нищо друго освен неизбежния данък, който всеки владетел трябва да плаща на тълпите. Кралят ще организира грандиозен турнир, ще посвети най-добрите си рицари в новия Орден, а след това ще се върне тук и ще довърши делото си.
— Да, Уорик, имаш право, разбира се — продължи да упорства Едуард, — но не ми се струва разумно да оставим нашите гарнизони от другия бряг на Ламанша без представител на кралското семейство. Нима няма да въодушевява войските присъствието на принц с кралска кръв?
— Съгласен съм, Ваше Височество. Затова избрах Едмънд, граф Кент, за главнокомандващ нашите войски във Фландрия и Северна Франция, разбира се, само докато ние не сме се завърнали от Англия. На него ще бъде подчинен сър Джон Холънд. Пък и не трябва да се безпокоим толкова — ако възникнат някакви затруднения, нали само двадесет мили делят Дувър от Кале?
Принц Едуард го погледна в очите и разбра, че е загубил сражението с мъдрия стар воин. Трябваше да се раздели с Джоан, да я изостави в ръцете на недодялания й съпруг… освен ако възложи на брат й Едмънд грижата за нея, но с какви думи, за Бога, ще й обясни, че им предстои нова, още по-продължителна раздяла?
Опита се да отлага заминаването си колкото бе възможно повече, стараеше се да не мисли за драматичния миг на раздялата, но настъпи денят, когато не можеше повече да отлага. Докато тя се обличаше, принцът с възхищение забеляза как тялото й разцъфтява от бременността през последните три седмици, откакто се бяха завърнали от фламандския манастир. Приближи се към нея и я погледна загрижено.
— Всичко наред ли е с детето ни, скъпа?
Тя погледна подутия си корем и грациозните й ръце прикриха венериния хълм.
— От ден на ден наедрявам все повече и повече. Скоро ще заприличам на свиня! Моля те, не ме гледай, когато съм гола, Едуард…
Хвана я за ръцете и ги отдръпна, за да не може да се прикрива.
— Мила, та ти имаш най-прелестната фигура на този свят. — Сърцето му се сви. Нима е възможно да я изостави? Нежно я притисна към себе си и погали косите й. Тогава му хрумна как е най-разумно да й поднесе горчивата вест. — Едно пътуване до Англия няма да ти се отрази добре, скъпа. Пък и аз няма да идвам непрестанно в леглото ти, ако сме разделени от Ламанша. — Тя бе тъй крехка и деликатна, че той внезапно се запита дали ще оживее след раждането.
Изгледа го с широко разтворени от изненадата очи.
— Ще се върнеш в Уиндзор?
От гърлото му се изтръгна хрипкав звук, когато се наведе над нея, за да я вземе на ръце и да я понесе към леглото. Легна до нея и силната му ръка я притисна към рамото му.
— Поисках от Уорик да ме остави начело на гарнизона в Кале, но той ме убеди, че съм длъжен да се върна с краля в Англия. — Устните му погалиха веждите й. Гърлото му се задавяше от мъката, че не може да бди над нея, над нея и над детето им. — Накрая разговарях с брат ти. Едмънд се съгласи да се премести в твоята къща до връщането ми.
Тя усети страданието в гласа му и разбра, че трябва да събере сили, за да му помогне.
— Аз съм добре, Едуард. Дай ми ръката си… може би ще усетиш как мърда нашето бебе.
Изуменият и разтреперан Уелски принц постави дланта си върху корема й и си припомни, че няма по- необяснимо чудо под слънцето от способността на жената да дава начало на нов живот.
Внезапно се изплаши и зашепна отчаяна молитва:
— Струва ми се, че го усещам как рита — промърмори Едуард.
— Не той, а тя — нежно го поправи Джоан.
Той се усмихна, а сърцето му преливаше от любов.
— Да, ще бъде прекрасно да си имаме една малка дъщеря, красива като теб.
В Бедфорд Бриана се чувстваше много щастлива, но досега не бе оставала в имението през суровата северна зима. А може би й липсваше топлото приятелство на Джоан. Дните, прекарани от двете приятелки в двореца в Уиндзор, биваха претоварени със задължения и за удоволствия оставаше твърде малко време. Придворните дами можеха да танцуват и да се забавляват само вечер, след тържествената трапеза, в присъствието на кралското семейство.
