Пътят към Омаха

въпреки че може би е недостойно да ви отнемам времето с такива нищожни проблеми, но в къщата ми има една алармена система, която непрекъснато ми изкарва акъла. Затова я държа изключена.

— Или датчиците са замърсени, или обхватът им се припокрива — каза небрежно Сайръс и се намръщи на Девъро. — Обадете се на вашия сервиз за поддръжка на алармени системи и им кажете да проверят дали са чисти контактните релета.

— Наистина ли? Само това?

— Съвсем нормално е за домашните системи — отвърна наемникът, опитвайки се да вникне в смисъла на гримасите на Сам. — Дори и едно спиране на тока за няколко секунди може да ги прати по дяволите.

— Сигурен съм, че полковникът много би се радвал да я погледне. Нали така, полковник? — попита Девъро, който вече беше реално застрашен от изкълчване на челюстта, заради гримасите, които правеше зад гърба на Куксън Фрейзиър.

— Когато приключа ангажимента си към господин Пинкъс, може би… — отвърна неохотно Сайръс, доста объркан. — Може би някой ден другата седмица — заключи със слаб глас.

— Добро момче! — възкликна Фрейзиър, удряйки с ръка по облегалката на стола си, след което изведнъж се върна към предишното си състояние на жестоки терзания. — Не мога да го преживея това с внука ми. Това е невъзможно!

И тогава телефонът иззвъня. Сайръс, който беше застанал до античната бяла маса, бързо го вдигна. — Ало? — каза тихо наемникът.

— Продължаваме атаката, боецо — каза Макензи Хоукинс от Ню Йорк. — Отменяме План А — прекалено е рискован в този момент. Ще процедираме според План Б, както говорихме преди един час. Някакви вести за лейтенант Девъро?

— Той е тук, генерале — отвърна тихо Сайръс, прикривайки слушалката с длан, докато останалите оживено разискваха морските приключения на Сам с таен агент Джефри Фрейзиър. — Той пристигна преди няколко минути и сякаш е излязъл от центрофуга. Искате ли да говорите с него?

— Христе, не! фазата, в която се намира в момента, ми е позната. Викам й „Справедливият заек“. Какви са вредите?

— Нищо значително; никой не му е повярвал. Май касетката е била унищожена.

— Да благодарим на Ханибал за късмета. Знаех си, че скоро ще се появи; той никога не успява да направи тези неща както трябва… Тогава значи още не сте го посветил в нито един от плановете?

— Не съм посветил още никого, нямаше време. Господин Пинкъс непрекъснато беше на телефона и говореше с бостънската полиция, откакто Крайбрежният патрул се обади, за да каже, че са забелязали лодката, в която е Сам.

— Отново като в Швейцария, да го вземат дяволите!

— За това също се досетихме или поне приятелката му се ч досети. Тя толкова се е впечатлила от него — като че ли е завърналият се блуден син и то еднокрак — сигурно защото е с една обувка.

— Добре! Поработете с кобилката, когато обяснявате плана, полковник. Тя ще убеди него, ако вие убедите нея. Познавам това момче, когато е влюбено. Всичките ми съпруги ми казаха.

— Нещо не мога да схвана мисълта ви, генерале.

— Не е важно. Запомнете единствено, че враговете ми са доведени до ръба на отчаянието и единственият начин, по който могат да ни изключат от играта, е да ни попречат да се явим във Върховния съд. Там е мястото, където Сам ще може да говори каквото си иска и да разобличава, когото си пожелае. Но единствено там, полковник. Иначе ще го издухат като сламка.

— Доколкото сам съм изпитвал на гърба си въпросната реакция на Вашингтон, мисля че няма да ми е трудно да го убедя — каза Сайръс. — Но защо се решихте на План Б? Струва ми се, че вие и аз стигнахме до единодушно заключение, че А е напълно изпълним.

— Моят информатор, за когото ви казах, че всички смятат за умрял, даде съвсем ясно да се разбере, че ще се сблъскаме с опит за премахване с изключителна злонамереност, ама наистина изключителна, полковник.

— Боже мой, толкова далече ли ще отидат?

