Следобед пристигна Адел с целия багаж и проблемът с дрехите бе решен. В първия миг се помисли дали да не каже на Пади да ги заведе обратно в Уиндзор, ала сетне реши да се покори на съдбата си. Може би съдбата бе решила Бриана да остане в Бедфорд.
Пади веднага си тръгна, а Бриана радостно прегърна леля си.
— Така се радвам, че отново сме заедно. Този демон Хоуксблъд ме доведе тук, за да не мога да отида във Франция. Какво ще каже кралицата, когато разбере, че ме няма?
— Аз предадох извиненията ти на Нейно Величество. Кралица Филипа е мъдра жена. Тя разбра, че навярно се нуждаеш от време за размисъл, преди да се омъжиш, макар и да е сигурна, че не си се разколебала. А освен това има достатъчно грижи с предстоящия годеж на принцеса Изабел.
Бриана отвори един от сандъците и избра костюм за езда.
— Може би е добре, че сме тук. Интересно ми е дали ще се справя с ролята на управител на замъка.
Когато разбра, че Бриана няма да замине с нея във Франция, Джоан изпадна в паника. За нея тя не бе само приятелка, а и изповедник, сестра и майка едновременно. В първия миг реши, че и тя няма да замине, но при дадените обстоятелства това бе невъзможно. Сега тя бе лейди Холънд и трябваше да придружава съпруга си, а и нали основната причина, за да стане лейди Холънд, бе желанието й да бъде във Франция с принц Едуард.
Пътуването премина спокойно. Черния принц се качи на отделен кораб и тъй като сър Джон Холънд бе в неговата свита, напълно естествено бе той и съпругата му да пътуват с принца. Джоан почти не виждаше съпруга си и прекарваше по-голяма част от времето с любимия си. Двамата се наслаждаваха на всеки миг от морското пътешествие.
Когато пристигнаха в Кале, принц Едуард нае голяма къща в града, където се настаниха лорд и лейди Холънд. Сър Джон Холънд живееше в едно отдалечено крило, а останалата част от къщата бе изцяло на разположение на Джоан и принц Едуард.
При завръщането си в английския лагер пред стените на Кале крал Едуард III преживя дълбоко разочарование — френският град продължаваше да устоява на всички опити на англичаните да го превземат. Веднага събра Военния съвет. След краля пръв заговори Уорик.
— Пристанището на Кале е блокирано от осемдесет наши кораба. Миналата седмица Филип Валоа изпрати френската флота с четиридесет и четири кораба, за да пробият блокадата на пристанището. Успяхме да потопим повечето от тях, а десет кораба пленихме. Едно е сигурно: в Кале са изчерпани запасите от храни, дори, струва ми се, са изяли всички коне, кучета и котки зад стените на обсадения град. Предполагам, сир, че най-много до три дни усилията ни ще се увенчаят с успех.
— Защо да не взема двама от верните ми корнуолски стрелци, за да се опитам да проникна в обсадения град и да проверя какво е настроението на защитниците му, — предложи Хоуксблъд.
— Ще дойда с теб — намеси се принц Едуард.
Но Хоуксблъд не желаеше да нарушава медения месец на Джоан и принц Едуард.
— Не, Ваше Височество, вас веднага ще ви познаят. Освен това вие сте много по-полезен пред стените на града. Убеден съм, че французите няма да издържат дълго.
Робер де Бошан яростно стисна зъби, щом му съобщиха, че Бриана не е пристигнала със свитата на кралицата. Не искаше да попита омразния си незаконороден брат, нито принц Едуард. Явно бе, че двамата са се съюзили срещу него. Затова издебна удобен повод да поговори насаме с Джоан.
Джоан не знаеше какво да му отговори.
— Аз съм изненадана не по-малко от теб, Робер. Мислех си, че е на някой от другите кораби. Аз… аз съвсем наскоро се омъжих и преди да потеглим от Англия, бях много заета с грижите около съпруга си и багажа си.
Робер мислено изруга лекомислената развратница. Трябваше да очаква, че няма да научи нищо от приятелката на годеницата си. Накрая реши да се обърне към кралицата, но забрави, че Филипа от дълги години бе усвоила тънкото изкуство на дипломацията.
