отложим обиколката на къщата за през деня. Не искам да пропусна нито един детайл.
Савидж я поведе към градината, където се редуваха грижливо поддържани алеи и лехи с цветя. Вървяха по осеяна с маргаритки трева. Минаха покрай естествено създадена стена от тисови дървета, през която бе прокарана пътека.
— Великолепно е — промълви Адам. — Как само ми липсваха тези дървета.
— Но в една плантация сигурно няма нищо друго, освен дървета.
— Не ме разбра правилно. В Индия и Цейлон има прекрасни дървета. Имах предвид, че ми липсваха английските дървета.
Когато излязоха от другата страна на тисовата горичка, пред тях се ширна малко езеро, в чиито води плуваха два черни лебеда. Антония затаи дъх, поразена от тази красота.
— Цейлон толкова ли е прекрасен?
— Прекрасен е по своя екзотичен, див начин.
Мракът започна да се спуска. Тъмносиньото небе и черните дървета се отразяваха в езерото, в настъпилата тишина се чуваха крясъците на жабите, а от по-далеч, зад гъстия парк, се носеше шумът на река Темза. Внезапно над водата се дочу крясъкът на нощна чапла и двамата вдигнаха едновременно глави, опитвайки да я открият.
Адам Савидж заговори и на девойката й се стори, че гласът му звучи като тъмно кадифе.
— Привечер заставах край езерото в „Скокът на леопарда“, за да наблюдавам как денят се превръща в нощ. Когато слънцето се скриеше, водните биволи излизаха от водата и по тях от ниските клони на дърветата започваха да крещят и да ги мъмрят стада маймуни. Над езерото се носеха облаци мушици и рибите, които изскачаха на повърхността му, за да ги изядат, биваха поглъщани на свой ред от крокодилите. Малките маймунки са толкова дръзки, че се приближават съвсем близко, сякаш искат да им дадат възможност да ги хапнат за вечеря. Нощните пеперуди са повече от дневните, някои от тях достигат трийсетина сантиметра с разперени криле. Нощните ухания са дотолкова замайващи, че могат да отнемат разсъдъка на човек… Въздухът се изпълва с музиката на нощта — пърхането на милиони крила на прилепи, зловещият вой на чакалите, ниското ръмжене на котките на джунглата. Ако бях достатъчно търпелив да изчакам изгряването на луната, можех да зърна дори запътил се на водопой леопард. Те владеят до съвършенство майсторството да се появяват, като че ли отникъде и после, само докато примигнеш, изчезват отново.
Начинът, по който Адам говореше, показваше голямата му любов към Цейлон.
— Той ти липсва.
— Да, но не толкова, колкото ми липсваше Англия.
Мигът беше изпълнен с вълшебство. Беше я пренесъл със себе си на друго място и в друго време. Сякаш бяха сами в целия свят. Толкова силно й се искаше той да я докосне, че й премаля. Младият мъж стоеше малко зад нея и тя се изкушаваше да се облегне на него, за да усети силата му. Представи си, че я целува, много нежно, по тила. Потрепера неволно при тази мисъл. Нещо прошумоля над главите им.
— Беше прилеп! — възкликна Тони; това сложи край на фантазиите й. — Цейлонските прилепи същите като нашите ли са?
Савидж се засмя тихо.
— Не, там има плодни прилепи. Те се хранят от плодовете на дървото конг дотогава, докато изпопадат мъртвопияни. Не знаят какво е умереност. Може би точно и това е разликата между тези два свята. Англия е умерена. В Цейлон всичко е възхитително крайно.
Когато се върнаха в къщата, тя си спомни отново за думите на своя настойник. Към тях се приближи Киринда и попита тихо:
— Готов ли сте за банята, господарю?
— Да — отвърна Адам и се обърна към своя повереник. — Искаш ли да се изкъпеш с нас в басейна?
Антония никога досега не бе шокирана до такава степен и ужасът явно се изписа върху лицето й.
— Зяпаш ме така, сякаш съм малабарският развратник. На Изток е нещо обичайно човек да се къпе във вана или в басейн, а не просто да се мие. Това е изключително приятно преживяване. Иска ми се да опиташ много неща от различни страни. Не може да си толкова тесногръд, че да отказваш да опиташ нещо ново.
