Хоуксблъд веднага съзря своята дама. Тя беше облечена в тъмночервено от главата до петите. Великолепната й коса бе сплетена в тежки плитки и привързана с панделки, а туниката й бе с широки ръкави с дълбоки разрези отстрани. Дори ботушите й от мека кожа бяха тъмночервени, а на шията й висеше железен ловджийски рог, украсен със злато.
Принц Едуард бе в лъскав черен костюм, а на гърдите му със златни нишки бе избродиран драконът на Уелс. Ботушите и тесните прилепнали панталони бяха черни, а жакетът тъмнозелен. Всички останали — благородниците от свитата на принца, дори оръженосците, конярите, соколарите и слугите — също бяха облечени с подобаваща изисканост. Ловните птици бяха покрити с качулки с красиви бродерии, украсени със скъпоценни камъни. Сред смеха и виковете Хоуксблъд чу звука на ловджийските рогове, подрънкването на сребърните звънчета, окачени по гривата на коня на принцесата, пронизителните писъци на соколите и ястребите, цвиленето и тропота на нетърпеливите коне и лая на ловджийските кучета.
Кристиан Хоуксблъд стоеше настрани от групата. Върху туниката му блестеше безръкавна ризница от сарацинска стомана, толкова фино изработена, че предизвикваше завистта на всички рицари. Силните му бицепси бяха стегнати със сребърни гривни, инкрустирани с нешлифовани кехлибари, а дългата му черна коса, силно опъната назад и пристегната със сребърен клипс, подчертаваше високите изпъкнали скули. На колана му бяха закачени брадва, копие и дълъг извит ятаган. Носеше ръкавици от черна кожа, а ботушите от ярешка кожа стигаха до бедрата му. За разлика от господаря си Пади, неговият оръженосец, бе облечен в яркозелен ловен костюм, както останалите оръженосци от свитата на принц Едуард.
Принцеса Изабел изгледа надменно чужденеца и се обърна към брат си.
— Едуард, той нарушава етикета. Носи исландски сокол. Само членове на кралското семейство могат да имат подобна птица.
— Майката на Кристиан е арабска принцеса — отвърна принц Едуард, като прикри подигравателната си усмивка. Надменната физиономия на Изабел се смекчи, а в очите й проблесна любопитство и тя приближи с коня си новодошлия.
— Очарована съм, че тази сутрин ще бъдете с нас. Всеки приятел на Едуард е и мой приятел.
— Благодаря, Ваше Височество. — Макар че поклонът му бе почтителен, очите му я гледаха високомерно, което засегна гордостта й и предизвика интереса й.
— Къде е Елизабет Грей? — обърна се Изабел към Джоан.
— Не зная, Ваше Височество. Не споделя с мен намеренията си — отвърна Джоан, наведе се към Бриана и прошепна: — Изглежда, не може да диша без Елизабет.
Принцесата намръщено изгледа тъмночервения тоалет на Бриана.
— Лейди Бедфорд, идете и я намерете. Ще ни настигнете. — Повдигна сребърния си ловджийски рог и добави: — Джоан, и ти върви с нея.
Принц Едуард хвана здраво юздата на коня й.
— Очевидно Елизабет не желае да участва в лова, но Бриана и Джоан искат да дойдат с нас. Да тръгваме, дами.
Джоан скришом го дари с мила усмивка, а Едуард й намигна.
Бриана яздеше с наведена глава, като се стараеше да избягва погледа на Кристиан Хоуксблъд. Ала когато излязоха от парка на двореца, той се приближи към нея.
— Тази нощ отново бяхте господарка на сънищата ми, милейди.
Миглите й потрепнаха и страните й се обляха в гъста червенина, когато девойката си припомни своя сън. С разума си знаеше, че не е възможно да сънуват един и същи сън, но този мъж явно не се подчиняваше на никаква логика. Каква беше тази странна сила, която имаше върху нея? С усилие на волята успя да прогони смущаващите мисли и насочи вниманието си към коня и сокола, кацнал на китката й.
Кристиан повдигна качулката на своя сокол.
— Това е Саломе, моята друга дама.
Бриана погледна ядосано към сокола му, готова да каже някоя хаплива забележка, но птицата бе толкова поразително красива, че тя само ахна от възхищение. Перата на исландския сокол преливаха в най-нежни нюанси на неописуемо красиви цветове, а главата му бе с най-гордата извивка, която някога бе виждала.
