Нямаше време за отдих. Сега вече на стената се опираха едновременно по десетина стълби и защитниците не успяваха да се справят с всичките. Страк знаеше, че същото се случва и на други места около селището. Надяваше се само да няма някое слабо място, където противникът да осъществи пробив.
Докато тази мисъл му минаваше през главата, първият противник стигна ръба на стената и започна да се прехвърля през нея. Страк се изправи над него и го посече през лицето. Мъжът изпищя от болка и рухна обратно, събаряйки по пътя си трима-четирима свои събратя.
Миг по-късно над стената се появиха едновременно няколко унистки глави. За броени секунди поне дузина противници прескочиха стената и се озоваха на платформата. Някой трябваше да се заеме с тях. Страк се засили и блъсна единия, блокира меча му и го прободе. Мъжът падна от платформата. Над главата на Страк изсвистя нечие острие. Той се обърна и повали нападателя, като изрита трупа му през стената. Младият офицер също се бе вкопчил в двубой и засега се представяше добре. Отърва се от своя противник и се озърна за друг. Страк също бе въвлечен в поредния двубой.
Над платформата ечаха яростни ругатни, трупове на нападатели и защитници валяха от двете страни на стената. Една стълба се показа над незащитен участък. Млад защитник, почти момче, се хвърли срещу мъжа, който се катереше по нея. Ала силите бяха неравни. Офицерът забеляза това и се втурна да му помага. Последва свирепа размяна на удари, в която се оказа, че и офицерът не може да се справи с противника. След няколко звънливи удара унистът го прониза в гърдите. Офицерът рухна върху платформата. Нападателят насочи вниманието си към момчето.
Страк се озова с два скока при тях и се нахвърли върху униста. Необходима му бе половин минута, за да пробие защитата му и да го повали. Той коленичи до пронизания офицер, но веднага установи, че е издъхнал.
— По дяволите! — изруга ядно. Момчето не сваляше поглед от него. — Хайде, какво зяпаш — изпълнявай дълга си! — викна му Страк. Момчето се изправи и потъна в мелето. Един оръженосец улови погледа на Страк и кимна. След това се втурна да пази гърба на момчето.
Страк вдигна меча си и отсече следващата глава, която се бе подала над стената.
Койла помагаше в отбраната от другата страна на селището.
Положението й бе сходно с това на Страк. Дървени стълби се удряха в бойниците. Над главите им свистяха вързани на въжета куки. Поне десетина унисти бяха прехвърлили стената и бяха встъпили в бой със защитниците.
Койла приключи поредния двубой с бърз удар в шията на своя противник. Веднага се нахвърли върху следващия, стоварвайки с безумна ярост меча си върху щита му. Схватката обаче приключи по-бързо, отколкото очакваше, защото един оръженосец прониза противника й в гърба.
Докато тя отстъпваше, едно гърне профуча над стената и се разби върху платформата. Маслото, което съдържаше, мигом се възпламени от фитила и огънят започна да се разпространява по платформата. Друго гърне се строши на площадката зад нея.
— Мътните го взели! — изруга тя. — Донесете вода!
Битката продължаваше въпреки пожара. Някои от защитниците се опитваха да го потушат с одеяла под непрестанния обстрел на противника. Най-сетне пристигна и пожарната команда на селището и бе образувана жива верига за предаване на ведрата. Веднага щом изсипваха съдържанието им върху пламъците, защитниците ги хвърляха обратно долу.
Койла заобиколи пламъците и се нахвърли върху неколцина унисти, които току-що бяха прескочили стената. Първия повали веднага. Следващият успя да заеме позиция и да отбие атаката й. Но не бе така бърз като нея и след едно лъжливо движение тя го прониза в сърцето. Третият рухна върху горящите дъски с щръкнал от гърдите кинжал.
Койла не знаеше дали ще могат да задържат противника още дълго.
От другата страна на селището, при западната врата — мястото на сблъсъка от предния ден — Хаскеер бе в окото на бурята. Около него се вихреше яростен бой, долитаха викове и крясъци дори от далечните врати, а тук цареше спокойствие. Единственият признак за враждебно присъствие бяха ударите по вратата, която трябваше да пази. Но и те бяха слаби, единични и немощни.
Той не сваляше очи от наблюдателната кула, като се надяваше оттам да подадат сигнал за действие. Засега обаче такъв не идваше.
— Ама извадих и аз един късмет, Лиффин — оплакваше се той.
— Да, стотник, не е честно — съгласи се оръженосецът.
— Какво става с тези унистки копелдаци? Не могат ли една врата да съборят, та да се побъхтим малко?
— Егоисти — подсмръкна Лиффин.
Някакъв предмет прелетя над стената и падна недалеч от тях. Беше едно от гърнетата с масло, с привързан за гърлото запален фитил.
— Най-сетне малко разнообразие — ухили се Хаскеер.
Още едно гърне се извиси над стената и тупна близо до тълпата цивилни. Второто обаче не се запали.
— Некадърници — изстена Хаскеер.
— Дано все така да им върви, стотник.
Камбаната на наблюдателницата заби тревожно. Съгледвачите им подаваха знак.
— Най-сетне! — въздъхна Хаскеер. — Лиффин, оставаш тук с половината отряд. Поеми командването.
— Ясно, стотник — отвърна мрачно Лиффин.
Алфрей бе на друго място зад стената, където бе също толкова напечено, колкото при Страк и Койла.
Обектът на вниманието на Алфрей в момента бе едър мустакат мъжага, кипящ от желание да му отсече главата. За целта се бе въоръжил с двуръчна секира, но оркът срещу него имаше други намерения. Мечът му се стрелна под гарда на униста и потъна дълбоко в търбуха му. Мъжагата се олюля и коленете му се подгънаха. Един от оръженосците дръпна секирата от парализираните му пръсти й се нахвърли с нея върху следващия нападател.
Алфрей изпитваше мъчителна болка в ставите, но се стараеше да не й обръща внимание. От дима пред него изплуваха двама блюстители. Работейки в синхрон с неколцина оръженосци, той ги раздели, след това повали единия. С другия се справиха оръженосците.
Алфрей се озърна. Откъм участъка от стената, за който отговаряше Койла, се виеше черен дим.
На Джъп се бе паднала онази част от стената, която гледаше към залива.
Тук също имаше малка врата, за която отговаряше отрядът на Кренад. Но положението не беше цветущо. Унистите бяха успели да разбият вратата с горяща каруца и сега нахлуваха през отвора.
За късмет на защитниците пробивът бе достатъчно тесен и унистите не бяха в състояние да организират плацдарм, достатъчно устойчив, за да издържи, докато пристигнат подкрепления. Около вратата имаше купчини убити унисти. Но притокът на нашественици бе постоянен и не беше никак лесно да бъде прекъснат.
За да затвори пробива, Джъп прати трийсетина оръженосци, скрити зад щитове. Други трийсет трябваше да преместят каруцата и да изтикат вратите на местата им. Останалите, начело с Кренад и Джъп, се заеха да косят вражеските редици.
В началото силите бяха равни, но скоро орките и защитниците надделяха. Вратите се хлопнаха и унистите вътре бързо бяха довършени. Джъп тъкмо отпусна ръце, възнамерявайки да си поеме дъх, когато от кулата се разнесе тревожен сигнал. Съгледвачите трескаво им сочеха накъде трябва да се отправят.
Страк също отговори на призив за помощ. Но когато стигна северната стена, се оказа, че проблемът е дребен. Капитанът на Върколаците дори малко се разсърди, задето го бяха пратили за зелен хайвер, но беше
