за сражението при Тъкашка ливада.
— Е, няма да оставят града без охрана, нали? — намеси се Койла. — А дори армията да е отишла там, все някога ще се върне.
— Не съм казал, че обезлюдяването е решение на проблема, а само, че може да ни е от полза.
— И какво ще правим? — попита Джъп.
— Преди всичко ще намерим подходящо място, където да се скрием. Койла, вземи трима оръженосци и заобиколи града отдалече. Джъп, с други трима ще минеш от противоположната страна. Търсете място, където да се скрием, и не забравяйте, че трябва да е удобно и за конете. Ясно?
Двамата кимнаха и се отдалечиха.
Страк се обърна към Алфрей.
— Как е Хаскеер?
— Все така.
— Този негодник ни къса нервите дори когато е в несвяст. Направи каквото можеш за него. — После се обърна към останалите Върколаци: — Искам всички да сте нащрек и готови за бой.
Разположиха постове и зачакаха.
— Не съм сигурен — прошепна Джъп.
Скрити в шубраците, те гледаха зейналото гърло на тунела, прокопан навътре в склона.
— Това, което ме безпокои — рече Алфрей, — е как ще се държат конете.
— Друго място не намерихме — повтори Койла, изнервена.
— Койла е права — взе решение Страк. — Трябва да се възползваме от всяка възможност. Сигурни ли сте, че е изоставен?
Тя кимна.
— Двама оръженосци влязоха доста навътре. Със сигурност вече не се използва.
— Ще бъдем като плъхове в капан, ако човеците ни надушат — не се предаваше Джъп.
— Това е риск, който се налага да поемем — отвърна Страк, после се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого. — Хайде, да действаме бързо. Първо конете.
Един по един Върколаците навлязоха през отвора на тунела. Не всички коне обаче ги последваха доброволно в мрака.
Вътре бе не само тъмно, но и студено и влажно.
Дневната светлина достигаше на около трийсетина крачки, където тунелът постепенно се стесняваше и снишаваше. По-нататък цареше непрогледен мрак.
— Ще останем тук — нареди Страк. — Никакви огньове, освен ако не е абсолютно необходимо.
Койла потрепери.
— И да ме караш, няма да продължа нататък. На мен ми дай открито небе.
Джъп докосна грапавата стена.
— За какво ли са го изкопали?
— За злато, най-вероятно — отвърна Алфрей, надвесен над Хаскеер. — Или някой друг метал, който смятат за ценен.
— Виждал съм такива и преди — рече Джъп и подритна няколко черни камъчета с ботуша си. — Мисля, че ги използват за гориво. Колко ли време им е трябвало, за да изчерпят жилата?
— Не много, доколкото познавам човеците — предположи Койла. — Мисля, че си прав, Джъп. Чувала съм, че Троица е основан наблизо тъкмо заради залежите от черни камъни в околните планини.
— Отново са посегнали на недрата на земята — промърмори недоволно Джъп. — Трябваше да разрушим бента — тогава щяхме да им дадем храна за размисъл.
— Нямаше да е никак лесно — посочи Страк. — Цяла армия няма да стигне за тази работа. Всъщност това не е наша грижа в момента. Трябва да намерим слабото място на Троица.
— Ако има такова.
— Няма да го открием, докато седим тук, Джъп.
— Какъв е планът? — попита Койла.
— Какъвто и да е, трябва да избягваме да се движим на големи групи, особено по светло. Затова на разузнаване ще идем само аз, ти и Джъп.
Койла кимна.
— Харесва ми. Не обичам да живея като троглодит.
— Останалите ще стоите тук и няма да си подавате носовете навън. Алфрей, разположи постовете. И се постарайте конете да не вдигат шум. Койла, Джъп, да тръгваме.
Двамата го последваха към изхода.
Насочиха се право към града. Около половин миля следваха плитка падина, после, когато пресичаха една от нивите, Койла сграбчи Страк за ръката и просъска:
— Залегни!
Тримата се скриха между стъблата. На двайсетина крачки от тях стояха неколцина човеци — първите, които видяха, откакто се бяха приближили към Троица. Бяха жени, облечени с черни дрехи и приведени в полето. Събираха окосените стръкове и ги товареха в чували, които после качваха на самарите на магарета. Двама въоръжени, брадясали и също облечени с черни дрехи мъже ги охраняваха.
Опрял пръст на устните си, Страк даде знак на Койла и Джъп да го последват. Пълзешком те заобиколиха групата отдалеч. По-нататък се наложи още няколко пъти да прибегнат до подобна маневра.
Докато пълзяха, те неочаквано излязоха на широк, покрит с чакъл път — същия, който водеше право при градските порти. Тъй като не видяха никакви хора наоколо, се приготвиха да го пресекат. Койла тъкмо щеше да излезе първа, когато дочу тропота на приближаваща се каруца. Скри се обратно сред житата и се огледа.
Откъм завоя се приближиха няколко коли. Първата беше открита карета, теглена от чифт чудесни, бели жребци. Отпред седеше кочияшът и още един човек — и двамата въоръжени до зъби и облечени в черно. Отзад имаше двама войници. Единият бе въоръжен с лък, но по-интересен бе вторият — настанен удобно на подплатена седалка.
Той бе единственият, който носеше шапка — висока, черна и лъскава тръба, която Страк оприличи на комин. Въпреки че беше седнал, нямаше съмнение, че е висок, слаб и жилест. Имаше обветрено лице, обрамчено от разрошени бакенбарди. Устните му бяха тънки, почти като цепка, а очите — черни и проницателни. Лицето му излъчваше сила и воля и без съмнение не бе привикнало да се усмихва.
Каретата ги отмина.
Следваха я три каруци, теглени от волове. Кочияшът на всяка от тях бе придружаван от въоръжен пазач и всички бяха облечени в черни дрехи. В каруците имаше пътници, но толкова много, че стояха прави, за да се поберат. До един бяха джуджета.
Страк забеляза, че Джъп наблюдава внимателно колите, които се отдалечаваха към градските порти.
— Представяте ли си какво щеше да каже Хаскеер за това? — подметна той.
— Не бяха затворници, нали? — попита Койла.
Страк поклати глава.
— Бих казал, че са по-скоро работници. По-интересно ми е кой беше човекът в каретата?
— Хоброу?
— Който и да е, имаше осанка на водач, Койла.
— И очи на мъртва риба — допълни Джъп.
Тримата изпроводиха с поглед процесията до вратите. По бойниците се показаха стражници. Портата се разтвори и за миг те мярнаха сцена от вътрешността. След това вратите се затръшнаха. Чу се стърженето на масивното резе.
— Това е, нали? — обяви Джъп. — Единственият начин да влезем.
— Какво искаш да кажеш? — погледна го неразбиращо Страк.
— Трябва ли да обяснявам? Те използват джуджета. Аз съм джудже.
— Това е рискован план, Джъп — обади се Койла.
