съвета на граф Луи и магистратите на Фландрия ги приеха с всичките подобаващи почести. Плантагенетите и тяхната свита бяха настанени в най-хубавите стаи на манастира, обаче не можеше да бъде прикрит мизерният стил на обзавеждането. В тяхна чест устроиха пиршество в голяма трапезария, но бе немислимо да ги развличат с пищни и леконравни забавления под сводовете на древната обител, построена върху свещена земя.
Принцеса Изабел побърза да забрави за разочарованието си от ниския сан на бъдещия й съпруг, когато зърна изключително красивото му лице, обкръжено от златисторуси къдрици, с които приличаше на полубог. Радостта й нямаше граници, когато острият й слух долови въздишките на придворните дами. Луи се държеше към нея прекалено официално, но тя бе толкова суетна, че веднага си го обясни с огромното страхопочитание, който той изпитва към нея.
Всъщност истинската причина за сковаността на граф Луи бе смъртта на баща му, предишния граф Фландърски, в битката при Креси. Омразата, затаена в сърцето на младия Луи към тези натрапници, англо- норманите, нямаше граници. Младежът бе отраснал във френския двор и по дух бе истински парижанин. Крал Филип Валоа мечтаеше да го сватоса за Маргарита Брабантска — тази благородна дама бе много по- близка на Луи, защото бяха от съседни имения и говореха един език.
Денят на годежа на кралската дъщеря от сутринта се очертаваше студен и мрачен, но дамите от бляскавата свита на принцеса Изабел бяха прекалено заети, за да обръщат внимание на навъсеното небе. Годежният й тоалет не отстъпваше по изящество на сватбени одежди. Върху златистата рокля принцесата облече лазурна наметка с избродирани по нея леопардите на английския герб и лилиите на френския герб. На главата й поставиха малка златна корона, обсипана с тъмносини сапфири.
Вече приключваше многочасовото церемониалното обличане на височайшата годеница, когато виновницата за тържеството тръсна глава и заяви, че дрехите не й стояли добре. Дамите се засуетиха около нея с игли и конци, за да нагласят тоалета според строгите й претенции, но тя отново не остана доволна и поиска да развалят набързо добавените подплънки и бодове. Фризурата й отне още повече време и тъкмо когато дамите бяха готови да припаднат от изтощение, принцеса Изабел внезапно рече, че сега е готова да застане срещу годеника си, което бе покана всички да се засуетят, за да не пропуснат тържествения миг.
Годежът бе изключително тържествен и внушителен. По време на церемонията Джоан и Едуард не престанаха да кръстосват погледи. И двамата бяха копнели за такава пищна церемония, на която да бъде поканен целият английски двор, но ако бъде организирана за тях, а не за Изабел и Луи. Джоан въздъхна, като си припомни за тайния обет помежду им, и подари на любимия принц най-милата си усмивка. За нищо на света не би помислила да тъгува за избора си.
Принц Едуард безпомощно стисна юмруци, приковал поглед върху прелестното й лице. Закани се, че и тази нощ ще я посети в стаята й въпреки строгите монашески нравила, които задължаваха дори брачните двойки да спят отделно.
Независимо от суровия интериор на древния манастир принцеса Изабел внезапно изпита необяснимо желание да остане тук цяла седмица — струваше й се, че няма по-приятно място от тази тиха обител, където тя и Луи ще могат да се опознаят по-добре. Кралят и кралицата задоволяваха всеки неин каприз, тъй като за Англия бе много важен съюзът с Фландрия, английските търговци възлагаха големи надежди на фламандските тъкачи, а пълководците не желаеха за нищо на света да се откажат от стратегически важната роля на Фландрия като плацдарм за бъдещите войни срещу Франция.
След тържествената вечеря граф Луи пожела да се оттегли в апартамента си. Младият фламандец не можеше да отрече, че годеницата му беше много красива и безукорно облечена, когато се изправиха пред игумена на манастира. Нещо повече, дори привлекателна въпреки капризите й, но тоалетът й, обсипан със скъпоценности, го изплаши — нямаше да му стигнат два живота, за да успее да събере пари за нейните приумици. По време на вечерята принцесата нито за миг не спря да бъбри. Говореше му за какви ли не дреболии, които изпълваха живота й, та Луи остана с твърдото убеждение — бъдещата му съпруга е най- суетната, празноглава и лекомислена жена на света.
