Пътят към Омаха

— Тя и Ерин се върнаха в Уестън — отговори Аарон. — Братовчедката Кора май попаднала на някакви чайници.

— А Деси Едно и Две патрулират на плажа с Роман З. — добави Сайръс.

— Те пропуснаха вътре джипа на Бумър — колата, с която пристигнах — каза Сам, влагайки неодобрение в гласа си.

— Не е точно така — възрази му наемникът — Защо мислиш, че бях на вратата? Деси-Едно се обади по радиото, че дългият смел мъж се е завърнал.

— Начинът му на изразяване винаги е бил странен — каза Девъро, бавно вдигна глава и погледна към Джени. — Здрасти — каза той предпазливо.

Аарон Пинкъс и Сайръс елегантно се отдръпнаха. Със стичащи се от очите й сълзи Изгрев Дженифър Редуинг изтича по килима, а Сам пристъпи галантно, макар и малко неуверено, надолу по мраморните стъпала, водещи в стаята. Девъро застана на място и тя влетя в обятията му; те се прегърнаха, устните им се срещнаха в безкрайна агония и наслада.

— Сам — извика тя, като го прегръщаше трескаво. — О, Сам, Сам, Сам! Това беше пак като в Швейцария, нали? Мак ми каза! Сторил си го, защото си знаел, че си прав. Така е било редно според закона, според морала! Да скочиш от лодката и да преплуваш мили в бурята, за да поправиш несправедливостта! О, Господи, наистина те обичам!

— Е, не бяха чак толкова много мили, четири-пет, може би…

— Но си го направил. Толкова съм горда с теб!

— Няма за какво.

— За всичко!

— Аз се провалих. Касетката беше подгизнала.

— Но не и ти, скъпи, не и ти!

Внезапно радиото на Сайръс изпращя и след това се чу испански английски. — Хей, човече! Една голяма leemosino идва към къщата! Да я вдигна ли във въздуха?

— Не още, Деси! — нареди наемникът. — Покривай вратата, а ти, Роман, излез напред, всички оръжия в пълна готовност!

Секунди след това се чу източноевропейският глас на Роман З.: — Зто само един стар човек с бяла коса, който се приближава към вратата. Шофьорът му в колата е включил радиото. Някаква лигава музижа.

— Стойте нащрек! — заповяда Сайръс и извади пистолета от кобура на рамото си. — Ако се наложи да стрелям, подкрепете ме.

— К’во е това? Да нападаме ли?

— Нет проблем. Старецът не посяга към джобовете си за пистолет.

— Бъди нащрек!

На вратата се позвъни и Сайръс махна с ръка на Пинкъс, Джени и Девъро да се отдръпнат от възможната линия на стрелба. Той отвори рязко вратата с пистолет в ръка, но насреща му стоеше само един висок и елегантен възрастен джентълмен.

— Предполагам, че вие сте икономът — каза Р. Куксън Фрейзиър, без да позволи на уплахата да се отрази и най-малко на любезността му — Трябва незабавно да се видя с работодателя ви по крайно неотложен въпрос.

— Куксън! — извика Аарон Пинкъс, появявайки се иззад пердето на прозореца към плажа. — Какво правиш тук?

— Не е за вярване, Аарон, абсолютно нищо не е за вярване! — каза Фрейзиър, мачкайки някакво листче в ръката си. После се втурна по мраморните стъпала в стаята, вдигнал към небето и двете си ръце с неверие близко до апоплектичен удар. — Ти и аз, и всички в Бостън сме били измамени, стари приятелю, измамени като последни глупаци!

— Какво означава, Куксън?

— Ето, погледни! — Изведнъж откъм далечния затъмнен ъгъл изскочиха и прегърнатите Дженифър и Сам. — Кои са тези, по дяволите? — изкрещя Фрейзиър.

— Младият джентълмен с едната обувка и раздърпаното облекло е Самюъл Девъро, Куксън…

— А, значи вие сте синът на Дансинг. Страшно свестен човек беше баща ви. Срамота, че се спомина така без време.

— А нашата приятелка е Дженифър, Дженифър Редуинг… Куксън Фрейзиър.

— Прекрасен тен, дете мое. От Карибите, без съмнение. Аз притежавам една къща на Барбадос — така мисля, че беше. Вие и синът на Дансинг ще трябва да ми дойдете на гости там, за да й се порадвате — не съм бил там от години.

— Какво е толкова невероятно, Куксън?

— Нали ти казвам, ето… виж! — Възрастният джентълмен протегна листчето в ръката си. — Това пристигна по факса от Вашингтон, където не фигурира никакъв мой официален номер — само за секунда, старче, може ли да се има доверие на всички тук?

— Лично аз гарантирам, Куксън. Какво пише в този факс?

— Прочети го сам. Аз още не мога да дойда на себе си. Аарон пое тънката факсова хартия, прочете я внимателно и бавно седна в стола до себе си изпълнен с най-голямо удивление. — Това надхвърля пределите на въображението ми — каза той. — Тук пише, цитирам: „Това съобщение е строго секретно и трябва да се унищожи след прочитане, като съдържанието му се сведе до знанието на ограничен брой личности в най-високите нива на изпълнителната власт. Джефри К. Фрейзиър, кодово име Ръмдъм, е високоефективен и успешно законспириран таен агент на федералното правителство. Отнасяйте се подобаващо с доверие и с максимум зачитане на прикритието и сигурността на офицер Фрейзиър“. Подписано е от директора на Управлението за борба с наркотиците. Мога да гарантирам за подписа му!

— Това момче е проклет магарешки бодил! — извика Куксън Фрейзиър, хвърляйки се на стола до Аарон. — А аз какво да правя, за Бога?

— Да започнем с това, че трябва да си изключително горд, както и облекчен. Ти сам твърдеше, че във внука ти се крие друг човек и си бил прав. Той не е пройдоха, а високоефективен и сполучливо законспириран професионалист.

— Да, но мили Боже, единственият начин да продължава да бъде ефективен, без да го убият е да продължава да позори семейството, старче!

— Това не го съобразих — каза Пинкъс, намръщи се и кимна в знак на съгласие. — Но истината със сигурност ще излезе наяве някой ден и тогава славата на бостънските Фрейзиърови ще заблести с пълна сила.

— Ако дойде такъв ден, Аарон, последният мъж от бостънските фрейзиърови ще трябва да се изсели в Тасмания или Тиера дел Фуего под фалшива самоличност. Той ще бъде белязан!

— Виж, това не го съобразих.

— Защита — каза Сайръс, слизайки по стъпалата. — Човек може да си купи изключително надеждна защита, мистър Фрейзиър.

— А, извини ме, Куксън, това е… полковник Сайръс, специалист по охрана.

— Мили Боже, извинете ме, полковник! Доста глупаво беше от моя страна там на вратата. Наистина се извинявам.

— Няма за какво. Това е напълно обяснима грешка в район като този. Въпреки това, аз не съм никакъв полковник.

— Моля?

— Той иска да каже — извика Сам, поглеждайки строго наемника, — че се е пенсионирал от армията.

— А, ясно — каза Фрейзиър и се обърна отново към озадачения Сайръс. — Е, очевидно опитът ви в областта на мерките за охрана ви е от голяма полза. Аарон наема само най-добрите. Между другото,