— Така съжалявам, сър Робер, но не можахме да осигурим място на корабите за всички дами — някои дори пътуваха в каютите на бавачките. Мога да разбера причините за безпокойството ви, но след превземането на Кале и след сватбата на принцеса Изабел с граф Луи Фландърски ние веднага ще се върнем в Уиндзор.
Робер трябваше да се задоволи с това обяснение и реши, че не му остава нищо друго, освен да посвети цялата си енергия за каузата на принц Лайънъл, с което да си осигури издигането в английския двор.
Англичаните мислеха, че жителите на Кале изнемогват и едва ли ще издържат по-дълго от седмица. Но французите устояха, защото бяха готови да умрат, но да не се предадат на врага. Възникна опасност обсадата да се проточи, а наближаваше зимата. Крал Едуард III се разгневи и обсипа французите с ругатни, каквито придворните отдавна не бяха чували от устата му.
Междувременно граф Луи Фландърски не бързаше да подписва брачния договор с принцеса Изабел. Макар че кралят и кралицата дипломатично се опитваха да скрият истината от нея, принцеса Изабел бе много раздразнителна и правеше непоносим живота на придворните дами. За щастие кралят и рицарите разполагаха с доста свободно време в очакване на свалянето на обсадата, затова устройваха през вечер балове и пиршества, за да разсеят скуката.
Хоуксблъд се върна от обиколката във френските градове в околността и веднага докладва на краля:
— Филип полага отчаяни усилия да събере нови войски, да привлече френските благородници на своя страна, но става все по-непопулярен заради тежките данъци, наложени на населението. Крие се в Париж. Изглежда, че вече само столицата е на негова страна.
След няколко дни, в една студена сутрин, губернаторът на Кале изпрати вестоносец при крал Едуард III с признанието, че силите на обсадения град са окончателно изчерпани.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Съобщението на сър Джон де Виен вбеси крал Едуард III.
— Кале е мой, Кале е в ръцете ми! Как смеят да ми поставят условия за капитулацията! Това проклето пиратско гнездо ми струва много скъпо! Хиляди бойци и коне, десетки кораби, цяла армия трябваше да струпам пред стените му в продължение на седмици! Знаете ли колко ми струваше тази дълга обсада? Ще заповядам да опустошат града и да сринат стените му заради дързостта на жителите му!
Граф Уорик отлично разбираше, че от всички френски крепости, които бяха в ръцете им, това пристанище имаше най-голямо стратегическо значение, затова се опита да убеди краля да не го разрушава.
— Ако гражданите на Кале бяха по-страхливи, отдавна щяха да се предадат, но с това щяха да спечелят само презрението ви, сир. Не може ли да изчакате с отмъщението, докато не проучим как можем да използваме това стратегическо пристанище за нашите бъдещи цели? — Уорик многозначително погледна към сина си и Хоуксблъд веднага схвана намеренията му.
— Всяка проява на кралска милост помага за популярността на владетеля — тихо каза Кристиан на принц Едуард.
— Нека да накараме водачите им да заплатят за упорството си, но да не причиняваме повече страдания на простолюдието — заговори Едуард. — Ще поискаме шестима от най-видните граждани на Кале да дойдат при нас гологлави и боси, с примки на шията, за да ни предадат ключовете на града. После ще ги обесим на градските стени за назидание на останалите.
Уорик и Хоуксблъд тревожно се спогледаха, но не посмяха да възразят.
След разпускането на Военния съвет принц Едуард и Джоан поканиха Хоуксблъд на вечеря. Кристиан не се поколеба да заговори в присъствието на Джоан за необходимостта от снизхождение към победените, защото бе уверен, че младата дама ще го подкрепи.
— Те ще изпратят като парламентьори най-изтъкнатите първенци в града. Разбира се, старейшините ще са на почтена възраст, изтощени от гладуването в обсадения град. Ако кралят реши да ги екзекутира, ще се превърнат в мъченици.
— Нима очакваш кралят да измени на обещанието си, дадено пред всички членове на Военния съвет?