— Разбира се, че не — отвърна едва чуто Тони. — Просто не бих и помислил да разваля интимния ритуал между вас двамата с Лотосов цвят.
Савидж започваше да подозира, че той никога не се бе озовавал гол пред жена.
— Разопаковахте ли вече всичко, което донесохме от кораба? — обърна се към Киринда той. — Дай му един от моите халати и го заведи в някоя от другите бани. Джон Бул просто няма да ни нахрани, ако не сме чисти.
„За нищо на света не бих искал да разваля интимния ви ритуал…“ Как, за Бога, бе успяла да стъкми такава фраза? Девойката отчаяно се опитваше да се отърве от натрапчивите картини на този „интимен ритуал“. Не се бе замисляла как щеше да изглежда Адам без дрехите си. Сега обаче мислено започна да го разсъблича. Трескаво се опитваше да отклони мислите си в друга посока, но в резултат на това картините ставаха по-ясни и настойчиви. Как ли изглеждаха без риза тези широки рамене? Бе сигурна, че целият е в бронзов загар и че е с черни косъмчета. Вече бе зърнала мускулите на бедрата му, изписани под плътно прилепващите бричове за езда, така че бе нужно съвсем малко въображение, за да си ги представи голи.
Антония никога не беше виждала гол мъж. Естествено имаше представа, че представителите от другия пол имаха някакъв полов член, доста по-различен от нейните собствени интимни части. Беше прекалено невинна, за да си представи Адам от кръста надолу. Видя го в басейна заедно с голата Лотосов цвят и от този образ бузите й пламнаха толкова силно, че девойката направи всичко възможно, за да се овладее. Едва днес бе срещнала за първи път Савидж и само за този кратък период я бяха споходили повече смущаващи мисли за мъжете, отколкото през целия й живот досега. Какво, за Бога, ставаше с нея?
Красивата цейлонка й предложи да избере измежду два, един от друг по-красиви халата. Единият бе от черна коприна и избродиран със златни дракони, другият пък от платно, изтъкано като че ли от нещо, наподобяващо сплитката на фино въже. Тони избра втория. Той беше прекалено голям, но тя подгъна ръкавите. Робата се допираше до пода. Изкъпа се сама за възможно най-кратко време.
Храната беше великолепна. Джон Бул им сервира агнешко с къри върху ухаещ на шафран ориз. Имаше някакви странни плодове и зеленчуци и прекалено сладки бонбони, които сякаш бяха направени от бадеми, фурми и кокос, оваляни в мед. Чаят беше невероятно ароматен, с вкус на портокал.
— Не си спомням кога за последен път съм се хранил с такава наслада — заяви в края на вечерята Антония, с което предизвика радостната усмивка на иконома.
— Налей ни две брендита — нареди Савидж.
Беше облечен с черния халат на златни дракони. Той стигаше едва до коленете му и разкриваше мускулестите му прасци и загорелите голи стъпала, които й подействаха по-смущаващо, отколкото бе предполагала.
Джон Бул й подаде чашата и тя я пое без колебание. Докато сервираше на Адам, тамилът рече:
— Сега, след като вече сме в Англия, не е подходящо да спите на пода, ваше превъзходителство.
— Прав си, Джон Бул, но искам сам да избера леглото си. То трябва да бъде като част от човека. Предназначено е за спане и за любене. Ще го споделям със съпругата си. Децата ми ще бъдат зачевани и може би дори раждани в него. То трябва да бъде приятно за окото, удобно за тялото и достатъчно голямо, за да дава простор на движенията. Затова сега, ако обичаш, направи си труда да постелиш два индийски килима в моята спалня.
Докато икономът се покланяше ниско, Антония бе обхваната от паника. Той очакваше двамата да спят заедно в господарската спалня!
Савидж излезе на терасата и се подпря на каменния й парапет. Тони го имитира и постави чашата с брендито до себе си. Младият мъж извади златната табакера от джоба на копринения си халат и й предложи една тънка пура.
— Би било полезно да ми дадеш някаква информация за господстващите в момента нрави в Лондон. Само че ти си бил лишен от всякакви контакти с обществото, така че ще трябва да учим заедно.
