Пътят към Омаха

кльощав почти като вас.

— Няма време. Въпросната информация трябва да се предаде на секундата, повярвайте ми!

— О, да изчезваме тогава! Джипът е отпред.

— Ненормалници — каза пуберката.

* * *

— Е-о-о-о!

— Добре дошъл — каза Тадеуш Микулски, специален агент на ФБР, чийто равен глас и свирепо изражение изразяваха всичко друго, но не и дружелюбност. В интерес на истината, докато разглеждаше странната фигура, седнала пред бюрото му — някакъв мъж с една обувка, който очевидно се намираше под голямо напрежение и чиито мокри дрехи оставяха локвички на пода му, агент Микулски си напомни, че до пенсионирането му остават още само осем месеца, четири дни и шест часа, не че непрекъснато само това броеше. — О’кей, господин Девъро — продължи той, свеждайки поглед към разнообразните документи за самоличност, които лежаха подгизнали на бюрото му и които субектът беше измъкнал един по един от портфейла си. — Нека да започнем пак отначало.

— Името ми е Девъро.

— Вижте, господин Девъро, аз говоря английски, полски, руски, литовски и чешки и няма да повярвате — фински, поради естонското влияние върху този език, но френският никога не ми се е отдавал. Може би се дължи на органична непоносимост; жена ми и аз прекарахме една седмица в Париж и тя похарчи там по-голямата част от годишната ми заплата… Сега, след като обясних грешката си, можем ли да започнем отново и отначало?

— Да не би да искате да кажете, че името ми не ви е известно?

— Убеден съм, че загубата е за моя сметка, но и аз бих се усъмнил дали сте чувал за Казимир Трети, познат и под името Карл Велики, крал на Полша през четиринадесети век.

— Вие луд ли сте? — извика Сам. — Той е бил един от най-големите и дипломатични владетели за времето си! Неговата сестра е била кралица на Унгария и от нейния двор той е придобил опита, който му е бил необходим, за да обедини Полша. Споразуменията му със Силезия и Поморце са образец на правната сдържаност и умереност.

— Добре де, добре! Може тогава и аз да съм чувал името ви или да съм го видял в някой вестник, о’кей?

— Не ви питам за това, агент Микулски — Девъро се наведе напред от стола и за нещастие едно балонче от водата в ризата му точно в този момент се пукна през илиците на копчетата. — Говоря за хайката! — прошепна той.

— Онзи стария телевизионен филм ли?

— Не, за мен!… Трябва да заключа, че тя е сформирана от онези негодници във Вашингтон. Съдружниците ми очевидно са били заловени — и вероятно са ги изтезавали, за да разберат за лодката на Фрейзи. Но настъпват понякога времена, когато подчинените трябва да разберат, че не може винаги да се оправдават с това „Аз просто изпълнявах заповеди“!… Не можете да ме арестувате, Микулски, трябва да изслушате това, което имам да ви кажа и касетофонния запис, който потвърждава всичко.

— Досега само намокрихте пода ми и попитахте дали кабинетът ми не се подслушва.

— Защото в една част от правителството се е въплътил демонът на злото! Те — то — няма да се спрат пред нищо! Те откраднаха половин Небраска!

— Небраска?

— Преди повече от сто години!

— Сто… без майтап?

— При трагични и забулени обстоятелства, Микулски! Ние притежаваме доказателства и те ще направят всичко възможно, за да ни попречат да се явим пред Върховния съд утре!

— А, да, това ли било — каза агентът на фБР и натисна един бутон на телефонната централа — Подгответе психиатър — каза тихо той.

— Не! — изкрещя Сам, изваждайки трескаво запечатания плик от джоба си. — Чуйте това! — настоя той.

Агент Микулски пое пластмасовия плик, който капеше и обилно намокри чисто новата му попивателна, извади касетката и я пъхна и касетофона на бюрото си. Натисна бутона; чу се само пращене и тънка струя вода пръсна лицата и на двамата мъже, след което тънката черна лента изхвърча от машината и се разпиля из стаята, раздробена на малки парченца. Каквото и да беше имало на касетката, то беше потънало в небитието.

— Не мога да повярвам! — извика Девъро. — Запечатах този плик точно според упътването! Тези реклами са пълни фъшкии!

— Да не би да сте прочел неправилно — каза Микулски. — Въпреки че ще трябва да се съглася с вас, не мога да замразя нищо в тази вакуумирана глупост.

— Всичко беше вътре — всичко! Генералът, Държавният секретар, целият заговор!

— За открадването на Небраска ли?

— Не, това е станало преди сто и дванадесет години, федералните агенти подпалили банката, където се пазели споразуменията на уопотамите.

— Не съм бил аз, приятел. Тогава дядовците ми още са събирали кравешки лайна в Познан… Уопа-_кои_?

— Един друг генерал, моят генерал е открил и събрал всичко това от документите в архивите.

— Архиви ли?

— Бюрото по индианските въпроси, естествено.

— А, естествено.

— Вижте, възможно е племето уопотами фактически да притежава цялата територия в и около Омаха.

— Разбира се… Омаха.

— КСВВС, агент Микулски! Командването на стратегическите военновъздушни сили! Според закона криминално ощетен притежател на незаконно апроприирана собственост, която в последствие му е върната, придобива право върху всички подобрения, направени върху гореупоменатата апроприирана собственост. Това е закон.

— Истински закон, о, истински закон.

— И понеже определени корумпирани личности в правителството отказват да преговарят, те са решили да елиминират целия проблем, като елиминират ищците пред Върховния съд, който е поставил декларацията на уопотамите в дневния ред на разискванията си и може просто да отсъди в нейна полза.

— Може ли да го направи…?

— Напълно е възможно — отвлечено като възможност, но вероятно. Мръсните копелета във Вашингтон бяха наели отначало някакъв тип на име Голдфарб, а после включиха в битката и „Гнусната четворка“ и „Самоубийствената шесторка“, за да ни попречат!

— Някакъв тип на име Голдфарб ли…? — измърмори хипнотизираният Микулски и притвори за секунда широкоотворените си очи…

— Изпратихме „Гнусната четворка“ обратно в базата им в чували за трупове.

— Убили ли сте ги?

— Не, Деси Арнас-Две подправи храната им с някакви приспиващи съставки, а на чувалите имаше дупки за дишане.

— Деси Арнас…? — Специален Агент Микулски не успя да продължи, той беше зашеметен.

— Сега очевидно ви е ясно или поне би трябвало да ви е ясно, че трябва да