примера му.
Някои погледнаха на север, където трябваше да са ледниците, но те не се виждаха. Всички бяха потиснати.
Измина около час. Когато разговорът се възобнови отново, някой спомена Адпар и останалите тирани. Това накара Койла да си припомни нещо.
— Страк, от известно време смятах да те питам, но все забравях. Когато бяхме в царството на Адпар, край смъртното й ложе, ти й каза, че за смъртта й е виновна Дженеста. Откъде го знаеше?
— Права е — съгласи се Алфрей. — Не може да сме сигурни, че е нейно дело.
Страк ги погледна изненадано. Очевидно досега не бе размишлявал върху това.
— Ами… не знам… сигурно съм го казал… за да я предизвикам по някакъв начин.
— И се получи, нали? Това я пробуди.
— Което не означава, че е било вярно. Може споменаването на Дженеста да е свършило работа.
— Не е изключено.
— Ей, капитане, да не развиваш ясновидски способности — предположи Джъп, очевидно не съвсем сериозно. — Дано са по-добри от моите.
Страк завъртя глава.
— Орките нямат…
Една стрела профуча край ухото му. Конят му подскочи и той дръпна юздите.
— Отзад! — извика Джъп.
Орките извърнаха коне и наизвадиха оръжия.
Към тях препускаше въоръжен отряд, два пъти по-многочислен. Яздиха якове-джуджета, чиито мускулести тела бяха покрити с рошава козина. Ездачите бяха по-ниски от орките, но с масивно телосложение. Облите им глави бяха непропорционално големи, с щръкнали уши и воднисти, скрити под тежки клепачи очи. Телата им бяха безкосмени, ако се изключеха чорлавите им бакенбарди, а кожата им имаше зеленикав оттенък.
— Гремлини? — възкликна Хаскеер. — Какво, по дяволите, им става на тези?
— Защо не идеш да ги попиташ? — отвърна Страк.
— Нападат ни! — извика Алфрей.
Някои от гремлините в предните редове бяха въоръжени с малки извити лъкове. Те пуснаха залп от стрели, без да забавят ход. Повечето от стрелите прелетяха над главите на Върколаците. Една се заби в седлото на Хаскеер. Друга одраска един оръженосец по ръката. Неколцина от Върколаците отвърнаха на стрелбата.
— Мътните ги взели! — изруга Страк. — Срещу тях!
Той пришпори коня си и дружината го последва. Шибани от усилващия се дъжд, те се насочиха срещу вражеските редици.
Сблъскаха се с викове и звън на стомана. В мелето се мяркаха само размахвани мечове, вдигнати за удар копия и поднесени щитове.
Страк се справи набързо с първия гремлин. Той избегна удара на гремлина, удари го с лакът в гърдите и го повали от седлото. Следващият бе обладан от неистова ярост. Двамата започнаха да си разменят бесни удари, при които стоманата се срещаше със стомана — примитивна, зловеща музика. Страк проби защитата на противника си. При следващия удар го прониза в гърдите и с това двубоят им приключи.
Навлязъл в галоп между враговете, Алфрей свали копието, на което бе завързано знамето, и го задържа в хоризонтално положение. С два бързи удара повали противниците, които му запречваха пътя и продължи нататък. Успя да избегне едно замахване с меч и завъртя копието, изхвърляйки и третия си противник от седлото.
Още с първото хвърляне на ножа Койла уцели един гремлин в окото. Той изчезна с див писък сред тълпата. Тя се готвеше да метне по следващия, когато един спрял до нея гремлин я пресрещна със сечащ удар. Острието на меча му изсвистя на сантиметри от върха на носа й. Тя успя да улови гремлина за китката, замахна с другата си ръка и стовари юмрук в зъбите му. Последваха още няколко резки и отсечени удара. Гремлинът се търколи на земята.
Един от спешените врагове се приближаваше към нея, размахвайки ятаган. Тя се приведе в седлото, извъртя се на една страна, за да избегне ятагана, след това пришпори коня си и той претъпка гремлина с предните си копита. Още не го бе довършила, когато друг гремлин се нахвърли върху нея. Койла едва успя да извади меча си.
Мечът на Хаскеер бе останал да стърчи от търбуха на една от първите му жертви някъде назад, в началото на поредица кървави схватки. Същата участ бе сполетяла и кинжала му. Сега Хаскеер се биеше с голи ръце и се озърташе за друго оръжие.
Видя своя шанс, когато зърна наблизо един гремлин, кръстосал меч с някой от оръженосците. Не беше никак трудно да се прокрадне към него отзад. Улови го за колана и го смъкна от седлото. След това повдигна ритащия гремлин с една ръка, просна го по гръб върху своето седло и го натисна рязко, прекършвайки гръбнака му върху дръжката на седлото. После изтръгна меча от парализираните му пръсти и захвърли трупа.
Тъкмо в този момент друг гремлин се нахвърли върху него с копие. Хаскеер се извъртя с коня и стовари острието на меча си върху дръжката на копието, скършвайки го на две. Извърна се на другата страна и посече нещастника отзад през гърба, тъкмо когато се разминаваха. Други двама се опитваха да го притиснат от различни страни. Той нададе боен вик и ги засипа с дъжд от удари.
В настъпилото за миг затишие Страк огледа бойното поле. Оръженосците се представяха добре и поне оттук изглеждаше, че нито един от Върколаците не е пострадал сериозно. Още само един тласък и битката щеше да приключи. Той се озърна, намери нов противник и го подгони.
Нужни бяха още десетина минути яростна схватка, преди изходът да бъде решен. Онези гремлини, които все още се държаха, започнаха да отстъпват, изоставяйки в калта труповете на избитите си другари и на намушканите якове.
Койла повали един от тях с точно мятане на ножа. Страк насочи коня си към нея.
— Ще ги гоним ли? — попита възбудено тя.
Той погледна към отстъпващите ездачи.
— Не. Няма време за забавления. — Той сви ръце на фуния и ги опря в устните си. — Не ги преследвайте! Останете тук!
Неколцина оръженосци, които се бяха увлекли след бягащите противници, дръпнаха юздите и спряха. Останалите се заеха да проверяват убитите, да не би сред тях да се спотайва някой оцелял.
Джъп, Алфрей и Хаскеер се присъединиха към Страк и Койла.
— Какво, по дяволите, беше това? — зачуди са Алфрей.
— Само боговете знаят — поклати глава Страк. — Поражения?
— Нищо сериозно. Ще ида да превържа ранените.
— Сигурно са били наемници — подхвърли Койла.
— Да, на Дженеста — съгласи се Джъп.
— Не можеш да наемеш гремлини за подобна работа — посочи Джъп. — Освен ако наградата е твърде голяма.
Един оръженосец ги повика.
— Какво има Хустук? — попита го Страк.
— Тук има един оцелял, капитане!
Слязоха от конете и зашляпаха през калта към него. Алфрей вече бе коленичил до гремлина, който, доколкото можеха да определят, бе съвсем млад воин. На гърдите му зееше огромна рана. Кръвта, която шуртеше от нея, се размиваше от дъждовните струи.
Гремлинът едва си поемаше дъх. Беше ококорил очи и непрестанно облизваше устни.
— И каква е наградата? — премина право към въпроса Джъп. — Гремлинът го погледна, но не отговори. — Питам за възнаграждението за главите ни. Защо ни нападнахте?
Алфрей се зае да превързва раната. Гремлинът се закашля. От крайчеца на устата му потече мъничка червена струйка.
