Пътят към Омаха

— Братко — добави моментално Хитлух с извинителен тон. — Братко, исках да кажа братко!

— Е, де, не се притеснявай, Волфи, аз те разбирам, говоря и немски.

— Наистина ли?

— Да, бе. Иначе защо мислиш, че отидох в затвора?

— Защото говориш немски ли…?

— Нещо такова, приятелче — каза тъмнокожият гигант. — Виждаш ли, аз съм правителствен химик и ме бяха командировали в Бон, за да им помогна в работата върху някакви изкуствени торове за посевите в Щутгарт, само че не беше така.

— Какво не беше?

— Не беше изкуствен тор… О, това беше елементарно, но не беше изкуствен тор, а просто газ, много вреден газ. На път за Средния Изток.

— Mein Gott64! Но може би е имало причини…?

— Разбира се, че имаше. Пари в брой и загубата на доста хора, които не изглеждаха толкова важни за шефовете. Трима от тях ме изненадаха една нощ да анализирам последните съставки. Те ме нарекоха schwarzer Neger65 и ме подгониха, а двама извадиха и пистолети срещу мен… Така беше.

— Кое беше така?

— Хвърлих и тримата проклети шваби във ваните с разтвор — което означаваше, че те няма да могат да дойдат в съда, за да свидетелстват, че съм действал при законна самоотбрана… И така в интерес на добрите дипломатически отношения, се съгласих да полежа пет години в пандиза тук, вместо петдесет там. Струва ми се, че дължа още три месеца, но аз и Роман се измъкнахме миналата нощ.

— Но ние не сме химици, а наемници!

— Човек може да бъде най-различни неща, приятелче. За да успея да завърша два университета за седем години, от време на време ми се налагаше да отделям по някой друг месец за странични занимания. Ангола — и от двете страни, между другото — Оман, Карачи, Куала Лумпур. Няма да останеш разочарован от мен, Волфи.

— Мистир Волфовиц — прекъсна го Роман З., разкършвайки облечения си в оранжево гръден кош и пристъпи, като че ли се готви да изиграе някакъв цигански танц. — Пред себе си виждате най-великият човек с нож, безшумен нож, когото изобщо сте се надявали да видите!… Кръц, кръц, муш, ряз! — Думите бяха придружени от диви жестове и бързи завъртания, а синият пояс плющеше във въздуха и оранжевата риза се развяваше. — Попитайте когото искате в планините на Сърбо-Хърватско!

— Но вие сте лежал в затвора тук…

— Пробутах неколкостотин лоши чекове, какво да ви разправям? — добави Роман З. с нещастен и обезверен глас, протегнал умоляващо ръце. — Човек емигрира, обаче методите му не струват нищо в една чужда страна, която отказва да разбере душата му.

— Ето, Волфи — каза Сайръс М. — Сега знаеш всичко за нас, ами ти какво ще ни кажеш?

— Ами, приятели, виждате ли, аз съм това, което някои хора наричат таен агент-единак… — изрече с твърд немски акцент Волфганг.

— Също така си южняк, който говори немски — прекъсна го Сайръс. — А това е странна комбинация, нали?

— Така ли мислиш?

— Мисля, че ти личи, когато си развълнуван, Волфи. Защо си развълнуван, приятелче?

— Не си ме разбрал правилно, Сайръс — каза Волфганг с още по-отчетлив немски акцент. — Просто ми се ще да се захванем по-скоро на работа.

— О, ей сега ще се захванем. Ние просто искаме да научим нещичко за теб като наш партньор. Виж сега, на нас може да ни се наложи да оставим живота си в твоите ръце, нали разбираш, Волфи?… А сега, разкажи как едно добро момче-южняче като теб е научило немски? Да не е било част от тайната разузнавателна работа, която си вършил?

— Много си прав! — отвърна Волфганг, лепвайки широка изкуствена усмивка на устните си. — Виж сега, навремето ме обучиха да се внедрявам в големите градове като Берлин и Мюнхен и да следя мръсните комунисти.

— Да нямаш предвид всичките тези комунистически копелета около Бранденбургската врата, които сега се разхождат по „Унтер дер Линден“?

— Като че ли никнат изпод камъните, това ще ти кажа!

— Sie sprechen nicht sehr gut Deutsch66.

— Ами, аз изобщо не можах да го науча чак толкова добре, че да разбирам, когато ми говорят бързо, Сайръс, но разбирам накъде клониш.

— Да, бе, да, просто няколко думи и ключови фрази… — Изведнъж без всякакво предупреждение огромният негър изпъна в поздрав дясната си ръка. — Heil Хитлер!

— Sieg Heil! — изкрещя Волфганг толкова силно, че някои от пристигащите на летище „Логън“ се обърнаха, озърнаха се и побързаха да се отдалечат от сцената.

— Бъркаш местата, Волфи. Бранденбург се намира от другата страна на стената — намираше се преди да я съборят. Там всички бяха комунисти — Сайръс М. внезапно придърпа Хитлух в сенките на колоната и с един единствен удар просна неонациста в безсъзнание.

— Защо направи эта, по чертовете? — извика изненаданият циганин със синия пояс, като последва съкафезника си в неосветената част.

— Тия смрадльовци ги надушвам от един километър — отвърна извънгабаритният чернокож химик, полагайки неподвижното тяло на Волфганг върху каменния постамент. После измъкна чантата на нациста от дясната му ръка. — Виж какво има тук и зарежи този боклук на земята.

Роман З. направи каквото му казаха и кървавочервената обложка на „Mein Kampf“ лъсна като рубинена диадема. — Тоя не е хорошо момче — каза циганинът, като се наведе да вземе книгата. — Какво ще правим сега, Сайръс?

— Вчера чух нещо по радиото в килията и то много ми допадна. И, няма да повярваш, станало е точно тук в Бостън.

Бостън Глоуб

Гол нацист американец намерен на стълбището на полицеското управление. Държал до гърдите си книгата „Mein Kampf“

Бостън, 26 август — Изглежда, че поредицата абсурдна нудистка криминална активност продължава. Двама мъже захвърлили гърчещото се тяло на гол мъж с тяло и уста омотани в широка лента за пакетиране, под която била прикрепена книгата на Адолф Хитлер „Майн Кампф“, на стълбището на Кембриджската пътна полиция в 8:10 миналата вечер. Седем свидетели, които се намирали наблизо по това време и които отказали да дадат имената си, потвърдиха, че едно такси спряло до тротоара и двама мъже, единият от които бил в живописно облекло, а другият — огромен чернокож, отнесли тялото до стълбището, върнали се в таксито и отпътували нанякъде. Жертвата е била идентифицирана като Волфганг А. Хитлух, американски на-цист, обявен за издирване, чието истинско име е Били-Боб Бейо, роден в Серендипити Париш, Луизиана, за когото се предполага, че е склонен към насилие. Властите са объркани и озадачени, защото Хитлух, както и четиримата голи мъже, заловени на покрива на хотел „Риц-Карлтън“ преди два дни, твърди, че притежава правителствен имунитет. Говорителят на федералното бюро за разследване направи следния коментар, като отрече всякакво участие. „Ние не разрешаваме на агентите си да събличат дрехите си при каквито и да