великодушие към мен. Позволи ми да ти налея едно питие. Ще смеся малко върбинка във виното ти и това ще те накара да копнееш за целувките ми.
Бриана бе шокирана от предложението му да й даде нещо като любовен еликсир. Нима това пиеха Робер и принц Лайънъл?
— Не искам повече вино. Ти… ние пихме достатъчно. — Опита се да прикрие отвращението си.
Робер прокара пръсти през косата й.
— Ти ми разреши да те ухажвам. Не се страхувай, няма да те насилвам.
— Съжалявам, Робер. Аз… аз нямам никакъв опит с мъжете…
— Стига, скъпа. Знам, че си девствена. Ти си запазила своята невинност за бъдещия си съпруг, а тъй като аз съм този човек, то трябва да ми позволиш да ти я отнема.
В сърцето й се промъкнаха пипалата на страха. Той беше казал, че няма да я насилва, но бе пил прекалено много и искаше да се люби с нея. Физически Робер беше много по-силен и можеше лесно да сломи съпротивата й. Трябваше да намери начин да се измъкне от това положение!
Пръстите му повдигнаха брадичката й и той нежно промълви:
— Ти си толкова красива и топла жена. Ако не се завърна от Франция, ще съжаляваш, че си била толкова студена с мен.
Нима той се страхуваше? Искаше й се да го успокои с ласкави думи и невинни целувки, но се страхуваше, че той погрешно ще разбере намеренията й и ще иска нещо повече от нея.
— Робер, аз наистина трябва да си тръгвам.
Гласът му стана дрезгав и още по-настойчив:
— Тогава защо дойде тук с мен? Само да ме подразниш ли?
Бриана пое дълбоко въздух.
— Дойдох тук, защото видях, че си разстроен. Мислех, че искаш да поговорим и да споделиш с мен от какво се страхуваш.
Искаше му се да я удуши. Тя беше само една кокетка! Разговорите бяха последното нещо, за което си мислеше. Ала ако искаше да я спечели, трябваше да обуздае страстта си, докато се оженят.
— Сигурно за теб е било голям шок да разбереш, че имаш брат, но трябва да се опиташ да го преодолееш.
— Аз съм единственият законен наследник на баща си и един ден ще стана графът на Уорик. Фактът, че този незаконен брат се натрапи тук, изобщо не ме засяга!
Думите бяха казани с такава ярост, че Бриана разбра — Робер наистина е уплашен до смърт. Сърцето й се изпълни със съчувствие към него. Повдигна се на пръсти, целуна го по бузата и бързо се насочи към вратата.
Той я последва, но в този миг от коридора се дочуха силни ругатни. Изглежда, принц Лайънъл се прибираше и водеше със себе си някаква жена, тъй като се чуваше и женски смях. Настроението му отново се подобри. Може би все пак вечерта нямаше да пропадне напълно.
Увлечени в танца, двамата плавно се носеха по бляскавия под, принц Едуард не откъсваше очи от Джоан, сякаш искаше да я изпие с поглед.
— Жанет, говори ли за нас с Хоуксблъд?
— Разбира се, че не, Ваше Височество. Разговаряхме за брат ми Едмънд.
— Нима съм толкова прозрачен, че той е забелязал страстта ми към теб?
Джоан радостно потръпна от признанието му.
— Достатъчно е само да види лицето ми. То ме издава всеки път, щом те погледна.
— Тогава и двамата трябва да се научим да се контролираме — загрижено отвърна принцът.
Джоан извърна очи, неспособна да скрие болката си. Той стисна ръката й.
— Скъпа, не казвам да контролираме нашите чувства, а само поведението си пред околните. Трябва да пазя името ти.
Младото момиче му се усмихна.
— А когато сме сами, Ваше Височество? — подразни го тя.
— Моля се на Бога да останем сами — тъжно въздъхна той, докато умът му трескаво търсеше някакъв начин да се уедини с Джоан.
— Можем да се срещнем в градината до фонтана — предложи девойката.
— Твърде много прозорци гледат към градината. По-добре да се срещнем при кулата, която е до моите апартаменти.
— А пазачите? — задъхано попита Джоан.
— Довери ми се, скъпа. Аз ще се погрижа за тях — отвърна Едуард и нежно стисна ръката й.
— Вярвам ти с цялото си същество — прошепна девойката.
Когато танцът свърши, Едуард веднага напусна залата. Тя реши да остане още малко. Огледа се дали е удобно да се измъкне незабелязано, и видя, че Уилям де Монтегю приближава към нея. Забеляза, че на няколко крачки от нея Кристиан Хоуксблъд разговаря с двама благородници от свитата на принц Едуард.
Той погледна в нейната посока, сякаш бе прочел мислите й. Джоан умолително се взря в него и сякаш по някакво чудо той кимна на благородниците, бързо се насочи към нея и изпревари де Монтегю.
— Мога ли да помоля за този танц, милейди? — Уилям влюбено я гледаше.
— Съжалявам, милорд, но брат ми иска да ме види и е изпратил сър Кристиан да ме заведе при него.
Хоуксблъд галантно й предложи ръка и я поведе към вратата.
— Вие имате пъргав ум, остроумен език и обичате интригите, лейди Кент. От вас ще излезе чудесен шпионин.
— О, вие такъв ли сте?
Той отметна глава назад и се засмя.
— Това ли говорят за мен? — отговори на въпроса й с въпрос. — Предлагам да ви заведа при вашия братовчед, а не при вашия брат. — Кристиан изпитателно я погледна.
Сребристият смях на Джоан огласи коридора.
— Как се досетихте?
— Нима не се носят слухове, че съм ясновидец?
Бриана бързо вървеше към стаята си, когато чу познатия смях на приятелката си. Видя как Джоан прекосява вътрешния двор на замъка, облегната на ръката на мургавия рицар. Двамата явно бяха потънали в задушевен разговор. Внезапно в сърцето й се надигна гняв към Джоан и тя се почувства обидена. Какво прави приятелката й с този опасен мъж? И защо това й причинява болка? Дали той не е добра партия за лейди Кент? Отговорът дойде в съзнанието й с мълниеносна бързина. Не, не и за Джоан. Той беше нейният рицар… рицарят на нейните мечти и тя го искаше за себе си! В мига, в който тази мисъл се появи в главата й, девойката се опита да я заличи. Как може да бъде толкова лекомислена? Току-що бе напуснала прегръдките на мъжа, за когото бе сгодена. Как можеше сега да мисли за неговия брат?
ОСМА ГЛАВА
Джоан се хвърли в обятията на принц Едуард. Той я притисна към мощните си гърди. Можеше да чуе силните удари на сърцето му. Близостта му я караше да тръпне от желание.
Едуард свали наметалото си и я загърна с него. Ръцете му се плъзнаха под него и нежно погалиха тялото й. И двамата потръпнаха в болезнен копнеж. Когато той целуна ъгълчето на устните й, Джоан ги разтвори и езикът му се плъзна в сладостта на устата й.
Пръстите му намериха малките й съвършени гърди и леко погалиха чувствителните връхчета.
Джоан изохка от наслада и зърната на гърдите й се втвърдиха от възбуда. Стенанията й се превърнаха във викове, когато той освободи гърдите й от корсажа, наведе глава и леко прокара език по деликатните розови пъпки. Едуард вдигна глава и се усмихна.
— Ти си по-сладка дори и от медовина. Малка моя Жанет, никога няма да ти се наситя. — Той се облегна на каменната стена и я притисна към себе си.
