— Кой, аз ли не разсъждавам трезво?! — наежи се Марти. — Или вие, англичаните, наричате „развихрено въображение“ всичко, чиято логика не можете да съзрете?! Гордеете се, че сте стъпили здраво на земята, а не виждате колко сте ограничени…
— Добре, добре, не се горещи — сухо каза Питър. — Да допуснем, че Джон може да е жив. От думите на Ранди става ясно, че той, в най-добрия случай, е пленник. Или е ранен, преследван и се крие. Въпросът е — как да разберем къде е? Щом връзката със сателитите е прекъсната, не можем да разчитаме и на електронните средства за комуникация.
Марти отвори уста, за да възрази, но идеите все още не бяха започнали да се раждат в укротения му от лекарството мозък и той замлъкна объркан, ядосан на собствената си безпомощност.
— Ако приемем, че Джон действително е успял да избяга — намеси се Ранди, — особено ако и Шамборд е с него, „Щитът с полумесеца“ е по петите им. Мавритания вероятно е изпратил своя главорез Абу Ауда да се погрижи… И ако случайно още са живи, би трябвало да са някъде в Алжир…
— Но ако се съди по това, което се е случило с американските разузнавателни сателити, по-вероятно е Шамборд да е в ръцете им — забеляза Питър. — Както и Джон, ако въобще е жив. А в такъв случай нямаме и най-малка представа къде биха могли да бъдат…
По-притеснен от всякога, Фред Клайн се въртеше неспокойно на дървената пейка, пренесена от ранчото в Таос в президентския апартамент. Той местеше разсеяно поглед по рафтовете с книги, като се опитваше да подреди в главата си онова, което трябваше да обсъди с президента. Изпитваше остра нужда да запали лулата си. Кракът му нервно се поклащаше.
Когато президентът най-после се появи, той веднага забеляза състоянието на Фред, но го отдаде на болката от загубата.
— Съжалявам за полковник Смит, Фред. Моите съболезнования.
— Може би скръбта ни е преждевременна, сър — прокашля се шефът на Първи секретен. — Както и радостта от победата…
— Какво искаш да кажеш? — изгледа го Сам Кастила с изопнато лице.
— Групата рейнджъри, изпратена на мястото на експлозията, не можа да открие телата на полковник Смит, доктор Шамборд и Терез Шамборд.
— Но… това е разбираемо. След такъв силен взрив…
— Вярно е, че телата на жертвите са разкъсани и обгорели до неузнаваемост, но нашите ДНК експерти също се отправиха натам, веднага щом получихме доклада на агент Ръсел. Досега анализът на ДНК материала е отрицателен. Няма съответствие за никой от тримата. И със сигурност няма останки от труп на жена. В такъв случай остава открит въпросът: ако Терез Шамборд е жива, къде би могла да е? Къде са баща й и полковник Смит? Ако Джон беше жив, щеше да намери начин да се свърже с мен… Ако Шамборд или дъщеря му бяха оцелели, също биха се опитали да установят контакт…
— Освен ако, разбира се, не са в плен на терористите. — Президентът неспокойно закрачи из кабинета. — Мислите ли, че е възможно терористите да са се измъкнали и да са отвлекли Смит и двамата Шамборд с тях?
— Не можем да изключим подобна възможност…
— Разбирам… И все пак това е само в сферата на предположенията, нали? Чиста хипотеза.
— Ние работим с хипотези и предположения, сър. Всички разузнавателни служби го правят. Длъжни сме да отчитаме всички фактори, ако искаме в края на краищата да стигнем до истината. Но в момента споделям с вас най-мрачните си догадки, сър. Възможно е те да не се оправдаят, но докато останките от телата не бъдат открити, не можем да не си даваме сметка и за тях.
— И какво смятате да предприемете?
— Екипът ни в Алжир продължава издирването на останките, но…
Прекъсна го иззвъняването на телефона.
Президентът грабна слушалката.
— Да?
На челото му се вряза бръчка.
— Разбрах, Чък. Ела веднага в кабинета ми.
Гласът му беше дрезгав от вълнение.
Той остави слушалката и затвори за миг очи, сякаш за да прогони някакъв кошмар.
Фред Клайн чакаше напрегнато.
— Някой е пренастроил компютърните процесори на сателитите ни и е блокирал достъпа ни до информация от космоса. Пълна катастрофа. И което е най-лошото, експертите ни са безсилни да ги препрограмират и да възстановят притока на информация.
— Нямаме картина от сателитите?! Проклятие… — изпъшка Фред Клайн. — Това е само оня дяволски компютър… Но как би могло?! Беше вън от всякакво съмнение, че е унищожен! Не е възможно да са го измъкнали от вилата! Просто няма начин…
— Знам, Фред — тихо каза президентът. — Логично е да е бил унищожен. След малко ще си продължим разговора. А сега, моля те, мини в другата стая — Чък ще дойде всеки момент.
Фред едва беше затворил вратата зад гърба си, когато Чарлс Аурей, началник-щабът на президента, влетя в кабинета:
— Още се мъчат да възстановят връзката, но нищо не става! Според НАСА онзи, който е направил пробива, направо ни е изключил от играта… Отрязал ни е всяка възможност за обратен достъп. Това ще създаде големи проблеми…
— По-конкретно?
— Вече изгубихме един агент — Джефри Масуд, който беше изпратен на мисия в Южен Бейрут. Триизмерният му мининавигатор е загубил картина в мига, в който връзката със сателита е била преустановена, и се боим, че се е случило най-лошото… В Тихия океан един от самолетоносачите ни за малко не се блъснал с подводница. Дори програмата „Ешелон“ е извън строя…
Тази съвместна програма на разузнаването на Съединените щати и Великобритания се занимаваше с подслушване на телефонни разговори, провеждани чрез сателитна връзка или по междуконтинентални подводни кабели.
Президентът си пое дълбоко дъх.
— При тези обстоятелства се налага отново да съберем членовете на Висшия съвет… И то незабавно. Възможно е още да не са напуснали сградата. А в случай, че са, помоли адмирал Броуз да ги уведоми за създалото се извънредно положение. Трябва да сме готови за отбиване на атака, насочена срещу Съединените щати — от биологическо оръжие до ядрен удар… Погрижите се да бъдат взети спешни мерки, мобилизирайте всички ресурси — дори онези, които са в експериментален период и още не са обявени официално.
— Но, сър… Съюзниците…
— Аз ще имам грижата да ги уведомя. Освен това те също трябва да имат готовност за действие… А и сигурно вече са започнали да се чудят какво става — нали ползват картини от нашите сателити… Засега ще се опитам да обясня всичко с поразиите на някой хакер, за да не се създава излишна паника. — Той въздъхна. — А ние междувременно трябва да направим и невъзможното, за да предотвратим удара. Много разчитам на експерименталната ни отбранителна система, разработена при най-строга секретност… Не мисля, че можем да очакваме мащабен ядрен удар — той би бил по силите на Москва, но не и на терористите, а руснаците, слава Богу, този път са на наша страна… И, Чък… моля те, засега дръж настрана пресата. Кашата и бездруго е голяма… — Той поклати угрижено глава.
След малко Аурей излезе забързан, а Фред Клайн отново пристъпи в кабинета. Лицето му беше посивяло от тревога.
— Нали чу? — дрезгаво попита президентът.
— Чух всичко.
— Тогава, моля те, заеми се с нещата и се постарай този път адската машина наистина да бъде унищожена.
