— Марти започва да идва на себе си!
— О, Джон, това е чудесно! — възкликна Ранди и двамата се прегърнаха.
— Тихо! — прошепна изведнъж Питър, скочи отново на крака и изтича до прозореца. Мускулестото му тяло беше напрегнато като пружина.
— Пак ли го чу? — попита Ранди.
Питър кимна.
— Това беше! Същият свистящ звук, който се слива с вятъра… Сега вече съм сигурен. Това е сигналът им и най-добре да…
Някъде над главите им се разнесе едва доловим шум.
Джон притисна ухо до стената и предупреди:
— На покрива има някой!
И в този момент и тримата чуха сигнала: лек, протяжен звук — като свистене през зъби насън. Или далечен зов на нощна птица. Този път идваше не откъм улицата, а отгоре. Бяха обкръжени.
Осемнайсета глава
Долу изтрещя разбита врата — атаката започваше.
— Стълбите! — възкликна Ранди, грабна миниавтомата си и изхвърча навън. Беше свалила перуката и русата й коса просветна като златисто сияние.
Питър хукна към балконската врата, като гасеше светлините в движение.
— Виж прозорците от другата страна! — извика той на Джон.
И Джон изтича към задната част на апартамента.
От стълбищната площадка се разнесоха изстрели — Ранди беше открила огън със своя H&KMPSK, за да отреже пътя на нападателите. Единият от тях изрева от болка, останалите побягнаха назад.
Джон погледна през прозореца — във вътрешния двор не се виждаше жива душа — само тъмните очертания на пейките и дърветата, облени от лунна светлина. Дали обаче това спокойствие не беше измамно?
Той се взираше надолу, когато чу зад гърба си някакъв шум и рязко се извърна. Шумът дойде откъм офиса и Джон се спусна натам. Намери Питър надвесен над тялото на някакъв мъж в черни дрехи, с черни ръкавици и барета на афганистанските муджахидини. Главата и лицето му бяха напълно скрити от черна балаклава.
— Охо… виждам, че не си загубил форма — подхвърли Джон и надникна през отворената балконска врата. От покрива се спускаше найлоново въже.
— Нищо ново под слънцето…
Питър кимна, докато изтриваше кръвта от сгъваемия си нож в дрехите на мъртвия терорист.
— Нали? Мислеше си, че се е промъкнал безшумно, като котка…
Той дръпна балаклавата от лицето на мъжа — застиналата физиономия беше разкривена от ярост. Мъжът имаше тъмна, изсушена от слънцето кожа и късо подстригана брадичка.
— Хрумна ми нещо… Мисля, че открих слабото място в плана им, стига да не греша.
— А ако грешиш?
Откъм стълбището отново долетяха изстрели, последвани от крясък. Миг по-късно се възцари изпълнена с напрежение тишина.
— Ако греша, ще се видим в тенджерата, както казала гъската на гъсока — мрачно се пошегува Питър.
— Кажи ми какво си намислил — тихо попита Джон, като се приближи до него.
— Ще ти кажа… Ето какво. От една страна — ние сме в капан. От друга — те вече са наясно, че няма да им се дадем лесно, а изстрелите могат да привлекат полицията, така че не разполагат с много време. А всяко прибързано действие може да има лоши последици… Щурмуват съвсем открито откъм улицата, което ме навежда на мисълта, че са искали да дадат възможност на този приятел да се промъкне през балкона, а останалите да се спуснат от покрива и да се окажем приклещени.
— Тогава какво чакат онези на покрива?
— Как какво? Сигнал от този тук — той посочи трупа в краката си. — Затова предлагам да се възползваме от ситуацията.
С тези думи Питър нахлузи на главата си балаклавата на убития и нахлупи черното му кепе. После се показа на балкона и миг по-късно оттам долетя протяжният, едва доловим сигнал. Питър се справяше чудесно. Горе, откъм покрива, изскърца врата.
Питър пристъпи навътре и смигна на Джон.
— Е, хванаха се. Слизат. Да побързаме.
Джон изтича в спалнята, където беше оставил лаптопа си, и стреля в него. Ако се наложеше да се спасяват с бягство, нямаше да може да го мъкне — това само щеше да го забави. А не биваше да го оставя в ръцете им. После се спусна към стълбищната площадка и прошепна на Ранди:
— Дай още няколко изстрела и идвай насам!
След малко тримата изтичаха на балкона и Питър се закатери по въжето, докато Джон държеше края му с две ръце.
Ранди се огледа. Улицата беше безлюдна, прозорците не светеха, но можеше да се закълне, че обитателите на отсрещните сгради, макар и примрели от страх, надничаха любопитно иззад щорите и пердетата. Такава е човешката природа — жадна за зрелища. В подобни моменти се събужда ловният инстинкт на кроманьонеца — в това отношение човечеството не се е променило особено много.
— Ти си! — прошепна й Джон. Питър вече се беше изкатерил на покрива.
Тя преметна миниавтомата си през рамо, стъпи на перилата на балкона и хвана въжето с две ръце. Набираше се пъргаво, притеснена от факта, че Джон, който продължаваше да придържа отдолу въжето, за да я улесни, представляваше отлична мишена. Видя Питър да наднича отгоре, за да се увери, че всичко е наред. Той й се ухили окуражително и я поздрави по войнишки. Ранди напрегна мускули и удвои усилията си.
Докато прикрепяше въжето, Джон напрегнато се оглеждаше. Револверът му беше в кобура, а с него би се чувствал по-спокоен. Ранди напредваше бързо, но беше изложена на прицел и той усети гърлото си пресъхнало. Още малко, само още малко… На горния етаж се разнесе тропот — групата от покрива претърсваше стаите. Всеки момент щяха да стигнат и до тук. Чу приближаващия вой на полицейска кола.
Отдъхна си, когато видя, че Ранди най-после се беше добрала до покрива. Негов ред беше. Закатери се колкото можеше по-бързо. Трябваше да стигне до горе, преди терористите да са открили мъртвото тяло и преди да е дошла полицията.
В този момент отвътре се разнесоха гневни викове и Смит разбра, че терористите са намерили трупа на другаря си. Слава Богу, вече беше стигнал до покрива и с последен, отчаян напън се прехвърли през ръба, като се стовари върху керемидите. Все още стискаше въжето, за да не се плъзне обратно по наклона. Усети придръпване — Питър се опитваше да го изтегли нагоре. Двамата с Ранди го издърпаха към тях, от другата страна на билото, и го уловиха, за да не падне с лице върху плочите. Когато стъпи отново на крака, видя, че се намираха на малка тераса на покрива, каквато почти всяка сграда в Мадрид имаше.
— Е, успяхме — каза задъхано, докато Питър прерязваше въжето. Отдолу се чу яростен крясък и тупване на нещо тежко.
Тримата затичаха по покрива, като внимаваха да не се хлъзнат или препънат и полетят надолу. Слава Богу, покривите на съседните сгради бяха долепени и вече бяха на петия или шестия поред покрив, когато чуха зад гърба си изстрели и викове. Терористите ги бяха последвали по стълбите и току-що се бяха измъкнали по покрива.
Около тях засвистяха куршуми и тримата залегнаха от другата страна на билото на покрива. Само пръстите им, вкопчени в ръба, останаха открити, изложени на куршумите. Долу полицейските коли вече завиваха по улица „Домингин“.
Разнесе се тропот на тичащи нозе и до тях долетяха викове на испански:
— Внимание!
