— Какво става?
— Погледни сам. От няколко часа са се построили отвън. — Офицерът кимна към полето пред стените. — А сега се започна.
Страк видя не една армия, а няколко. Унистите се бяха разделили на четири части, всяка от които по няколко хиляди души и се придвижваха към стените. Отзад се поклащаха покрити каруци. Фланговите подразделения се отдалечаваха настрани, Страк предположи, че целта им е да заобиколят селището.
— Ще ни ударят едновременно от няколко посоки — заключи той гласно.
— Оставили са си солидни резерви.
Поне още няколко хиляди души бяха останали във вражеския лагер, разположен в далечния край на долината.
— Много умно от тяхна страна — рече Страк и огледа крепостната стена. — Имаме ли фургони за вода?
— Не съм сигурен.
— А би трябвало. Огънят е една от най-големите опасности при подобна ситуация.
Офицерът изтича да предаде нареждането.
А отвъд стените разделената армия се приближаваше. Всяка от частите й се състоеше от две трети пехота и една трета кавалерия. Пешаците задаваха темпото на движение, което естествено бе бавно. Ала имаше нещо в неумолимото им придвижване, което вдъхваше страх.
Страк обиколи позицията, която бяха заели орките му. На фланга забеляза двама оръженосци от неговата дружина.
— Носкаа. Финдже — поздрави ги той.
Те отвърнаха на поздрава му.
— Какво ще предприемат, капитане? — попита го Финдже.
— Ако не броим дребното спречкване вчера, това е първата сериозна атака. Предполагам, че ще се придържат към установените правила. Усилени групи при вратите, стълби за стените.
— Но те са религиозни фанатици — припомни му Носкаа. — Никой не може да предвиди какво ще направят.
— Харесва ми как разсъждаваш, войнико. Винаги очаквай неочакваното. Но при обсада възможностите и на двете страни са ограничени. Ние сме тук, а те — там. Нашата задача е да запазим това положение.
— Да, капитане — кимнаха те едновременно.
— И поглеждайте към наблюдателниците — припомни им той. — Помагайте на защитниците с каквото можете. — И веднага добави: — Стига да не противоречи на моите заповеди.
Те кимнаха.
Страк продължи огледа. Когато приключи, не му оставаше друго освен, като всички останали, да наблюдава приближаването на врага.
През следващите два часа четирите части на унистката армия заеха позиция за атака от четири срещуположни посоки. Известно време защитниците и нападателите си разменяха предизвикателства и ругатни. Страк крачеше по платформата и окуражаваше войните си.
— Спокойно, момчета… задръж стрелбата… стойте по местата си… пазете си гърбовете…
А сетне се възцари тишина. Последваха серия пискливи изсвирвания от тръстикови свирки откъм унистката армия.
— Това е сигналът им! — извика Страк. — Приготви се за бой!
Оглушителен рев се надигна от редиците на нападателите и те се втурнаха едновременно от всички страни. От стените им отвърнаха с подобаващи викове.
Първата задача бе да се спре или забави приближаването на врага към стените. За целта до бойниците застанаха стрелци, които започнаха да обсипват настъпващата пехота с дъжд от стрели. Противниковите войници се скриха под вдигнатите щитове. Но все пак немалка част от стрелите намериха своята цел. Войници падаха в калта, пронизвани в окото, шията или гърдите. Падаха и коне, събаряйки ездачите си, и към тях от стените политаха копия.
На огъня отвърнаха около стотина вражески лъконосци, вдигнали оръжията си високо към небето, за да могат стрелите им да преодолеят височината.
— Обстрелват ни! — извика Страк.
Всички, които го чуха или видяха какво става, потърсиха прикритие. Рояк стрели прелетя ниско над стената. Имаше поразени, но повечето стрели паднаха вътре в крепостта, предизвиквайки хаос и суматоха сред гражданството. Чуха се писъци, цвилене на ранени и изплашени животни. Знахари се втурнаха да превързват ранените.
Страк чу камбанен звън от далече. Погледна към най-близката наблюдателница, но никой от съгледвачите там не удряше камбаната. След това наведе глава, тъй като противникът отправи втори залп стрели. Беше приклекнал до един млад офицер. Двамата се спогледаха. Офицерът имаше изплашен вид.
— Първа обсада? — попита Страк.
Пребледнелият офицер едва намери сили да кимне.
— И те са изплашени също като нас, ако това ще ти помогне — успокои го Страк. — Помни, че животът на хората ти зависи от теб.
Младият офицер кимна отново. Този път изглежда бе повъзвърнал част от самообладанието си.
— Няколко минути ще си разменяме стрели с тях — обясни Страк. — Опитват се да ни държат приковани към укритията, за да могат да се приближат и да започнат да катерят стените.
Стрелците на защитниците го знаеха. Те отвръщаха на огъня, а сетне се прикриваха зад бойниците.
— Ще успеем ли да ги задържим? — попита офицерът.
— Не. Все някога стрелите ще свършат. Пък и техните офицери скоро ще ги вдигнат на щурм срещу стената.
Страк погледна към селището и забеляза, че се приближава фургон с вода, какъвто бе заръчал да докарат. Всъщност представляваше огромна дървена каца на колела, с поклащащи се отстрани ведра. При поредният обстрел върху фургона заваляха стрели. Две от тях удариха воловете, които изреваха жалостиво.
— Изправят стълбите! — извикаха от наблюдателницата.
Страк се надигна и надзърна над ръба. Към крепостта тичаха стотина носачи със стълби, насочили се към незаетите от защитници пространства между отделните бойни подразделения. Стрелците отново откриха огън и неколцина от носачите паднаха. Ала други веднага ги заместиха, а лъконосците на нападателите също подновиха обстрела на стената.
Той се наведе и погледна офицера в очите.
— Трябва да се постараем колкото се може по-малко от тях да прехвърлят стената. Защото скочат ли от тази страна, ще настъпи суматоха. А тези типове долу са истински фанатици.
Върховете на стълбите се показаха над бойниците, поклащайки се, докато мъжете, които ги придържаха долу, се опитваха да ги закрепят за стените. Стрелците и копиеносците отново се заеха да обстрелват носачите. Тъй като последните не носеха щитове, бяха особено уязвими и падаха на вълни.
Но неизменно местата им заемаха други и нови и нови стълби се удряха в стената. Защитниците се опитваха да ги изтласкват обратно. Една от стълбите се удари с трясък недалеч от мястото, където бе приклекнал офицерът.
— Скачай! — извика му Страк.
Двамата изтичаха при стълбата и я уловиха за горния край. Със силен тласък я бутнаха обратно. На стълбата нямаше никого. Тя се прекатури назад и падна върху войниците, които се разбягаха настрани.
Ала по другите стълби вече се катереха върволици от унисти, вдигнали пред себе си мечове и щитове. Страк и офицерът хукнаха да избутат следващата стълба. Когато я достигнаха, по нея вече се катереха трима-четирима унисти. С помощта на още неколцина оръженосци те успяха да отделят стълбата от стената. При втория опит я бутнаха в изправено положение, след това тя се наклони настрани и падна, а войниците върху нея нададоха ужасени писъци.
