Пътят към Омаха

— Той каза, че днешният ден бил един от най-странните в историята на Върховния съд. Щели да проведат някаква специална сесия с ищци по едно дело, което разделило по най-драстичен начин съдебния състав. Никой от тях няма и най-малка представа как ще гласуват другите, но всички са решени да се освободят от първоначалната си отговорност, като направят публично достояние едно доста сериозно дело срещу правителството. Те ще направят това незабавно, след като приключи изслушването.

— Какво — изпищя Редуинг, — този следобед ли?

— Първоначално не са го били включили в календара на Съда по причини за национална сигурност и евентуална възможност за репресии срещу ищците — уопотамите, поне така предполагам. След това администрацията очевидно е настояла новините около делото да останат тайна за известен продължителен период от време.

— Благодаря на небесата, че някой го е направил! — извика Дженифър.

— Върховният съдия Рийбок — обясни Аарон — може и да не е най-приятният човек на света, но това не му пречи да е доста умен. Съвсем неочаквано, обаче, този път той се е споразумял с Белия дом. Когато останалите съдии разбрали за това, мнозинството просто се разбунтувало, включително и моят приятел. Той и останалите, дори и тези, които стояли на противоположни идеологически позиции от неговите, дали ясно да се разбере, че изпълнителната власт няма никакво конституционно право да налага ограничения върху съдебната… Понякога всичко се свежда до егото, нали така? Ако оставим настрана проверките и балансите, егото е най-големият изравнител.

— Господин Пинкъс, моите хора ще бъдат по улиците, на стъпалата на Върховния съд! Тях ще ги изколят!

— Но не и ако генералът изиграе правилно картите си, скъпа.

— Ако в ръката му има и една слаба карта, той ще изиграе точно нея! — извика Редуинг. — Този човек е самата омраза! Няма нищо и никой на тази земя, когото той би се поколебал да нападне!

— Но нещата са в твои ръце, скъпа — прекъсна я Девъро. — Той не може да направи и една законна крачка без твоето одобрение; договорът ти с него е еднакво обвързващ и за двама ви.

— Това спирало ли го е изобщо някога? От всичко, което научих за твоя праисторически динозавър, ми стана ясно, че той потъпква международни правила за поведение, пренебрегва собственото си правителство, Генералния щаб, Католическата църква, вселенските схващания за морал и етика и дори и теб, Сам, теб, когото той се кълне, че обича като роден син! Той иска да се изправи открито срещу неправдата, и за да спечели делото, ще взриви цялата система като с водородна бомба и ще превърне уопотамите в най-голямата заплаха, с която се е сблъсквала тази нация! Той ще бъде като мимолетна светкавица, която трябва да бъде отведена в земята, преди стотици други малцинства да разберат как са били измамени от правителството и тогава навсякъде по улиците ще започнат бунтове и безредици… Ние можем да поправим тези неща с повече време и внимателно обмисляне, но не по неговия начин, който може да се определи единствено като хаос!

— В думите й има истина, Аарон.

В този момент вратата на апартамента се отвори с трясък, удари се в стената и в рамката застана бесният Сайръс. Но това беше един различен Сайръс; той беше облечен в скъп и екстравагантен костюм рибена кост, обувки марка „Бали“ и копринена вратовръзка. — Тези кучи синове се измъкнаха! — изкрещя той. — Тук ли са?

— Имате предвид Роман и двамата Деси ли? — попита Сам със затаен дъх. — Дезертирали ли са?

— Не, слава Богу, но се държат като някакви хлапета в Дисниленд; трябва всичко да разгледат и разучат. Ще се върнат, но въпросът е, че не се подчиниха на заповедите.

— Какво искате да кажете, полковник? — попита Пинкъс.

— По дяволите, отидох до кенефа и им казах да си налягат парцалите и когато се върнах, бяха изчезнали!

— Нали току-що казахте, че ще се върнат — попита Девъро — Какъв е тогава проблемът?

— Да не би да искате тези щури маймуни да тичат насам-натам из фоайето?

— Това всъщност може да е доста свежа гледка — каза Аарон, подхилвайки се. — Оставете ги да съживят малко тая армия от дипломати, които се разхождат тук толкова важно и наперено, че имаш чувството, че едвам се сдържат да не пръднат — извини ме, скъпа.

— Няма нужда да се извинявате, господин Пинкъс — каза Дженифър, вперила поглед в огромния наемник. — Сайръс — продължи тя, — изглеждаш толкова — о, не знам каква дума да употребя — но, все пак, толкова… впечатляващ.

— Заради дрехите е, Джени. Не съм обличал подобен костюм откакто четиридесет и шест мои роднини от Джорджия се събраха и ми купиха един от Пийчтрий Сентър, когато получих докторската си титла. Преди това не можех да си го позволя, а пък след това още по-малко. Радвам се, че ти харесва; и на мен ми харесва. Много любезно беше от страна на господин Пинкъс, чиито шивачи са готови да минат и през иглено ухо, щом той кимне.

— Не е истина, приятелю — каза Аарон. — Те просто разбират що е спешност… не е ли прекрасна гледка нашият полковник?

— Страхотен е — съгласи се неохотно Сам.

— Родоският колос, облечен като за съвещание на директорите на IBM — добави Редуинг, кимвайки одобрително.

— Тогава, може би, ще трябва да ви запозная с нашия нов съдружник при прослушването този следобед… Мога ли да ви представя съдия Корнелиус Олдсмобил, който ще ни придружи в Съда. На него не му е разрешено да говори, а само да наблюдава, но той ще седи до генерал Хоукинс, който съвсем логично ще си мисли, че той е там като военна охрана. Ако при обявяване на решението на Съда, нашият генерал е решен да добави някакви непочтителни коментари „съдията Олдсмобил“ ме увери, че има сума начини това да бъде предотвратено, включително и някаква метаболична хватка, което за човек на възрастта на генерала би предизвикало незабавното му отстраняване.

— Аарон, стара лисицо! — извика Сам и скочи от стола си.

— За мен беше много неприятно да дам съгласието си за такова действие, но трябва да обмислим всички възможности, както твърди тук прекрасната Дженифър.

— О, Боже, защо не бяхте тридесет години по-млад! — извика Редуинг. — Ех, можеше и двадесет!

— И аз не бих имал нищо против, дете мое, но ще съм ти много признателен, ако никога не споменаваш за тази моя мисъл пред Шърли.

— Може би аз ще го направя, ако Покахонтас не се държи прилично — каза Девъро. — Нали си спомняш, може и да са били десет, а май че бяха и петнадесет мили в бурята, но аз съм прекалено скромен, за да го споменавам.

* * *

Арнолд Субагало намести телесата си в капитанския стол, убеден, че плътно прилепващите странични облегалки поддържат стабилно тялото му, докато той се забавлява с любимото си хоби. Когато повдигаше ръката си, за да хвърли стреличката, крушовидната му фигура запазваше наложените й параметри, като по този начин се осигуряваше по-добро прицелване, поради минималното странично отклонение. В крайна сметка, той беше инженер и то отличен инженер, и разбираше от всичко с изключение на истинска политика, куртоазия и диетично хранене.

Той натисна един бутон, който издърпа плътно прилепващата до стената завеса, и разкри едно огромно стенно табло със снимки. Това бяха физиономиите на сто и шестима мъже и жени — всичките врагове! Либерали и от двете партии, природозащитници — лунатици, които не можеха да различат прихода от разхода в една сметка, феминистки, които непрекъснато се опитваха да променят наложеното