серенада, звън на китара…
Най-после въздъхна, поклати глава и отново се отпусна на дивана.
— Фалшива тревога. Надявам се…
— Какво стана? — погледна го Ранди.
— Стори ми се, че чух откъм улицата един специфичен звук, който съм чувал и преди…
— Аз пък не чух нищо странно — сви рамене Джон.
— Ако не си го чувал, едва ли би ти направил впечатление. Става въпрос за тъничко подсвиркване, подобно на свистенето на вятъра. Прилича на звука, който нощно време издава козодоят, и сякаш идва от доста далече и се слива с диханието на самата природа — абсолютно недоловим звук за непривикналото ухо. На мен обаче ми е познат още от времето, прекарано в Централна Азия, в земите на Северен Иран и Афганистан — мюсюлманските племена чак до Азовско море използваха този сигнал.
— Искаш да кажеш, че биха могли да са хората на Мавритания?
— Да, но може и да съм се заблудил — не чух ответен сигнал.
— Досега случвало ли ти се е да сбъркаш този сигнал? — попита Джон, но преди Питър да успее да му отговори, телефонът иззвъня.
Джон грабна слушалката и чу гласа на Фред Клайн:
— Системите вече функционират нормално, но експертите ни предупредиха да внимаваме — кодовете вече са ненадеждни, затова засега не бива да използваме за връзка електронните и въздушните комуникации. Междувременно всички кодове ще бъдат сменени и ще бъдат взети допълнителни мерки за сигурност. Уведомили сме експертите за възможността да е бил задействан ДНК компютърът, за да са наясно със ситуацията. А ти защо си в Мадрид? Какво стана в Толедо?
Джон докладва сбито:
— „Червеният пламък“ е бил само параван. Зад всичко стои „Щитът с полумесеца“. Освен това Емил Шамборд е жив. И е в ръцете им, както и дъщеря му.
След кратка пауза Клайн възкликна:
— Сигурен ли си? Видя ли Шамборд с очите си?
— Да. Говорих с него и с дъщеря му. Компютърът не беше там.
— Това обяснява много неща… И прави опасността още по-голяма. Ще използват дъщерята, за да контролират самия Шамборд.
— И аз се опасявам от това…
От другата страна на линията отново настъпи мълчание. Най-после Клайн каза:
— Трябваше да убиеш Шамборд, полковник.
— Опитах се да го измъкна оттам. Надявах се, ако успея, Шамборд да направи копие на прототипа и за нас. Това ми се стори по-разумно. Не знам какво е успял да им каже Шамборд — може би вече знаят достатъчно, за да се справят и без него с компютъра. Или да създадат дубликат, в случай че унищожа оригинала.
— Представи си, че не ти се удаде друга възможност да се добереш до Шамборд… Представи си, че стане твърде късно…
— Ще се справя.
— Така уверих президента. И гарантирах за теб. Но и двамата знаем, че пропуснеш ли шанса си веднъж, втория път е много по-трудно.
Сега Джон помълча, преди да отговори.
— Прецених как да постъпя. Имам картбланш да действам според обстоятелствата, нали? За това ми плащате. Мисля, че винаги досега съм оправдавал доверието.
— Въпросът е — ще овладееш ли ситуацията? — гласът на Клайн беше твърд като стомана. — Или се налага да изпратя някой друг?
— Засега не се налага — спокойно отвърна Смит. — Освен това, ако аз не се справя, не виждам кой друг би могъл.
Това беше самата истина. От другата страна на линията Клайн изпъшка.
— Добре… А откъде се появи този „Щит с полумесеца“? За пръв път чувам за тях.
— Защото функционират отскоро и гледат много-много да не се набиват в очи — повтори Джон думите на Ранди. — Панислямска групировка са, събрани вероятно специално за планирания удар от терорист на име Мавритания…
— Който ми е много добре известен — прекъсна го Клайн. — Смесица между арабин и берберин, загрижен за съдбата на обедняващата си страна и на гладуващия си народ, краен ислямист, ожесточен срещу процеса на глобализация до степен на патологичност.
— Омразата е по-мощен двигател и от вярата…
— Именно… И така, какво смяташ да предприемеш оттук нататък?
— В момента съм с Ранди Ръсел и Питър Хауел. — И той разказа накратко как са се срещнали.
— Хауел и Ръсел?! — възкликна Клайн. — Това ще рече ЦРУ и МИ-6! Какво им каза?
— Те са тук, при мен — Джон даде да се разбере, че не може да обсъждат тази тема.
— Нали не си им казал за Първи секретен?!
— Разбира се, че не. — Джон овладя надигащото се раздразнение.
— Добре… Можете да си сътрудничите, но имай едно наум. Ясно ли е?
— Имаме нужда от колкото може повече информация за миналото на Мавритания и за индивидуалните му особености и маниер на действие — каза Джон, без да обръща внимание на тона на началника си. — Къде се подвизава, с кого поддържа контакти, всичко.
— Засега мога да ти кажа само едно — гласът на Клайн звучеше все така мрачно. — Мавритания се е покрил добре и е намислил нещо, което със сигурност няма да ни хареса.
— А докога няма да можем да използваме електронните комуникации?
— Не мога да ти кажа. Може би докато не се доберем до молекулярния компютър. Междувременно ще си предаваме информация по куриери, с вербални кодове или по фиброоптичните телефони. Изобщо връщаме се към методите на доброто старо време, за да не ни засече ДНК компютърът. Идеята ти да се свържеш с мен чрез полковник Хаким беше много добра. Но сега ще ти издиктувам новия си директен телефон, за да можеш да ме набираш направо.
Клайн каза номера и Джон го запомни — рисковано беше да го записва където и да било.
— А какво стана с генерал Хенц и оня санитар, който се беше опитал да убие Целербах?
— Оказа се фалшива тревога. „Санитарят“ е бил самият Питър, изпратен да охранява Марти. Побягнал е, за да не се издаде. А в пансиона е ходил, за да говори със сержанта на генерал Хенц, не с него самия. — И Джон му разказа накратко за познанството на Питър със сержант Матиас.
— Имало е обаждане от централата на НАТО?! Това никак не е добре… Може ли да се вярва на Хауел?
— Сто процента. Освен това вече имам известни подозрения относно един човек… Става въпрос за капитан Бонард, личния адютант на Роланд ла Порт. Това е френският генерал, който…
— … е заместник-главнокомандващ силите на НАТО.
— Точно така. А Бонард е човекът, който е занесъл на Ла Порт данните за отпечатъците на Шамборд, както и досието на организацията „Черен пламък“. Като доверено лице на генерала и негова дясна ръка той заема много изгодна позиция. Би могъл да получи достъп до каквато и да било информация.
— Хмм… Ще проуча досието на Бонард, както и това на сержант Матиас. А теб ще те моля да се срещнеш с Хенц отново. Ако някой разполага с подробна информация за действащите терористични групировки, това е НАТО. Аз също ще изпратя на Хенц всичко, до което успея да се добера.
— Добре. Това ли е всичко?
— Мисля, че да… Не, почакай! По дяволите, за малко да забравя. Обадиха се от болницата. Преди около час Марти Целербах е започнал да говори. За съжаление, доста несвързано. Може да е заради заболяването. След което заспал отново. Следователно още не е напълно в съзнание, но може да се отбиеш в Париж на път за Брюксел.
Джон изведнъж се оживи.
— Веднага тръгвам. Ще бъда там след не повече от два часа.
Той остави слушалката и се обърна към Ранди и Питър с грейнало лице.
