Пътят към Омаха

е обстоятелства, а за препоръчване е да не свалят дори вратовръзките.“ Говорител на ЦРУ също отрече да са запознати с дейността на Хитлух и направи следното изявление: „Както е добре известно, Хартата от 1947-а забранява операциите на управлението на родна територия. В редките случаи, когато правителството се е нуждаело от нашите умения, те могат да бъдат приложени единствено с разрешението на Директора и под надзора на Конгреса. Ако покойният и дълбокопатриотичен Винсънт Манджекавало е давал нареждания в тази област, то те не са отбелязани в регистрите ни. Ето защо, всички разследвания би трябвало да бъдат отправени към онези в Конгреса.“

Бостън Глоуб

(Страница 72, Кратки съобщения)

26 август — Такси, собственост на Абу Ширак, живущ на Сентър Авеню, № 3024 е било откраднато за секунди вчера рано след обяд, докато той пиел кафе в „Либърейшън Ди-нър“. Той съобщил на полицията за кражбата; след това в 8:35 вечерта се обадил отново, за да каже, че колата му е била върната. Когато бил разпитан от полицията по повод на случая, той си спомнил само, че по някое време до него седнал един мъж в оранжева риза със златна обица и завързали много оживен разговор, след което открил, че липсват ключовете за колата. Всякакви разследвания са прекратени, тъй като господин Ширак е заявил, че е бил обезщетен.

* * *

— Отговори ми ти, сладкодумен английски cannoli! — крещеше временно червенокосият Вини Бам-Бам в уличния телефон на Колинс Авеню в Маями Бийч, щата Флорида. — Какво става, гъз такъв?

— Винченцо, не аз избрах този психопат, ти го направи — отвърна гласът на Смитингтън-Фонтини от апартамента му в нюйоркския хотел „Карлайл“. — Ако си спомняш, аз те предупредих за него.

— Той изобщо не е имал шанс да свърши каквото и да е! Тия нещастници могат да бъдат програмирани да си пъхат голия задник в миша дупка, но той е гръмнал преди да открие къде му е гъза!

— А ти какво очакваш от един негър в комбинация с циганин и фанатичен хитлерист? Струва ми се, че и това ти го споменах.

— Да, но също така ми спомена и че тези палячовци не дават и пукната пара за нищо друго освен за пари в брой, така ли беше?

— Ще трябва да си коригирам мнението по този въпрос. Но от друга страна би трябвало да ти кажа и някои добри вести. Първите двама, които избрахме, са се свързали с генерала и в момента са заели вече постовете си.

— Откъде го разбра, да те вземат дяволите?

— Защото ми се обадиха от „Работната сила плюс плюс“ и ми дадоха информация. Оперативен служител Сайръс M. се е свързал с тях по телефона от някакво място, наречено Суомпскът и е казал, че всичко е под контрол. Също така споменал, че не държи да бъде произвеждан в чин полковник от генерала. Сега доволен ли си, Винченцо?

— По дяволите, не! Чете ли какво са казали тези педерасти в Управлението за мен? Казали са, че сигурно аз съм дал всичките тези нареждания без да казвам на никого! Що за мръсници са тия?

— Нищо ново под слънцето, Винченцо. Кой по-добре би поел вината от един мъртвец — ако изобщо някой те обвинява в нещо? Дори и да възкръснеш на островите Драй Тортугас, някои неща няма да се променят. Ти наистина го направи.

— Само че чрез теб!

— Аз съм невидим… Бам-Бам. Оттук нататък, ако искаш да напуснеш Драй Тортугас, работиш само за мен, capisce! Ти седиш, Винченцо, не стоиш.

— Не мога да го повярвам!

— Защо не? Ти сам го каза. Аз съм син на майка си… Почвай да си вършиш работата на Уолстрийт, приятелю мой. Аз ще организирам масово клане, а ти — ами това ще го решим по-нататък.

— Mamma mia!

— На място казано, старче.

Глава 19

Просторната дневна в лятната къща на семейство Бърнбаум имаше изглед към плажа. Оттам се излизаше на огромна веранда от червено дърво. Разсъмваше се и небето беше натежало от облаци. Мощни океански вълни се стоварваха върху пясъка с гняв и се отдръпваха неохотно, но с обещание да се върнат отново.

— Денят май ще е скапан, а? — каза Сам Девъро, застанал до вратата на кухнята с кана кафе в ръка.

— Не изглежда никак обещаващ — отвърна огромният чернокож мъж, представил им се миналата вечер като Сайръс М.

— Вие цяла нощ ли сте будувал?

— Навик, съветник. Роман З. го познавам, но не и двамата латиноамериканци, Деси-Едно и Две — между другото, що за партизански имена са това?

— А що за име е Сайръс М.?

— Всъщност, то е Сирил, а буквата М. означава моята майка, която ми даде акъл как да се измъкна от мъртвото течение на делтата на Мисисипи. Много ми помогнаха книгите, но ви уверявам, че ударението падна върху упоритостта.

— Говорите като образован човек.

— Имам известно образование.

— Това ли е всичко, което имате да кажете?

— Аз съм нает, за да ви охранявам, а не за да ви разказвам историята на живота си — каза любезно Сайръс.

— Добре, извинявайте… Как анализирате настоящата ситуация — щом това е, за което ви плащаме?

— Проверих терена — целия плаж и нагоре по дюните, чак до подстъпите към пътя. Уязвими сте, но по обед вече няма да е така.

— Какво имате предвид?

— Обадих се в моята фирма, тази която ме нае, и им казах да изпратят шест предупредителни машинки с литиеви батерии и антени на половината на човешки ръст — ще ги прикрия в тревата, така че да покриват и морската ивица.

— Какво означава това, по дяволите?

— Това означава, че всеки обект с тежест по-голяма от двадесет и пет килограма, прекосил лъчите, ще задейства алармата, която се чува поне на пет мили от тук.

— Разбирате си от работата, Сайръс М.

— Надявам се, че и вие си разбирате вашата — измърмори бодигардът, повдигна към очите си бинокъл и започна да изучава местността отвън.