Пътят към Омаха

него, може да означава подобрение за самия него. Истинска икономическа теория, неопровержимо доказана.

— И освен това — каза наследникът на „Смитингтън-Фонтини“, — към кого друг биха могли да се обърнат повечето от нас? Той е един извънредно патриотичен американец. Той осъзнава, че всеки проект за отбраната трябва да бъде одобрен по всяко едно разходно перо, без значение какви въпроси и съмнения поражда това, защото намеренията винаги са основани на ценни… изследвания, да, изследвания.

— Прав си, прав си!

— Добре — намеси се Държавният секретар Пийс и вдигна треперещата си дясна ръка, която моментално сграбчи с лявата и постави обратно на масата. — Чудесните му качества, които го направиха такава ценна придобивка, може също така да се окажат причините, заради които той би се превърнал в едно голямо неудобство.

— Защо?

— Защото всеки от нас е преговарял многократно с него.

— Записите от тези преговори са погребани — каза леденостудено Фроги. — Дълбоко.

— Не и за него.

— Какво се е случило? — попита бостънският Брики.

— Свързано е с една друга неприятна история, пред която сме принудени да се изправим лице в лице.

— О, Господи! — прошепна Дузи. — Аборигените… Този съд с тримата изкуфели старци с ляв уклон и една чернилка още ли се занимава с тях!

— Да — потвърди Уорън Пийс с едва доловим глас. — В опитите си да сложи край на този глупав маскарад Манджекавало проследи лудите обвинители чак до Бостън и след това извика свои бивши наемници от Ню Йорк. Един от тях беше заловен.

— О, велики виолетови върви от вмирисани въшливи волски вътрешности! — извика Брики. — Бостън?

— Четох за това — каза Муус. — Имало е безредици в някакъв хотел и престъпникът, който е бил арестуван, е казал, че неговият адвокат е Президентът.

— Не знаех, че бившият ти съучастник е адвокат, Уорти — каза Дузи.

— Не е адвокат. Но щом е било споменато името му, при разследването може да се докаже, че в дъното стои Манджекавало.

— И какво очаквате от нас, господин Държавен секретар?

— попита русият Фроги със студен глас и спря последователно погледа си върху всеки един от насядалите около масата.

— Щом сте поверили такъв отговорен пост на един закоравял престъпник, ще трябва да си понесете последствията.

Настъпи тишина. Най-накрая Муус от „Монарх Макдауъл“ заговори:

— Мили Боже, той ще ни липсва.

— Значи се споразумяхме? — попита Уорън Пийс.

— Ами, разбира се, стари момко — отвърна Дузи и повдигна невинно вежди. — Какъв друг път ни остава?

— Всички пътища водят право в моята прекрасна банка на Бекон хил! — извика Брики. — Той е една маймунска мърша!

— Той е заплаха за всеки от нас! — изкрещя Смитингтън-Фонтини. — Мафиотски бос в сърцето на разузнавателните служби, който ни познава и може да ни назове по имена!

— Кой ще го каже? — надигна глас Муус. — По дяволите, някой трябва да го изрече!

— Аз ще го изрека — отвърна Фроги с равен глас. — Винсънт Манджекавало Бог да го прости… Нещастен случай, разбира се. Нищо, което да буди и най-смътни подозрения.

— Но как? — попита Държавният секретар.

— Аз мога да ви отговоря — каза Смитингтън-Фонтини и сложи с безучастен вид дългата си цигара в цигарето. — Аз съм единственият собственик на „Милано-Фонтини Индъстриз“ и къде другаде, ако не в Милано, биха могли да се открият хора, склонни към такъв вид дейност срещу няколко стотици милиона лири? Нека кажем… че бих могъл да го уредя.

— Твърд момък!

— Свестен човек.

— Много добре го каза!

— Когато всичко приключи — възкликна Уорън Пийс, чието ляво око почти си беше застанало на мястото, — сам Президентът ще те награди с медал за заслуги!… В камерна церемония, разбира се.

— Той как е успял изобщо да се справи със слуховете? — попита бледоликият обитател на Ню Ингланд.

— Аз пък изобщо нямам желание да знам — отговори съученикът на Президента. — Бих желал да ви припомня по повод на кандидатурата на чаровния господин Манджекавало, че тя беше идея на предизборния щаб на Президента, повечето от членовете на който седят около тази маса. Сигурен съм, че сте си помислили, че Сенатът никога няма да го одобри, но той го одобри и ето ви го сега… Джентълмени, вие самите сте отговорни за това, че в креслото на директора на Централното разузнавателно управление седи един кръстник от мафията.

— Но по какъв начин бихте могли евентуално да предпазите нашето момче в Овалния кабинет, като прехвърлите цялата отговорност за Манджекавало върху нас? — с леден глас се обърна Фроги към Държавния секретар. — Всички ние ще отречем категорично това.

— Ами — задъха се искрено Уорти и лявото му око отново заприлича на желязно топче, подскачащо между два магнита, — получи се така, че притежаваме пълните записи от срещите на предизборния щаб.

— Как така? — избухна бледоликият Ню Ингландски банкер. — Нямаше никакви секретарки и не са правени никакви записи!

— Записани са на магнетофон, момчета — отговори шепнешком шефът на Държавния департамент.

— Какво?

— Чух го нашето лоялно копеле от добро семейство! — изкрещя Муус. — Той каза, че ние сме били записани на магнетофон!

— Микрофони, активизиращи се от човешки глас — каза Секретарят не много по-силно отпреди. — Под масите — навсякъде, където сте се срещали.

— Какво каза?… Навсякъде, където сме се срещали ли? физиономиите около масата се сковаха в гневно учудване; след това един след друг се надигнаха.

— Моята къща?

— Мостикът на езерото?

— Вилата ми в Палм Спрингс?

— Кабинетите във Вашингтон?

— Навсякъде — прошепна отново Уорън Пийс с побледняло лице.

— Как можа да направиш такова нещо? — изрева ъгловатият Смитингтън- Фонтини със застанала накриво вратовръзка и насочено напред като истинска сабя цигаре.

— Ти презрян негодник, въобще не се надявай повече да пристъпиш прага на моя клуб — изкрещя русият Фроги.

— Предлагам ти да отмениш всичките си планове за тържеството на нашия випуск, ти презряна фурнаджийска лопата! — последва ги Дузи.

— От този момент нататък, приемам оставката ти като член на Метрополитънската общност! — натърти Муус.

— Но аз съм почетен председател!

— Вече не, не си. Тази вечер ще разпратим доклади за шокиращото ти държание. Да речем, сексуална