— Ще ги приема, само ако ми е от полза. Сега не съм в настроение да обсъждам подобни дреболии.
Той се зачуди кога ли въобще е в такова настроение.
— Освен това — продължи усмихнато тя, — според съгледвачите нашите бегълци също са там. Скоро ще отсечем главата на повече от една змия, Мерсадион. Какво е съотношението между нашите и техните сили?
— Армията ни е по-голяма от тази на унистите, милейди. Дори пантеонистите да се изправят редом с тях срещу нас, пак ще сме по-силни. — Той обаче се надяваше това да не се случи.
Тя замълча, предвкусвайки удоволствието от предстоящото клане. Това дори можеше да е последната битка, след която щеше да спечели жадуваното господство. И най-вече — да осъществи мечтаното възмездие над Върколаците.
Късовете месо бяха свършили. Лешоядите започнаха да крякат за още.
— Досаждат ми — реши тя. — Повикай стрелците.
Койла се срещна със Страк при една от къщурките, които Релстон бе отредил за орките. Тук бяха също Алфрей, Джъп и Хаскеер. Страк искаше да й разкаже онова, което бе научил от Криста, но се наложи да изчака.
Без да губи ценно време, тя докладва какво се бе случило:
— Прав беше, звездата наистина е там. Но доста се озорих, докато я намеря.
— Подробностите по-късно. Как изглежда?
— Червена, с девет лъча.
— Лесно ли се измъкна? — попита Алфрей.
— По-трудно беше да вляза. Мястото се охранява добре. Трябваше да се покатеря на една колона. Не зная обаче как ще се измъкнем от селището…
— Ти какво мислиш, Страк? — попита Хаскеер.
— Не зная. Ще измислим нещо.
— Съмнявам се Гривеста гледка да издържи дълго на обсадата. Предлагам да откраднем звездата и да си опитаме късмета сами.
— Й после какво — да се изправим срещу жителите на Гривеста гледка и Хоброу? Да не си се побъркал?
— Освен това — намеси се Койла, — струва ми се, че жителите на селището не заслужават подобно отношение. Не са ни сторили нищо лошо.
Хаскеер я погледна намръщено, но не каза нищо.
— Поне засега зависим от оцеляването на селището — реши Страк. — Няма как, налага се да им помогнем. Удаде ли се възможност, ще вземем звездата.
— Съгласен — кимна Алфрей.
— Има ли друго, капитане? — попита Джъп. — Защото не бива да се бавим — ще забележат отсъствието ни.
— Само да ви покажа нещо. — Страк бръкна в кесията си и извади звездите. Подреди ги една по една на масата пред тях. На лицето му се четеше вълнение. Взе две от тях и ги съедини.
— Това пък какво означава? — учуди се джуджето. После се пресегна и взе двете съединени звезди. Останалите също се наведоха заинтригувани.
— Койла вече знае за това — призна Страк. — Чаках подходящ момент да го покажа и на вас.
— Как го направи? — поиска да узнае Алфрей.
— Не мога да го обясня. Но гледайте.
Той взе двете съчленени звезди, после избра сивата с двата лъча, която бяха взели от Дроган. Сбърчи вежди, съсредоточи се и ги допря.
— Какво става? — попита Хаскеер.
— Шшшт! — скастри го Койла.
В продължение на около минута те го наблюдаваха как се бори с тях.
— Ето — обяви Страк накрая и им показа резултата.
Сега и трите звезди бяха съединени и изглеждаха като едно цяло. Офицерите си ги подаваха от ръка на ръка.
— Нищо не разбирам — призна Джъп. — Не виждам как се свързват, но…
— Странно, нали? — кимна Страк.
— Как го направи? — повтори Алфрей.
— Ами, първо само си играех с тях. После по някакъв начин… разбрах, че могат да се свързват. Сигурно и вие щяхте да го направите, ако ги бяхте държали достатъчно дълго.
Алфрей разглеждаше внимателно новообразувания предмет.
— Малко се съмнявам. Нямам представа как става този фокус.
— Не е фокус. Сигурно са предназначени за това.
— Защо? — попита Хаскеер, разглеждайки с нескрито подозрение звездите.
— Знам точно колкото и ти.
— Тогава би трябвало всичките да се сглобяват — подметна Джъп. — Опита ли се, Страк?
— Да, всеки път, когато имах свободно време. Но повече от три не успявам да събера. Четвъртата не пасва по никакъв начин. Може би ни трябва последната звезда, за да се получи.
— Но какъв е смисълът на това? За какво ли служат?
Дори Страк да имаше отговор на този въпрос, не им бе писано да го чуят. Отново забиха камбаните.
— По дяволите! — изруга джуджето. — Връщат се.
15.
Улиците бяха изпълнени с тичащи хора и препускащи коне. Каруци препречваха кръстовищата, отряди защитници заемаха местата си, граждани се въоръжаваха от сандъците с оръжия.
Страк и офицерите му, заедно с неколцина оръженосци, хукнаха към определените им места. Другите орки бяха вече там, или пристигаха в момента. Извисявайки глас, за да надвие шумотевицата, Страк нареди да се разделят на предварително определените шест отряда по около четирийсет воини. Страк, Алфрей, Койла, Хаскеер и Джъп се насочиха към своите отряди. Десетник Кренад командваше последния отряд.
С одобрението на Релстон отрядите отговаряха за определени участъци от стената, заедно със защитниците на селището, но действайки отделно от тях. Имаха право да се прехвърлят навсякъде, където се налагаше подсилване на защитата.
— Не сваляйте поглед от наблюдателниците! — припомни им Страк. — Те ще ви подадат сигнал, ако трябва да се прехвърлите другаде! Камбаните също ще подават сигнали! — Системата не беше перфектна, но за момента не разполагаха с друга. — Няма да напускате позициите си без заповед на водачите!
Един по един командирите вдигнаха ръце, за да потвърдят, че са готови.
— По места! — изрева Страк.
Отрядът на Койла мина покрай него.
— Успех! — пожела му тя.
И другите отряди вече се отдалечаваха. Страк бе избрал за себе си южната стена, където бе най- голямата част от противниковата армия.
Стигна там след броени минути и веднага се зае да подканя оръженосците да се изкатерят по-бързо по стълбите. Накрая се изкачи и той и изгуби още около минута, докато разположи орките си. На платформата вече имаше няколкостотин доброволци от опълчението на Гривеста гледка. Страк се погрижи да не смесва отряда си с тях.
Той забеляза един млад офицер.
