Разбрахте ли ме?
Кимнах и отидох до стената, като застанах трети поред. Мина известно време, след което влезе първият свидетел — една стара дама — нечия мила майчица вероятно. Тя отиде до края на редицата, след което се насочи право към мен и ме посочи.
— Това е той.
Истината беше, че никога не бях я виждал. Изведоха я, но аз не си направих труда да сменя мястото си. Нямаше никакъв смисъл наистина. Както каза Брънскил, вече ме бяха разобличили.
Следващият свидетел беше младо момче на около осемнадесет години. Той дори не си направи труда да отиде до края на редицата. Застана пред мен.
— Това е той. Той го направи.
Третият свидетел също не се помъчи да играе сценки. Погледна ме веднъж и каза на висок глас:
— Това е момчето. Надявам се, че ти остава още да живееш, приятелю.
Отмина, като потриваше главата си. Той беше пощальонът — не чак толкова смъртно ранен, както Джървис искаше да го изкара.
В крайна сметка всичко свърши и Джървис и Брънскил ме върнаха обратно. Казах на Джървис:
— Направили сте чудо — върнали сте към живот този пощальон по-скоро, отколкото очаквах.
Той ме изгледа свирепо, след което по лицето му се разля мазна усмивка.
— Откъде знаете, че това е пощальонът?
Вдигнах рамене. Както и да погледнех нещата, бях сгазил лука. Казах на Брънскил:
— Кое е проклетото копеле, което ме изпорти?
Изражението му не издаваше нищо.
— Нека да го наречем просто «информация», Риардън. Ще бъдете съден утре сутринта и ще трябва да се явите пред съдията. Ще се погрижа вашият адвокат да присъства.
— Благодаря ви — казах аз. — Как се казва той?
— Господи! — възкликна той. — Вие наистина сте хладнокръвен. Адвокатът ви се казва мистър Маскъл.
— Благодаря отново — казах аз.
Брънскил повика един сержант, който ме настани в килия за през нощта. Хапнах малко, след което се изтегнах на леглото и заспах почти веднага. Денят беше уморителен.
2.
I
Маскъл беше нисък, набит мъж с проницателни кафяви очи и с невероятно чувство за собствено достойнство. Видях го малко преди да решат да ми лепнат обвинението. Фактът, че ще работи за един престъпник, ни най-малко не го притесняваше. Странно нещо е това да си адвокат — професия, в която моралът не се зачита за пет пари. Един известен и уважаван адвокат ще направи всичко възможно, за да защити своя клиент, бил той убиец или изнасилвач, и когато той бъде оправдан или признат за невинен, адвокатът ще приеме овациите. След което с чиста съвест ще се прибере и ще напише писмо на издателя на «Таймс», в което яростно ще протестира срещу нарастването на престъпността. Наистина това е една шизофренична професия.
Казах това на Маскъл, когато го опознах по-добре. Той отвърна меко:
— Мистър Риардън, за мен вие не сте нито виновен, нито невинен. Хората, които решават това, са дванадесетте мъже в съда. Моята задача е да открия фактите по случая и да ги представя на защитника, който ще приведе аргументите. И правя това за пари.
Бяхме в съда, когато разговаряхме. Той отривисто махна с ръка.
— Кой казва, че от престъплението не могат да се измъкнат пари? — попита той цинично. — Ако направим груба сметка, всички в съда — от разсилните до негова светлост върховния съдия — всичко на всичко около петдесет души — си изкарват прехраната с това. Някои — като негова светлост и аз — печелим повече от другите. Много добра печалба извличаме от хора като вас. Риардън.
Но тогава въобще не познавах Маскъл. Запознахме се набързо и той каза:
— За подробностите ще говорим по-късно. А сега първо да разберем за какво е целият този шум.
И така, аз бях задържан и обвинен. Няма да се впускам в юридически обяснения. Казано накратко — това, което бях извършил, се окачествяваше като грабеж с насилие. Щях да бъда съден за нападението над Джон Едуард Харт — служител на Британската пощенска служба — и за кражба на диаманти, които са собственост на «Луис и Менер ван Велденкамп Лимитид», на стойност сто седемдесет и три хиляди лири.
Едва се въздържах да не се изсмея, като го чух. Плячката беше по-голяма, отколкото беше очаквал Макинтош, освен ако господата Луис и Менер ван Велденкамп не се опитваха да измъкнат пари от застрахователната компания. Но аз успях да запазя самообладание и когато всичко свърши, се обърнах към Маскъл и го попитах:
— Какво ще правим по-нататък?
— Ще се видим в съда след около час. Ще бъде формално — каза той, като потърка брадата си, — замесени са доста пари. Полицията откри ли диамантите?
— По-добре попитайте тях. Не знам нищо за никакви диаманти.
— Така ли? Трябва да ви кажа, че ако диамантите все още не са намерени, ще ми бъде много трудно да ви освободя под гаранция. Но въпреки това ще опитам.
Съдебните процедури бяха много кратки — може би не по-дълги от три минути. Можеха да свършат и по-бързо, ако Брънскил пъргаво не беше скочил на крака, за да протестира срещу освобождаването ми под гаранция.
— Диамантите все още не са намерени, ваша светлост, и ако задържаният бъде освободен под гаранция, страхувам се, че никога няма да ги открием. И още нещо, ако обвиняемият не беше заловен снощи, сега вече щеше да бъде в Швейцария.
Съдията плесна с ръце:
— Мислите, че обвиняемият няма да спази условията на гаранцията, така ли?
— Да — отвърна Брънскил твърдо. — А има и още нещо. Той е обвинен в насилие, а също така има досие, в което преобладават случаи, в които е извършил насилие. В тази връзка се страхувам да не заплаши свидетелите.
Брънскил просто надмина себе си.
— Мислите, че ще напусне страната и ще заплаши свидетелите, така ли? — попита съдията учтиво, макар и с недоверие. — Съмнявам се, че ще стигне чак дотам. Но имайки предвид силата на доказателствата и липсващото състояние, съм склонен да се съглася с вас. Решението обвиняемият да бъде освободен под гаранция се отменя.
Брънскил седна, а Маскъл се зае да сгъва и прибира някакви книжа в куфарчето си. И така, бях върнат в затвора до събирането на нови доказателства. Делото щеше да продължи в Централния наказателен съд. Все пак щях да видя «Стария Бейли» отвътре.
Маскъл размени няколко думи с мен, преди да ме отведат.
— Сега мога да проуча сериозността на делото, което е заведено срещу вас. Ще си поговоря с някои от хората, които водят разследването, след което ще обсъдим всичко. Ако искате нещо, можете да ми кажете, а утре по всяка вероятност ще се видим.
Теоретически затворник, който е задържан до събиране на нови доказателства, е невинен, а на практика не се счита нито за виновен, нито за невинен. Храната беше хубава, а леглото — меко и нямаше никакви неприятни ограничения, ако не смятаме едно. Това, че не можех да излизам извън границите на