Когато се прибра в апартамента си, принцеса Изабел въздъхна замечтано, очарована от привлекателния и изящен профил на графа. Още повече и харесваше сдържаното му, подчертано мъжествено държане. Вече бе започнала да си фантазира как ще се люби с него. Брътвежите и въздишките й досадиха до смърт на изтормозените компаньонки — всички придворни дами, за които нямаше тайни в сърдечните лабиринти, отдавна бяха разбрали, че принцесата е влюбена до забрава в граф Луи, и се бяха примирили с мисълта, че ще трябва да изтърпят всички романтични фази, през които тепърва ще премине страстта й. Едва скриваха прозевките си, но се строполиха изтощени в леглата си чак когато Изабел реши да ги отпрати от спалнята си.
Късно след полунощ мрачна монашеска фигура се прокрадна през лабиринта от каменни коридори, за да изчезне безмълвно през един от сводестите портали на манастирските стени.
Джоан ахна, когато човекът се вмъкна в спалнята й, но в следващия миг извика сподавено, щом качулката се смъкна и очарователното лице на принц Едуард се усмихна пред нея. Той свали расото и погали устните си с треперещи пръсти, за да й подскаже, че трябва да бъдат съвсем тихи и предпазливи. Тя кимна разбиращо, измъкна се от завивките и се завтече в прегръдките му. Устните й се притиснаха тъй плътно към неговите, че той едва успя да й прошепне:
— Никой не трябва да ни усети, скъпа, дори и слугите!
Принцът знаеше, че при най-незначителния намек за тайната им връзка любимата му ще бъде подложена на страхотни душевни мъки, ще бъде заклеймена като развратница и неблагодарница, а това за него би бил най-ужасният изход от обърканата ситуация в двора.
Преди изтичането на тази драматична седмица граф Луи Фландърски вече бе успял да се добере до френската провинция Артуа, а оттам избяга в Париж, където Филип Валоа го посрещна с отворени обятия. Случи се нещо немислимо — принцеса Изабел, потомка на надменните Плантагенети, бе изоставена!
Кралското семейство веднага отплава обратно за Кале. През цялото пътуване унижената Изабел не спря да крещи — мразеше Фландрия, ненавиждаше Франция, искаше час по-скоро да се върне у дома. Уиндзор й предлагаше уют и спокойствие, сигурност и безоблачно съществуване, още повече че оставаха броени дни до началото на пролетта.
Кралят склони да подпише договор за деветмесечно примирие с французите от Кале. Това му осигуряваше достатъчно време, за да се върне в Англия и да дари армията си с отдавна заслужената почивка. Едуард III много добре знаеше, че щом привърши приготовленията за следващото нахлуване във Франция, флотата му ще дебаркира в Кале без никакви усложнения. След бляскавите победи при Креси и Кале покорните фламандски васали ще го посрещнат него, Едуард III, както и сина му, принц Едуард, като герои и освободители. Копнееше по-скоро да провъзгласи учредяването на новия рицарски орден — това ще му помогне да свика под знамената най-голямата войска, която е виждала добрата стара Англия. Когато една армия жъне победа след победа, няма мъжко сърце, което да устои на съблазънта да се присъедини към победителите и да се облагодетелства с толкова богатата плячка.
В Кале, разбира се, щяха да оставят многоброен гарнизон. Кралят предостави на граф Уорик задачата да подбере най-достойните мъже за тази мисия. Графът веднага повика сър Джон Холънд, защото главният камерхер вече бе приет в кръга на висшите военни чинове и досега бе показал изключително старание при изпълнението на поверените му операции. След като Уорик не спомена, че някой от кралските синове ще остане в Кале, принц Едуард побърза да го посети и сам предложи кандидатурата си.
— Не говорите сериозно, Ваше Височество. Кралят желае да бъдете неотстъпно с него при завръщането му в Лондон. Та вие сте един от най-славните герои на нашата кампания, един от победителите при Креси! И ще останете в историята като безстрашния Черен принц!
Изгледите да се раздели с неговата малка Жанет го изпълниха с отвращение към всички празненства, с които щяха да ги посрещнат Лондон и Уиндзор.
— В името на Бога, Уорик, та нали баща ми подписа договора за деветмесечното примирие! Не мога да отсъствам от Кале цели девет месеца!
— Баща ви не ми е казал, че възнамерява да чака толкова дълго, Ваше Височество. Никога досега не е спрял от страх, че ще наруши някой договор за примирие. Да не забравяме, че залогът е доста висок става дума за короната на Франция. Завръщането в Уиндзор и пищните тържества по случай победата ни не са
