В този момент се появиха оръженосците, яхнали конете. Хаскеер беше увиснал във въздуха и риташе с крака.
— На конете! — кресна Страк. — Аз ще се заема с Хаскеер. Джъп, ти ме прикривай. Останалите — сечи унистите!
Той препусна стремглаво надолу през гората и дружината го последва. Носейки се бясно, те избягваха ловко надвисналите клони и храстите. В ниското свърнаха наляво. След това се озоваха на поляната.
Блюстителите бяха приблизително три пъти повече от тях. Но орките бяха на коне и изненадващата им поява им осигури голямо предимство. Те се понесоха право срещу тълпата, размахвайки бясно мечове. Втрещени от неочакваната атака, човеците не бяха в състояние да дадат отпор.
Хаскеер продължаваше да се гърчи и подскача на въжето. Страк си пробиваше отчаяно път към него, следван от Джъп.
Неколцина блюстители успяха да се вклинят между двамата. Конят на Джъп се подплаши и се дръпна настрани. Нечий ръце се протегнаха към джуджето, опитвайки се да го смъкнат долу, но то ги отсече с един замах.
Страк успя да запази посоката, но също се изправи пред нарастваща съпротива. Той пришпори коня, вряза се сред гъстата тълпа и завъртя меча над главата си. Един блюстител скочи и го улови за колана, но Страк го промуши в гърдите. Друг зае мястото на първия и получи удар с дръжката на меча по главата.
И над цялата тази шумотевица ечеше гласът на Хоброу, който бълваше проклятия и призоваваше своя бог.
Най-сетне пред Страк се откри свободно пространство. Само двама от блюстителите стояха между него и Хаскеер. Той повали първия с мушване в гърлото. Втория посече през лицето. Мъжът падна, притиснал зейналата рана с ръце.
Когато най-сетне Страк се добра до Хаскеер, той бе престанал да се бори. Изглежда вече беше късно.
В този момент се появи и Джъп. Той приближи коня до обесения орк и го хвана за краката.
— Режи, Страк! — викна. — Побързай!
Страк се изправи върху стремената и отсече въжето. Джъп улови Хаскеер, но едва не падна под тежестта му. Страк му помогна да го закрепят на коня на джуджето.
— Изкарай го оттук! — извика Страк.
Джъп кимна и пришпори коня. Един блюстител се опита да му препречи пътя, но джуджето го прегази. След това се насочи към гората, но препусна в полукръг, за да избегне разбягалите се човеци.
Страк се огледа. Битката почти бе приключила. Неколцина блюстители се бяха струпали около колата, опитвайки се да защитят Хоброу. Той продължаваше да сипе ругатни и закани. Кесията бе още в ръката му.
Страк реши да се възползва от момента. Пришпори коня, но скоро трима блюстители препречиха пътя му. Набрал достатъчно скорост, капитанът прегази първия. Другите двама се оказаха подготвени. Секирата на единия мина на косъм от крака му. Вторият подскочи, опитвайки се да го смъкне от седлото. Лакътят на Страк се срещна с носа му. Чу се хрущящ звук и мъжът полетя назад. Оркът продължи нататък.
В мелето пред него Сифи бе повален от коня си и се отбраняваше срещу трима-четирима блюстители. В този момент се появи Калтмон и го издърпа на седлото зад себе си.
Хоброу видя приближаващия се Страк и се сви уплашено, крещейки на блюстителите да го защитят. В същия миг един от тях бе посечен от преминаващ наблизо орк. Страк повали втория с удар по главата.
Сега вече капитанът на Върколаците се озова срещу Хоброу. Проповедникът бе пребледнял от ужас и бърбореше уплашено. Страк скочи от коня върху колата и тя се разлюля. Хоброу падна върху седалката и започна да скимти. Страк се наведе, сграбчи го за яката, вдигна го и започна да го удря. Шапката на проповедника отхвърча, лицето му се обля в кръв, но той продължаваше да стиска кесията.
Трима блюстители тичаха към тях. Страк нанесе няколко силни удара и успя да издърпа кесията от ръката на Хоброу. Проповедникът падна на пода. Все още беше жив, за голямо съжаление на Страк. Но нямаше време да се разправя с него. Метна се чевръсто на коня и препусна, преди да го застигне първата вълна блюстители.
Брегин и Гант бяха успели да развържат конете на хората и да ги прогонят. Неколцина блюстители се опитваха да ги уловят, но животните бяха твърде подплашени. С бесния си бяг те създадоха допълнителен хаос.
Страк напъха кесията в жакета си и даде заповед за отстъпление. Върколаците изоставиха противниците си и започнаха да се изтеглят, като поваляха враговете си пътем.
Когато достигна дърветата, Страк забеляза пред себе си Джъп. Хаскеер продължаваше да лежи преметнат през седлото, но изглежда вече дишаше, макар и на пресекулки. Все още беше в безсъзнание. Изкатериха се по склона и прехвърлиха билото, следвани от останалите орки. Страк ги преброи набързо. Всички бяха налице. Подире им препускаха и няколко от подплашените коне на хората.
— Погледнете! — извика един оръженосец.
От юг към тях се приближаваше още един отряд черни конници. Зад тях се виждаше и покритият фургон.
— Отрядът на Милост — рече запъхтяно Страк.
Първите конници вече приближаваха склона. Разделиха се. Едни свърнаха към полянката, други се насочиха към Върколаците.
Страк пришпори своя кон и поведе отряда надолу.
Мръкваше. Откъм огромните ледени маси на север полъхна вледеняващ вятър. Стана много студено.
Отрядът на Алфрей се движеше в добро темпо към Дроган. Алфрей реши да направят лагер при един приток на Калипарския залив. Смяташе да потеглят отново рано призори.
Някой от отряда предложи да раздадат малки дажби пелуцид и Алфрей не възрази. Знаеше, че войниците имат нужда от известен отдих. Бяха си го заслужили. Но нареди да се вземат минимални дажби — в края на краищата кристалът бе предназначен за размяна.
На всеки от оръженосците се падна по късче. След това Алфрей и Кестикс подхванаха нещо, което според представите на орките можеше да се определи като философски разговор.
— Десетник, аз съм само един прост войник — обясняваше оръженосецът, — но си мисля, че никой не може да мечтае за по-добри богове от нашите. За какво тогава са нужни другите богове?
— Ах, колко лесно щеше да бъде, ако всички се съгласят с нас — отвърна Алфрей, който не приемаше разговора на сериозно.
Кестикс не долови иронията и продължи да излива разсъжденията си, като пелтечеше и премигваше със замъглени очи.
— Искам да кажа… какво повече ни трябва… щом си имаме Четворицата.
— И аз винаги съм смятал, че са напълно достатъчно — съгласи се Алфрей. — Кой от Четворицата ти е любимец?
— Кой ми е любимец ли? — Кестикс изглеждаше изненадан от въпроса. — Ами… май ще ми е трудно да избера някой от тях. — Той се замисли за момент. — Може би Айк. Всеки харесва бога на виното, нали?
— Ами Зийнот?
— Богинята на разврата? — Кестикс се ухили невинно като новоизлюпен. — И тя си заслужава възхищението — рече той и намигна многозначително на Алфрей.
— А Нефетар?
— Виж, тоз си го бива. Богът на войната! Тръгвам в бой с неговото име на уста. Върховният орк, Нефетар.
— Не те ли е страх от него?
— О, страшен е, няма съмнение. Но за другите. А кой е вашият любимец, десетник?
— Устендел, мисля. Богът на другарството. Обичам битките. Разбира се, нали съм орк! Но мисля, че
