елиминирам четирима от нашите… — Той разказа случилото се в мазето.
Мавритания изруга на арабски.
— Накъде отидоха тримата, Абу Ауда?
— Не успяхме да ги проследим. Знам само, че се пръснаха.
Мавритания повиши глас:
— Тези тримата… могат да ни създадат доста неприятности, не смяташ ли?
— Така е — каза Абу Ауда, като се владееше. — Но беше пълно с полиция. Самият аз едва успях да се измъкна.
Мавритания отново изруга и прекъсна връзката. Онези тримата бяха като змии, чиито глави трябваше да се смачкат. На всяка цена. И то час по-скоро.
Безличната брюнетка, която излезе на улица „Риволи“ от метростанция „Конкорд“, имаше твърде голяма прилика с жената, проследила Джон Смит преди време. В тоалета й обаче се наблюдаваше известна положителна промяна — костюмчето в пастелен цвят вече не й придаваше вид на повлекана, а и походката й беше доста по-енергична. Сега приличаше по-скоро на американска туристка, отколкото на скучновата чиновничка.
Тя пресече улица „Роял“, зави по алея „Габриел“, мина покрай хотел „Крийон“ и влезе в сградата на американското посолство. Очевидно имаше някакъв проблем, защото изглеждаше притеснена. Обясни, че й се налага спешно да се върне у дома, в Небраска, но предния ден документите й са били откраднати.
Служителите на пропуска я изслушаха съчувствено и я насочиха към един от кабинетите на втория етаж. Тя се изкачи по стълбите почти тичешком. В кабинета я очакваше нисък, набит мъж в безупречен тъмносин костюм.
— Здравей, Аарон.
Аарон Айзъкс, шефът на ЦРУ в Париж, я посрещна с думите:
— Близо четиридесет и осем часа нямаме връзка с теб… Започнах да се притеснявам. Къде е Мавритания?
— Замина в неизвестна посока — въздъхна Ранди и разказа подробно събитията от последните дни.
— Ти ли разкри всичко това? Че Шамборд е жив, а ДНК компютърът е в ръцете на някаква терористична групировка, която се нарича „Щитът с полумесеца“? Защо тогава трябваше да го научим от Белия дом и американското военно разузнаване?
— Защото не разкрих всичко това сама — търпеливо обясни Ранди. — Бяхме екип и си помагахме взаимно. Аз, Джон Смит и Питър Хауел.
— МИ-6?! Прекрасно. Нашите хора ще получат удар, като разберат.
— Съжалявам — сви рамене Ранди. — Ако не бяха Смит и Хауел, едва ли щях сега да съм тук. Смит успя да научи името на терористичната групировка. Пак той е разговарял с Шамборд и дъщеря му.
— А откъде всъщност се взе този Смит?
— С него работехме навремето по случая с вируса Хадес. Не си ли спомняте?
— Ах, да. Но той не беше ли някакъв военен лекар?
— Такъв е. И освен това се занимава с микробиологични изследвания, участвал е във военни операции и има чин подполковник. Възложили са му да работи върху този случай точно заради специалните му познания.
— И ти вярваш на това?
— По-важното е, че вярвам на Смит. Има ли нещо ново по случая, което би трябвало да знам?
— Да видим… Колкото до Мавритания, той най-вероятно е заминал на юг. Знаеш, че е от Африка и още от времето на Ал Кайда следите му обикновено са водели натам. Най-често се подвизава или в Испания, или в Северна Африка — от там обикновено нанася и ударите си. Имаме информация, че е бил женен в Алжир… поне веднъж.
— Все пак… не разполагаме ли с нещо по-конкретно? Някакви адреси, имена?
— Още не. Но издирваме усилено.
— Добре, а… имаме ли някаква информация за терорист на име Абу Ауда? От племето фулани, ръст — значително по-висок от средния, около петдесетте или по-възрастен. Очи с много необичаен зеленикав цвят.
Айзъкс поклати глава.
— За пръв път чувам това име. Но сега ще проверя. — Той вдигна телефона. — Ало? Каси? Ще ме свържеш ли с Ленгли? Много е спешно. — Той издиктува данните на Абу Ауда и отново се обърна към Ранди. — Искаш ли да знаеш какво научихме по въпроса с експлозията в института?
— О, Аарон, как да не искам?! Казвай!
Айзъкс мрачно се усмихна.
— Може да се окаже някаква следа… Знае ли човек? Получихме обаждане от един от парижките агенти на Мосад и той твърди, че в „Пастьор“ работел някакъв филипинец, докторант, чийто братовчед преди време се бил опитал да постави бомба в щабквартирата на Мосад в Тел Авив. Нашият учен бил от Минданао, където действа Ислямският фронт за освобождение „Моро“ под ръководството на Абу Саяф, един от съмишлениците на Бен Ладен. От друга страна, самият той не поддържал никакви съмнителни контакти и от години не се бил връщал в Минданао.
— Тогава кое го прави подозрителен? — вдигна вежди Ранди. — Това, че братовчед му е бил замесен с терористите?
— Вечерта, когато е станала експлозията, филипинецът е трябвало да бъде в института за провеждането на някакъв много важен експеримент. Той обаче се обадил на шефа си, че не се чувства добре и няма да може да отиде. Лабораторията им е точно под тази на Шамборд — всички негови колеги са мъртви или тежко ранени.
— Разбирам… И от Мосад смятат, че той е бил вътрешният човек?
— Именно. Въпреки че засега няма сериозни доказателства. Охраната на института не е от най-строгите, но все пак би била достатъчно надеждна, за да затрудни проникването на външни лица и особено извеждането на съпротивляващия се Шамборд и изнасянето на доста обемистия прототип на ДНК компютъра. Освен ако наистина не е бил замесен и вътрешен човек.
— Може ли да докаже, че онази вечер действително е бил болен?
— Да, ходил е на лекар и се е оплакал от болки в гърдите, но както знаем, болките в гърдите и сърдечната аритмия могат да бъдат предизвикани и по химически път.
— Да, и при това — сравнително лесно. Е, добре, този филипинец… има ли си име?
— Доктор Акбар Сюлейман. Помолихме парижката полиция за съдействие и те ни уведомиха, че си е взел отпуска от института, докато лабораторията му бъде възстановена. Според Мосад не е напускал Париж. Имам адреса му.
Ранди взе листчето с адреса и се изправи.
— Можеш да уведомиш Ленгли, че възнамерявам да работя по случая заедно с Джон Смит и Питър Хауел. Освен това очаквам пълно съдействие и незабавен достъп до всяка новополучена информация.
— Можеш да разчиташ на това — кимна Аарон.
Телефонът звънна.
— Ало?… Да, Каси? Да… благодаря. — Той поклати глава и затвори. — Абсолютно нищо за Абу Ауда. Явно много внимава да не се набива на очи…
Той изпрати Ранди и тя се отправи към летище „Дьо Гол“, откъдето щеше да отпътува за Брюксел. Искаше да се види със Смит и да му съобщи за доктор Акбар Сюлейман. Може би това наистина беше някаква нишка, която щеше да ги отведе до Мавритания, кой знае?
Двайсета глава