Потръпна при тези спомени, разтърси косите си и реши, че ще се стопли, щом се сгуши в леглото си. Но сред ледените чаршафи й беше още по-студено. Трудно й бе да заспи сама. Смущаваше я споменът за жарките прегръдки на Кристиан Хоуксблъд. Достатъчно беше да притисне мъжественото си тяло до нейното, за да спре дъха й. Опита се да си представи как го очаква да влезе внезапно в спалнята и да легне до нея, за да стопли и тялото, и душата й. Очакването се оказа сладко мъчение. Накрая той се плъзна покрай нея сред студените чаршафи, обгърна я отвсякъде и устните страстно я зацелуваха — по шията, по раменете, по лицето, по устата.
В един миг устните му усетиха, че кожата й е настръхнала. Тогава започна да я сгрява с парещи длани. Започна от вкочанените й крака. Разтри ги, стопли ги с дъха си, продължи да ги гали, докато започна да й се струва, че се разтапя в ръцете му. Дългите му пръстите нежно погалиха бедрата й, слабините, къдриците между краката. Ръцете му се протегнаха към високите й гърди и след миг тя се изпъна, прободена от сладострастен порив — толкова възбуждащ бе деликатният допир на устните му към розовите й зърна. Кристиан ги обгърна с дланите си и те веднага се втвърдиха в ръцете му.
Докосванията му я заляха с вълна от наслада, неудържима, тъй властна, че девойката не можа да издържи и заохка от страст, а устните му попиваха любовните й стенания. Можеше ли да забрави мига, когато прекрасно сложеният рицар я сгуши в обятията си и твърдата му кожа я накара да настръхне, но вече отдавна забравила за студа. Разтвори бедрата си, а туптящият му член се приближи към венериния й хълм, нежно погали малките къдрави косъмчета, докато ръцете му като стоманени обръчи пристегнаха кръста й. Устните й замряха за миг под силните му гърди, за да се впият след миг в мястото, където биеше като бясно сърцето му.
Сега тя усети съвсем ясно как прониква в нея, дързък и пламтящ, докато тя се извиваше под него, подлудяла от желание, а той не спираше, измъчваше я с безумно сладката любовна игра, за да я изведе до върха на насладата. Той остана в нея, докато Бриана се унасяше сред виденията си, изпъстрени с еротични сцени.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Завръщането на армията от Франция бе отбелязано с възторжени чествания в цяла Англия. По крайбрежието запалиха грамадни клади. Във въздуха се носеше уханието на пролетта и хората танцуваха по улиците, пред окичените с гирлянди врати и прозорци.
Кралят обяви, че за една седмица Уиндзорският замък ще бъде отворен за всички желаещи да присъстват на празненствата, които ще започнат с бал в чест на победителите. Освен това ще се отпразнува учредяването на новия рицарски Орден на честта, в който ще бъдат посветени най-достойните рицари. Като кулминация на тържествата кралят обяви, че ще организира най-внушителния рицарски турнир, какъвто Англия не е виждала досега. Вече бяха изпратени кралски вестоносци с покани към рицари от много страни, за да пристигнат в Уиндзор и да участвуват в турнира, като междувременно се насладят на гостоприемството на Плантагенетите. Добре дошли щяха да бъдат дори и рицари от френското кралство — кралят гарантираше безопасно пребиваване в Уиндзор и в пределите на Англия на смелчаците, които дръзнат да кръстосат копия и мечове с цвета на английското рицарство.
Слуховете за провалянето на годежа на принцеса Изабел бяха изместени от мълвата за невижданото зрелище, до което оставаше по-малко от месец. Дотогава кралица Филипа навярно щеше да се освободи от поредната бременност и кръщаването на новия принц или принцеса щеше да засили блясъка на празненствата. Очакваше се на кралския пир след големия турнир да бъдат обявени още няколко годежа сред най-знатните благородници. Празнично настроение обхвана Уиндзор и всички в двора решиха, че се нуждаят от нови тоалети за предстоящите тържества.
