Пътят към Омаха

Може да използва услугите на секретарката ми и да нахвърли всичко за един ден.

— Ей — извика Девъро и скочи от кушетката, — ти избери номера, но може ли аз оттук да се представя като твой секретар?

— Защо?

— Искам да чуя гласа на бедния нещастник, който се е оставил Ястреба да го оплете в мрежите си като мен. Наречи го извратеност, но аз наистина се издигнах над предложението ти за женитба. Какво ще кажеш?

— Моля, заповядай — каза Дженифър и набра номера.

— Как му е пълното име? — попита Сам, застанал до зашеметяващата индианска адвокатка. — За да си помисли, че съм истински секретар.

— Чарлз… Залез… Редуинг.

— Будалкаш ме.

— Той се е родил с последните лъчи на залязващото слънце и нямам намерение да търпя глупавите ти забележки по този въпрос.

Дженифър набра номера и подаде слушалката на Девъро. Няколко секунди по-късно Сам отвърна на тихото „ало“ от другата страна на линията. — Чарлз Залез Редуинг ли е?

— От името на Орлов Взор ли се обаждате? — каза братът. — Нещо при вас не е както трябва ли?

— Орлов Взор ли? — Девъро закри микрофона с ръка и се обърна към Дженифър. — Той каза „Орлов Взор“. Какво означава това? Някаква индианска парола ли е?

— Той ни е чичо. Ти употреби второто име на Чарли, което не е известно на много хора. Дай ми да говоря с него.

— Вцепених се като чух гласа му.

— На Чарли? Защо? Той е много свястно хлапе.

— Все едно, че чух собствения си глас!

— Две точки за белия човек — каза Редуинг и взе слушалката. — Здравей, глупчо, голямата ти сестра се обажда и сега ще направиш точно това, което ти казвам и не смей да предприемаш нищо спрямо секретарката ми или ще те преповия, както съм го правила едно време, но ще ти липсват някои части. Ясно ли е, Чарли?

Сам се върна на кушетката, но след това размисли и се запъти към огледалното барче, вградено в стената и заредено с всякакви видове алкохол. Докато Редуинг тъпчеше брат си с инструкции, той си забърка няколко сухи мартинита.

— Ето! — каза Дженифър, затваряйки телефона и се обърна, като очакваше да намери Девъро на кушетката, но вместо това спря погледа си на бара, където великият смесител изпълняваше алхимичния си ритуал. — Какво правиш?

— Облекчавам си болката, или поне така мисля — отговори Сам и пъхна една малка виличка в буркана с маслини. — Аарон ще пристигне всеки момент, а рано или късно и Мак — ако успее да се измъкне от „Четирите Сезона“… Не може да се каже, че очаквам тази конференция с нетърпение. Искаш ли и ти един пирон?

— Не, благодаря, защото точно така ще ми се отрази. Направо ще ме прикове към пода. Боя се, че това също е част от гените ми, така че ще се въздържа.

— Наистина ли? Аз мислех, че е глупав мит — индианците и Огнената вода.

— Ти да не мислиш, че Покахонтас47 щеше да погледне втори път този смачкан англо-саксонец Джон Смит, ако не е била фиркана до козирката? При тези достойни мъже наоколо.

— Считам това за прорасистка забележка.

— Залагам си главата, че е било така.

* * *

Елегантният управител на елитния „Фонинг Хил Кънтри Клуб“ на източното крайбрежие на Мериленд прошепна на помощника си, когато забеляза набития мъж, който в този момент влизаше през импозантния главен вход:

— Роджър, момчето ми, ти току-що присъства на преминаването на поне дванадесет процента от богатството в тази страна през тези врати.

Мъжът мина покрай тях и леко кимна.

— Шегуваш се — каза по-младият, гладко избръснат помощник, облечен както шефа си във фрак, но без бяла роза на ревера.

— Ни най-малко — продължи управителят. — Ще има частна среща с Държавния секретар в Златната стая. Никакви обеди, никакви напитки освен минерална вода, нищо. Съвсем делово. Преди един час дойдоха двама мъже от Държавния департамент и изследваха цялата стая сантиметър по сантиметър за електронни подслушватели, за да са убедени, че няма да съществуват никакви записи.

— Какво мислиш, че е това, Морис?

— В тази стая се намират главите на „Монарх Макдауъл Еъркрафт“, „Петротоксик Амалгамейтид“, „Зенит Бол Беърингс Уърлдуайд“ и „Смитингтън-Фонтини Индъстриз“, като специално последната се простира от Милано до Калифорния.

— Леле! А кой е петият?

— Той е от Бостън и дърпа конците на повече портфейли, отколкото Министерството на финансите.

— Какво мислиш, че ще правят?

— Ако знаех, сигурно щях да стана богат.

* * *

— Муус! — викна Уорън Пийс, като видя собственика на „Монарх Макдауъл Еъркрафт“ на вратата и сърдечно му стисна ръката.

— Лявото ти око пак е в орбита, Уорти — каза бизонът. — Проблеми ли имаме?

— Не е нещо, с което да не можем да се справим, съотборнико — отвърна нервно Държавният секретар. — Кажи „здрасти“ на тълпата.

— Здравейте, стари момчета — каза Муус и започна да се здрависва с останалите около масата.

— Радвам се да те видя, момко — каза Дузи от „Петротоксик Амалгамейтид“.

— Закъсняваш, Муус — каза русокосият Фроги48, собственик и изпълнителен директор на „Зенит Бол Беърингс Уърлдуайд“. — А аз бързам. В Париж са изобретили някаква нова сплав и тя би могла да ни донесе милиони от договори с отбраната ни.

— О, страшно съжалявам, жабешка мутричке, но не можах да оправя времето над Сен Луис. Пилотът ми настоя за промяна на маршрута… Здрасти, Смити, как са дамите в Милано?

— Все още чезнат по теб, Муус! — отвърна Смитингтън-Фонтини. Яхтсменът с наполовина британски и наполовина италиански произход беше облечен в бял костюм и раирана моряшка блуза, обкичена с лентички, бележещи спечелените регати.

— Добре, започвам — каза Държавният секретар и седна на мястото си, почуквайки трескаво лявото си слепоочие, за да върне блуждаещото си око на мястото му. — Информирах ви по секретната линия, че нашият добър приятел и мой стар съученик, Президентът, ми постави задача да разреша италианския проблем в ЦРУ.

— Крайно време беше някой да се заеме с него — отбеляза Дузи от „Петротоксик“. — Доколкото разбирам този човек е на път да се превърне в заплаха.

— И все пак, откакто е поел поста, той си върши работата — каза Муус. — От деня, в който той стъпи в Ленгли, нашите компании не са имали сериозен проблем с профсъюзите. Където и да се появи заплаха, бившите му колеги се появяват в лимузините и заплахата изчезва.

— Страшно разумен момък — призна Муус от „Монарх Макдауъл Еъркрафт“ и кимна с глава.

— Няма спор — включи се и Дузи. — Той наистина разбира, че успехът на тези, които са по-добри от