Пътят към Омаха

— И какво още, да те вземат дяволите?

— Искам само да ти кажа, че майка ти отиде в килера да си вземе каната за чай, но не ми поръча никакъв чай.

— Глупачка — изкрещя Девъро, прекоси тичешком мраморния коридор, отвори рязко двойната френска врата и нахълта вътре.

— Вие? — извика Дженифър Редуинг и подскочи от брокатения стол.

— Вие! — изкрещя разгневеният син и адвокат. — Как стигнахте толкова бързо дотук?

— Живяла съм в Бостън. Знам някой и друг пряк път.

— Някой и друг ли…?

— Ти! — изпищя Елинор Девъро, надигайки се от брокатената кушетка със зяпнала уста и поглед, вторачен в Сам. — Панталоните ти, отвратително невъздържано момче!

— Това е кафе, майко!

— Кафе е — потвърди бронзовата Афродита. — Така каза.

Глава 12

— Ето, сега имате общите очертания на международния изнудвачески картел „Сам-и-Мак“, крепящ се на неповторимата способност на генерала да копае дълбоко надолу и да излиза оттам с мръсни компрометиращи материали — каза Девъро. Бяха се преместили в леговището му. Кабинетът беше вече разчистен от всички снимки и изрезки от вестници, а майка му беше сметнала за наложително да си отиде в леглото. Сам седеше зад бюрото си, а Дженифър Редуинг на стола пред него.

— Мога да го окачествя единствено като невероятно — тя бавно отвори чантичката си. — Мили Боже, четиридесет милиона долара!

— Без спрей! — изкрещя Девъро и скочи от стола си.

— Без спрей — потвърди Редуинг и извади пакет цигари. — Това е един порок, който всяка седмица се опитвам да оставя, но все се случва нещо от този сорт, но чак като това — никога… Този път се предавам.

— Трябва да си наложиш по-строга дисциплина.

— Съгласна съм с това, съветнико, но не мисля, че положението ти ти дава право да се чувстваш по- голям светец от мене. Имаш ли пепелник или да подпаля тая скъпа възглавничка?

— Щом си решила твърдо… — каза Сам и отвори чекмеджето, изваждайки два пепелника и пакет цигари.

— Да се върнем на ниските удари под кръста, господин Девъро — Двамата адвокати запалиха цигарите си и Дженифър Редуинг продължи: — Тази петиция до Върховния съд е пълна глупост и вие би трябвало да го знаете. Интересите на племето не могат да бъдат защитени чрез този лекомислен иск, който като цяло отива прекалено далече.

— Искът съвсем не е лекомислен — противопостави се Сам. — Реално погледнато, той няма шанс, но делото на племето срещу държавата е доста правдоподобно.

— Какво? — Редуинг кръстоса поглед с Девъро, а димът от цигарата й замръзна във въздуха, като уловен на моментална снимка. — Сигурно се шегуваш.

— Ще ми се да е така. Животът щеше да е къде-къде по-лесен.

— Повтори ми пак, ако обичаш.

— Доказателствата, изровени от запечатаните архиви се оказаха автентични. Териториалните споразумения, уговорени на добра воля, са били заменени от узаконено изселване без никакво зачитане на първоначалните съглашения — и на съществуващите права върху земята.

— „Узаконено изселване“ ли? Накарали са ги да се преместят?

— Точно така. И правителството не е имало правото да принуждава уопотамите да напуснат земите си. Поне не без да заведе дело във федералния съд, на което да присъстват всички официални представители на племето.

— Как са могли да направят такова нещо? Без съд, без съдебно решение? Какво им е дало право?

— Правителството е излъгало — специално по отношение на Споразумението от 1878-а, сключено между уопотамите и четиринадесетия Конгрес.

— Но как?

— Министерството на вътрешните работи, очевидно с известна помощ от страна на Бюрото по индианските въпроси, е твърдяло, че такова споразумение никога не е съществувало и че то е измислица, съчинена от ненормални алкохолици, които си наливат огнена вода в гърлата, докато се кълчат край огньовете си… Изложението отива дотам да прави предположения относно естеството на пожара, унищожил първата банка в Омаха през 1912-а.

— Това ми е познато — каза Редуинг, смръщи вежди и загаси цигарата си.

— Би трябвало. Точно там уопотамите са пазили всички документи на племето.

— Какви са предположенията?

— Че е бил запален от федерални агенти, действащи по заповед от Вашингтон. Предполага се, че крадци са проникнали в банката посред нощ, отнесли са всички пари и ценности и са изчезнали без следа. И въпреки това, преди да избягат, явно са решили да подпалят банката, което е съвсем глупаво.

— Глупаво, но не непознато, господин Девъро. Патологичните случаи не са рядко явление, а омразата към банките има дълга история.

— Приемам, но когато първоначалното огнище на пожара е определено като подземния етаж на банката, където са били съхранявани папките с документи, и се твърди, че папките са били извадени и разхвърляни и помещенията са били напоени с газ, това те кара да се замислиш, не е ли така? Освен това, казват, че това е било най-краткото преследване, отбелязвано в криминалните хроники, при условие, че престъпниците са били видяни в Южна Америка. Естествено, аз току-що ти представих един бърз, повърхностен поглед върху нещата.

— Това е ужасно правдоподобно — прекрасната индианка-адвокат внезапно разтърси глава. — Това не може да отиде по-нататък, трябва да го разбереш.

— Не съм убеден, че може да бъде спряно — каза Сам.

— Разбира се, че може! Този катастрофален създател на неприятности Хоукинс, може просто да го оттегли — повярвай ми, Върховният съд обожава оттеглянията, дори и брат ми го е разбрал, докато се е мотал там.

— Значи той е въпросният?

— Кой въпросен?

— Младежът от племето, който е работил с Мак, но не бил си взел изпита пред комисията.

— Как да не го е взел? Искам да те уведомя, че най-малкото ми братче — моят брат — си е взел изпита и то с най-високата оценка.

— И аз си взех така моя.

— Явно — каза Редуинг без особен ентусиазъм. — Изглежда и ти си издялан от същото шантаво дърво.

— Той ли е този, за когото ти напомням? Това ли имаше предвид тогава?

— Това, което имам предвид, съветник, е, че твоят проклет генерал Хоукинс си е намерил още един Самюъл Девъро за последната си катастрофална веселба.

— Брат ти в армията ли е бил?

— Не, бил е на разположение — не на когото трябва… да се върнем на лудия генерал.

— Всъщност това е военният му прякор.

— Защо ли не се изненадвам ни най-малко? — Дженифър започна да рови за втора цигара в чантичката си.

— Хей, съветник — заговори Девъро, докато Редуинг изваждаше пакета. — Беше тръгнало добре: