Пътят към Омаха

говореше по телефона в колата; беше излязъл от кожата си от загриженост, независимо от възраженията ти по този въпрос. Защо? Каква е тази сила, която упражнява върху вас двамата този човек?

Сам наведе глава.

— Предполагам — истината — каза той тихо.

— Каква истина? Това е хаос!

— Да, това е така, права си, но зад него стои истина. Както с папа Франческо. То започна като най- долното престъпление в историята на човечеството, както го нарече Аарон, но зад него имаше нещо друго. Този прекрасен човек беше скован от хората около него, които се ръководеха само от собствения си егоизъм. Те се стремяха към властта, а не към прогреса. Чичо Цио искаше да отвори широко вратите, открехнати от Йоан Двадесет и трети, а те искаха да ги затворят.

Ето затова Цио и Ястреба станаха такива приятели там, в Алпите. И затова направиха това, което направиха.

— В Алпите ли? Какво са направили?

— По-спокойно, съветник. Ти попита и аз отговарям с ограничено, но достатъчно количество факти. Самите Алпи не са съществени, можеше и да е някой апартамент в Джърси сити. Съществена е истината и това е коварният план на Мак. По каквито и заобиколни пътища да минава мисълта му, той стига до някоя фундаментална истина, винаги, уверявам те и то с някой грандиозен налудничав план… Твоят народ е бил лъган, лейди, и той се е добрал до неопровержими доказателства за злостното деяние. Без съмнение, дори самото осветляване на това деяние от юридическа гледна точка ще донесе милиони. Още повече милиони ще бъдат пръснати от тези, които отхвърлят тези доказателства. Но по никакъв начин не може да се отрече намерението на генерала, което лежи в основата, ако източниците му са автентични… Аз не мога, Аарон не може, и в крайна сметка и ти не можеш.

— Но аз искам да го отрека! Не искам народът ми да мине през цялата тази месомелачка! Повечето са доста възрастни, а другите нямат достатъчно образование, за да се занимават с тази заплетена история. Те ще се объркат и несъмнено ще се поддадат на нечий натиск, и в крайна сметка ще пострадат. Това не е правилно!

— О, ясно — каза Сам и седна отново на кушетката. — Дай да държим щастливите цветнокожи в плантацията, за да си пеят там спиричуълите46 и да си яздят мулетата.

— Как смееш да ми говориш такива неща!

— Ти току-що го каза, прекрасна индианко. Ти си се измъкнала оттам и от надменната висота на професионалното си положение в Сан Франциско постановяваш, че низшите същества не са годни да строшат оковите, които ги държат на дъното.

— Изобщо не съм казала, че не са годни. Казах, че не са готови! Ние строим още едно училище, наемаме най-добрите учители, които можем да си позволим, обръщаме се към Корпуса на мира, изпращаме все повече и повече деца извън резерватите, за да получат добро образование. Но това не става за един ден. Не можеш да превърнеш един онеправдан народ в политически грамотно общество за един ден, това отнема години.

— Вие не разполагате с години, съветник, трябва да го направите точно сега. Ако сега пропуснете възможността, колкото и крехка да е тя, такава едва ли ще се появи повече. Мак е прав в това отношение. Ето затова е организирал всичко по този начин — всяко оръдие на мястото си, прикрито, а командният щаб на недосегаема позиция, но упражняващ пълен контрол.

— Какво означава цялата тази тирада?

— Предполагам, че Ястреба би го нарекъл нещо от сорта на „Ударна сила делта“, „Нулев час“.

— О, разбира се. Сега напълно разбирам!

— Изненадваща атака, Ред. Без предупреждение, никакви вестници и медии за прикритие, никакви адвокати, тръбящи за похода си към Върховния съд — всичко, организирано с остротата и бързината на кама.

— А Конгресът, дори и да го пришпорват, работи със скоростта на костенурка — довърши дамата адвокат. — Като по този начин твоят луд Ястреб ще си остане там, където е.

— Като по този начин ще остави уопотамите там, където са — коригира я Девъро. — На това му викат „сам да си напишеш некролога“.

— Може да се нарече и „директен асансьор за ада“ — каза Редуинг, стана и отиде до хотелския прозорец с изглед към градския парк на Бостън. — Това може да се случи, Сам — продължи тя, клатейки бавно глава. — Те не биха могли да го понесат. Сладкодумните политици с лимузините си и с реактивните си самолети ще се спуснат върху тях като ято птеродактили и ще ги съсипят с алкохол и сладки приказки… И аз няма да мога да ги спра, никой от нас няма да може да ги спре.

— От нас?

— Ние сме към една дузина хора, хлапета, за които Съветът на старейшините реши, че са „оготова“ — по-умни от останалите, мисля, че това е най-краткият превод, въпреки че не изразява достатъчно същината — и на нас ни бяха дадени възможности, недостъпни за останалите хлапета. Ние всички постигнахме значителни успехи. С изключение на тримата или четирима, които нямаха търпение да бъдат асимилирани и да си купят беемвета, ние сме една общност, която се грижи за интересите на племето. Всички правим каквото ни е по силите, но дори ние няма да можем да ги защитим.

— Прав ли съм в предположението си, че ти си ударната мощ на тази специално подбрана група?

— Така смятам. Аз съм много привързана към племето си и мога да им помогна със съвети, съобразени със закона.

— Използвай тогава опита си преди фактът да е станал реалност.

— По какъв начин?

— На колко от останалите вундеркинди на племето си можеш да се довериш? — отвърна с въпрос на въпроса й Сам.

— На брат ми Чарли, разбира се, когато няма бръмбари в главата… и може би на още шест или седем човека.

— Сформирайте тогава едно корпоративно обединение за попечителство, одобрено от всички членове на вашия Съвет на старейшините, с цел никаква сделка на племето от икономически характер да не може да бъде сключвана или извършвана от никое друго лице, с изключение на изпълнителните директори на гореупоменатото обединение.

— Това ни поставя в положението на заговорници, преди да е било предприето каквото и да е официално действие — възпротиви се Редуинг.

— Какво действие? Били ли сте уведомени за някакво официално действие?

— Страхотно си прав, че аз съм била уведомена. От брат ми Чарли, откачения, и моя нов съмишленик, Сам, подмокрения панталон.

— Ами послъжи малко тогава. Или това, или директният асансьор към ада.

Редуинг се върна обратно до бюрото, спря, слагайки ръце на хълбоците си и изви глава към тавана в дълбок размисъл. Това беше една провокираща поза, на която Девъро незабавно реагира.

— Необходимо ли е да правиш това? — попита той.

— Какво да правя? — попита уопотамската Афродита и наведе поглед към Сам.

— Ти може и да си обезсърчаваща мъжките сърца дама, но ти липсва хормонът тестостерон.

— Какви ми ги дрънкаш, да те вземат дяволите?

— Ти не си мъж.

— Страхотно си прав, че не съм — Редуинг бързо промени предизвикателната си поза. — О, я стига, съветник. Гледай си там монахинята и не се занимавай с мен.

— Нотка на ревност ли долавям? Това ще е най-хубавият знак, на който съм се надявал — Сам внезапно започна да пее с фалшив глас песничката. — Ре-евно-ост, чувам те, моя ре-евно-ост…

— Млъкни, за Бога!… Това е нещо, което Чарли би могъл да направи.

— Какво би могъл да направи Чарли?

— Да сформира корпоративното обединение — каза Редуинг, отиде до бюрото и вдигна телефона. —