Когато приближиха към реката, от водата се подаде една чапла и дузина соколи и ястреби излетяха във въздуха. Кристиан се изправи на стремето, за да пусне Саломе. Бриана затаи дъх, щом видя как птицата полетя нагоре като стрела и за секунди изпревари останалите соколи. Сетне Саломе се спусна надолу, удари чаплата с клюна си, а накрая я сграбчи с острите си нокти и я понесе към господаря си. Кристиан погали птицата по главата, извади голям къс риба от чантата си и Саломе лакомо го глътна.
— Защо е по-бърза от останалите птици? — попита Бриана, като очакваше той да заяви, че това се дължи на неговите тренировки.
— Тя е дива птица, уловена е край Персийския залив. Не се нуждае от обучение.
За свое учудване тя установи, че той е чаровен събеседник. Обърна се и потърси с поглед Джоан, но видя как приятелката й се скри зад дърветата заедно с принц Едуард. Пред тях се чу гневният глас на Изабел. Нейният ястреб бе кацнал на върха на висок дъб и не искаше да се върне. Беше уловил птица-рибар и сега се наслаждаваше на плячката си. Изабел бе заобиколена от коняря, соколаря си, един оръженосец и двама слуги. Соколарят напразно се опитваше да привлече ястреба, но той не му обръщаше никакво внимание. Принцесата изпадна в ярост.
Когато Хоуксблъд приближи към групата, принцесата умолително го погледна и възбудено заговори:
— Тези слуги са напълно безполезни. Ще ми помогнете ли, сър?
Той се намръщи.
— Неправилно е да се мисли, че само изгладнелите птици могат да бъдат добри ловци. Ето вижте как вашият ястреб изостави лова, за да засити глада си. — Заобиколи дъба, за да може да вижда по-добре непокорната птица. Бриана го последва, но не посмя да се приближи много близо, за да не се изплаши нейният сокол. Тя се чудеше какво очаква принцесата от Хоуксблъд — да се покатери на дървото и да хване ястреба й? Девойката видя как Кристиан тихо подкара коня си, застана под клоните на дървото и вдигна едната си ръка.
Хоуксблъд стоеше неподвижно изправен на коня. Концентрира силата си и след това я насочи към ястреба на дървото. След около две минути подчини птицата на волята си и тя покорно отлетя от клона и кацна на китката му като питомен гълъб.
Принцеса Изабел го засипа с малко неискрени похвали и отново и отново питаше как бе успял да постигне това чудо.
— Имах късмет, Ваше Височество. Просто птицата бе решила да се върне в този момент.
Бриана знаеше, че това не е вярно. Дори Изабел не повярва. Ала принцесата не спираше да го разпитва и накрая Кристиан й обясни:
— Вашата птица е мъжка, а моята — женска. Саломе го примами да се върне при нас.
За Изабел загадката бе разрешена, но Бриана подозираше, че мургавият арабски рицар бе накарал птицата да му се подчини, а не неговият сокол. Когато той върна ястреба на принцесата, Бриана забеляза, че острите нокти не бяха оставили следи върху китката му. Освен това забеляза, че макар той да бе прочут воин, нямаше никакви белези по лицето и ръцете. Това беше странно. Всички мъже, които тя познаваше — млади или стари, — имаха белези от битките, които бяха символ на смелост и мъжественост.
Докато Хоуксблъд разговаряше с принцеса Изабел, Бриана смушка коня си и се присъедини към останалите дами. Девойката бе смутена от желанието си да остане с него и да продължат разговора. Искаше й се да го следва, сякаш той упражняваше някаква тайнствена и магнетична сила над нея.
Успя да остане далеч от него, ала оръженосецът му не се отделяше от нея. Когато навлязоха в гората, Пади излезе с коня си пред нея, сякаш искаше да я предпази от всичко, което се изпречи по пътя й. Бе му благодарна, че отместваше ниските клони, за да не издраскат лицето й. За разлика от господаря му, у него нямаше нищо тайнствено и загадъчно.
Ловът бе много успешен. Ловните торби бяха пълни с чапли, яребици, друг дивеч и зайци. Бриана настигна Джоан и принц Едуард. Принцът им показа как да пускат птиците, за да излитат по-високо, как да държат птиците си, когато преминават през гората, за да ги предпазват от ниските клони.
Когато слънцето се издигна високо, ловната групата се насочи към една голяма поляна, където да починат и обядват. Конярите се погрижиха за конете, соколарите — за птиците, а слугите застлаха покривки
