Въпрос, на който той не би посмял да отговори. Мерсадион полагаше отчаяни усилия да избягва погледа й.
— Милейди, приемете го като прочистване на редиците. Тези, които останаха, несъмнено са най- верните ви поданици.
Тя се изсмя. За миг той мярна белите й зъби. Очите й излъчваха злоба.
Генералът си позволи една плаха усмивка.
Дженеста се изправи рязко и, без да скрива усмивката си, рече:
— Мерсадион, не си мисли, че виждам нещо смешно в това.
Лицето му помръкна.
— Говориш с мен като политик. Опитваш се да ме убедиш, че чашата е наполовина пълна. — Тя продължи да го разглежда, но сега от усмивката й нямаше и следа. — Но ти си само един орк. Когато въпросът опре до мислене, не те бива особено. Нека аз ти кажа защо в армията ми има предатели. Защото офицерите не прилагат сурово дисциплината. И всичко в края на краищата опира до теб.
Мерсадион едва сега осъзна, че разговорът е тръгнал в крайно неприятна посока.
— Няма да понасям подобна разпуснатост — продължи Дженеста. — Това ти е последното предупреждение.
Въпреки че очакваше да чуе нещо подобно от нея, генералът не бе подготвен за онова, което последва.
Тя го наплю.
Храчката й попадна върху бузата му, под окото и покрай скулата до ухото. Постъпката й го втрещи и обърка и той не знаеше как да реагира.
Сетне почувства на бузата си топлина. Лицето му от същата страна пламна. Той потрепери и вдигна ръка, но докосването само влоши усещането по засегнатата кожа. След секунди тя стана още по-топла, като хиляди мънички игли, които го бодяха едновременно.
Дженеста го разглеждаше с любопитство. Очевидно се забавляваше.
Паренето се превърна в раздираща болка, сякаш го бяха залели с киселина. Той изгуби самообладание и изкрещя. Лицето му се покриваше с мехури. Замириса на изгоряла плът. Болката стана нетърпима. Писъците му отекнаха надалеч.
— Последно предупреждение — повтори тя, произнасяйки отчетливо думите. — Помисли върху него. — После му махна презрително да си върви.
Превит от мъчителни терзания, с димящо в жълтеникави изпарения лице, той се отправи слепешката навън. За миг, докато падаше чергилото, Дженеста го зърна да тича към близката каца с вода. Околностите се огласяха от неговия вой.
Като че ли след това, което направи с него, малко й поолекна. Но този път генералът почти бе стигнал до границата, отвъд която лесно щеше да се раздели с живота си. Тя въздъхна и се зае да обмисля положението. Малко по-късно бе прекъсната от неколцина изплашени телохранители, които водеха със себе си пленник. Бяха го оковали във вериги по нейно нареждане — поредната възможност да възстанови силите си, макар и само временно. Лошото й настроение се поразсея, когато видя какво й водят този път.
Толкова много и различни раси, които да пробуждат и без това несекващия й апетит.
Никога досега не бе имала възможност да се забавлява с непи. Нимфи от пасищата и горите, тези свенливи същества се срещаха изключително рядко. Екземплярът пред нея бе наистина красив. Женска, висока за своя вид, близо метър на ръст, с лъскава, почти прозрачна кожа и деликатни черти на лицето.
Някои твърдяха, че непите имат по две сърца. Проучването на този въпрос щеше да откъсне мислите й от неприятностите.
Дъждът най-сетне бе спрял.
Страк разпореди кратка почивка и дружината се разположи на брега на Норентелия. Спускаше се здрач и небето бе забулено в мрак и ниски, буреносни облаци над черния, развълнуван от вятъра океан.
След като се нахраниха, Койла и Страк се отдалечиха от останалите. Приседнаха на конските покривала и започнаха да си подават манерка с вино, което им бяха подарили кентаврите. Отначало заговориха за нападението на гремлините. Но постепенно умората и алкохолът си казаха своето и желанието на Страк да сподели с някого онова, което го измъчваше, нарасна. Той насочи разговора към странните си сънища. Малко след това Койла вече знаеше всичко.
— Сигурен ли си, че не си виждал наяве мястото, което сънуваш? — попита го тя.
— Със сигурност. Казвам го заради промените в климата. Кога сме виждали Марас-Дантия такава, каквато е била някога?
— В такъв случай може сам си го измислил — подметна тя. — Умът ти е създал страна, в която би искал да бъдеш.
— Което е малко по-различен начин да намекнеш, че съм се побъркал.
— Не! Нямах това предвид. Страк, ти не си умопобъркан. Но след като целият свят се е обърнал с краката нагоре, нищо чудно да…
— Не мисля, че е това. Както вече ти казах, тези сънища, или каквото и да са, са толкова истински, сякаш съм буден. Е, почти.
— И всеки път ли срещаш една и съща женска?
— Да. Но не само я виждам. Аз… разговарям с нея. Сякаш е наяве. Повечето от онова, което ми казва обаче, ми звучи напълно безсмислено.
— Това е обичайно при сънищата — успокои го Койла. — И тя не е някоя, която познаваш?
— Щях да си спомня, повярвай ми.
— Казваш, че разговаряш с нея като наяве. Но това са сънища, Страк.
— Така ли мислиш? Наричам ги сънища само защото не се сещам за по-подходяща дума.
— Навестяват те, докато спиш, нали? Какво друго са тогава според теб?
— Ами… свързани са с едно странно усещане. Не зная обаче как да го опиша. Трябва сама да го изпиташ.
— Хайде да изясним нещата — обяви тя, като вдигна ръка. — Искаш да кажеш, че това е нещо, което се случва с теб, така ли?
— То е като… Знаеш ли, когато човек спи, той премахва всички бариери и тогава… тогава допуска случването му.
— Чуй се само какви ги приказваш. В това няма никакъв смисъл.
— Само дето вече ме е страх да заспивам.
— Тези… сънища всеки път, когато заспиш, ли ти се явяват?
— Не, не всеки път. И това само влошава нещата. Все едно, че хвърлям зарове, преди да затворя очи.
Тя обмисли внимателно думите му.
— Щом не са сънища, има само още една възможност. Дали пък не е някакъв вид магьосническа атака?
— От Дженеста ли?
Койла кимна.
— Мислих и за това, разбира се. Според теб в състояние ли е да го направи?
— Кой знае…
— Но защо й е нужно подобно нещо? Какъв е смисълът?
— Да те накара да повярваш, че си се побъркал. Да посее семето на съмнението в ума ти, да срине защитите ти.
— И това си помислих, но не ми се вярва. Както ти казах, в известен смисъл тези сънища са… приятни. Трябва да призная, че дори укрепиха волята ми и желанието да действам. Какъв интерес би имала Дженеста от това?
— Не съм казал, че е тя, споменах го като възможност. Кой знае какви мисли се въртят из извратения й ум.