— Те нямат избор, боецо. Чрез контролни пакети и колосални сливания тази цялата тълпа притежава седемдесет процента от отбранителната индустрия и е натрупала дългове за толкова милиарди, че би започнала и Трета световна война, за да си ги избие, което няма да стане.

— Как си представяте това, генерале?

— Не ми е необходимо да си представям, аз знам! Те са наели най-голямата измет на земята, за да ни спре, готови на всичко снайперисти, мръсни наемни убийци, а може би и наемници като вас, които ще го направят за някой и друг долар в повече.

— Това е пазарна икономика — каза Сайръс, който вече шепнеше, поглеждайки към Аарон, Джени и Сам, който на свой ред също го гледаше. — Не мога повече да говоря. Каза ли ви този блаженопочивш информатор кога и по какъв начин ще заемат местата си тези гнусни хора?

— Ще бъдат навсякъде! Между тълпата, сред разпоредителите и охраната на Съда, може би чак при самия Върховен съдия!

— Това е много сериозно, генерале.

— План Б осигурява безопасно проникване, каквото ни е необходимо, полковник. Никой не е особено щастлив от цялата работа, и най-вече уопотамите, но всичко е на мястото си. Те всички са готови да дадат приноса си.

— А как се вмества онзи палячо Сътън в цялата работа? — попита Сайръс. — Не мога да кажа, че този кучи син ми е най-любимият човек на земята, но ви признавам, че като актьор е страхотен.

— Какво да ви кажа? Той твърди, че това ще е представлението на живота му!

— Ако оживее да прочете отзивите… Край и изключвам, генерале, ще се видим утре сутринта.

— Ами нашите Деси и Роман З.? — прекъсна го изведнъж Хоукинс. — Аз изобщо не съм им отделил място в сценария.

— Ако си мислите, че ще ги зарежа, би трябвало да чистите кенефи за наказание, генерале.

— Харесва ми отговорът ви, полковник!

Дълбоко потресеният Р. Куксън Фрейзиър се завърна в Луисбърг Скуеър с лимузината си, а в къщата на плажа остана един секстет, който с неверие се взираше в Сайръс, застанал пред бялата антична маса. Дженифър Редуинг седна между Аарон Пинкъс и Сам Девъро на кушетката, а Деси-Едно и Две стояха зад тях от двете страни на новия си приятел, Роман З. Всички бяха зяпнали широко и бяха приковали поглед в наскоро произведения полковник.

— Това е сценарият, народе — каза внушителният черен наемник. — Като пълномощник на генерала съм длъжен да ви кажа, че ако някой от вас иска да се откаже, все още може да го направи.

— Хей, както казва госпожа Ерин, той говори наистина добре за черен брат, а, Д-Едно?

— Млъквай, Д-Две.

— Ако позволите — каза Аарон Пинкъс, като се наведе малко напред — този свръхсложен сценарий, въпреки цялата му находчивост, ми се вижда… ами, прекалено театрален. Наистина ли е необходим този маскарад?

— Ако трябва да ви отговоря със специфичните термини, господин Пинкъс, усложнената театралност дава възможност за най-добра диверсия.

— Ние разбираме това, Сайръс — каза Дженифър, стиснала ръката на Девъро. — Но и аз като господин Пинкъс се питам наистина ли е необходимо всичко това? Струва ми се, че идеята на Сам просто да слезем от самолета и да вземем такси до Върховния съд — без никакви лимузини и без да привличаме вниманието върху себе си — би била достатъчно ефикасна.

— Би била, но при нормални обстоятелства, а тези обстоятелства не са нормални. Вие си имате работа със силни и решени на всичко врагове. Като тези, които Сам искаше да изобличи, дори с риск за собствения си живот, на което всички днес станахме свидетели.

— Той беше великолепен! — извика Дженифър и лепна една целувка на лявата буза на Девъро — Да преплуваш всичките тези мили в бурята…

— Не беше кой знае какво — каза Сам. — Само шест, седем, може би осем… Ако съм те разбрал правилно, Сайръс, ти твърдиш, че тази „диверсия“, както я наричаш, е необходима, защото нашите врагове