му.
— Бих искала да изкажа възхищението си от твоите рицарски подвизи, милорд. Ще ни разкажеш ли за преживяното във Франция? — С тези магически думи тя успя да го преобрази за миг — Робер се оказа много забавен и словоохотлив събеседник.
Следобедът премина в разговори за бойните подвизи, за славните битки, в които бе участвал Робер, за наградите и почетните му отличия, за плячката и трофеите, които бе донесъл от Франция. Вечерята посветиха на разгорещено обсъждане на предстоящите едноседмични тържества в Уиндзор. Темата за грандиозния турнир се оказа неизчерпаема. Годеникът й не скри, че очаква с нетърпение да бъде награден с новия рицарски орден, учреден от краля. Не пропусна да спомене, че ще се венчаят в деня след турнира. Бриана нямаше друг изход, освен да се съгласи с него.
От всички пътища към Уиндзор се стичаха селяни и занаятчии, рицари и оръженосци, карети и каруци. Сред тълпите се открояваха чудноватите костюми на жонгльорите, трубадурите, гадателките, проститутките, както и скромните дрехи на монасите и дрипите на просяците и джебчиите.
Когато от Бедфорд стигнаха до поляните около замъка Уиндзор, пред очите им се разкри невъобразимо пъстроцветно множество от палатки и набързо сковани навеси, над които игривият пролетен ветрец разпъваше десетките флагове. Преди да се отдели от групата, Робер й обясни:
— През деня няма да мога да бъда с теб, но всяка вечер ще се срещаме в залата за кралските пирове.
— Благодаря, милорд, че ме придружи до Уиндзор — със смирен поклон отвърна Бриана. Думите й бяха искрени. Робер имаше много недостатъци, но беше силен, смел и достатъчно привлекателен, за да накара женските сърца да се разтуптят. Закле се, че ще му бъде примерна съпруга, а освен това се надяваше, че след като се оженят, любовта ще разцъфти в сърцето й.
Бриана отвори сандъка, за да извади дрехите си, когато Адел без да иска изтърва тежкия капак. Девойката едва успя да отдръпне ръката си.
— О, агънцето ми, извини ме за несръчността.
Ръцете на младото момиче трепереха. Тя много добре знаеше защо.
Страхуваше се, че той ще направи нещо. Бе я отвел насила в Бедфорд, за да й попречи да замине във Франция и да се омъжи за Робер. Какво щеше да предприеме сега? Утре вечер щеше да бъде балът на победителите, с който започваха тържествата, които щяха да завършат с грандиозния рицарски турнир. На следващия ден щеше да бъде нейната сватба. Опасяваше се, че Кристиан отново ще я похити. Знаеше, че непрекъснато трябва да бъде нащрек, затова реши нито за миг да не остава сама.
Вече бяха издигнали трибуните около арената, където щеше да се състои турнира. Над кралската ложа и ложите на придворните дами беше опънат нов балдахин. Оградата бе много по-добре скрепена от обичайното, защото очакваха два пъти по-многобройна публика в сравнение с последния турнир.
Принцеса Изабел събра всички дами от свитата си, включително Бриана и Адел, за да я придружават по време на предстоящите тържества. Паркът на Уиндзор бе преобразен в сцена, която сякаш бе излязла от приказките — навред се разнасяха викове и смях, чет нямаха пътуващите актьорски трупи, акробатите, огнегълтачите, имаше дори циркови кучета. Амбулантните търговци се надвикваха над шумната тълпа, за да привлекат купувачи към сергиите си, отрупани с всевъзможни лакомства. Във въздуха се примесваха миризмите на печени кестени, варени охлюви, грахова чорба, мариновани туршии, свинска пача.
Придворните дами скоро разбраха защо принцеса Изабел ги е събрала около себе си. Нейно Височество ги отрупа с покупките си, тъй като не пропусна нито една сергия. Купуваше наред, без да се замисля за парите — нанизи мъниста, украшения за коса, гребени, ветрила, огледалца. На една сергия не пожела да плати за костите на някакъв светец и за отломки от Светия кръст, но даде пълна кесия със злато за молитвена броеница от някакви помътнели семена, обковани в сребро, защото били донесени от градината на света Тереза.
На друга сергия се предлагаха всевъзможни предмети за игри и развлечения. Изабел си купи комплект плочки за домино от абаносово дърво с изящни инкрустации от слонова кост, а сетне похарчи баснословна сума за чифт зарове, чиито дупчици — според разпалените уверения на търговеца — били запълнени с диаманти. Принцеса Жанна си позволи да изкаже съмнение относно диамантите, но Изабел веднага я сряза:
— Разбира се, че са истински! При такава висока цена!
Бриана безмълвно вдигна очи към небето. После намигна на Бланш Ланкастър и двете незабелязано се отделиха от свитата. След минута съзерцаваха в захлас павилиона, отрупан с чорапи и жартиери. Собственикът се кълнеше, че дамите от френския двор купували само от него. Жартиерите бяха приказно красиви, от сатен и дантела, някои украсени с бродерия, други — с пайети, а трети — с втъкани в тях изумруди. Имаше дори жартиери, подплатени с кожа и украсени с шарени пера във всички цветове на дъгата. Нито една от дамите не можа да устои на изкушението да не си купи поне един чифт. Изабел веднага си взе цяла дузина.
Мъжете се тълпяха около бараките, пред които разгорещените продавачи бяха струпали камари от мечове, щитове, копия. Най-много се търсеха мечовете от толедска стомана. Наблизо имаше няколко сергии с малки, но богато украсени арагонски ками, специално предлагани за по-заможните дами. Всички ахнаха, когато принцеса Изабел хвърли две кесии със златни монети за един кинжал, чиято ножница бе обсипана със смарагди. Изабел знаеше, че всички знатни дами в Европа притежават кинжали с богати инкрустации и орнаменти. Следователно крайно време бе някоя високопоставена дама да въведе тази мода и в Англия.
Бриана остана очарована от един малък нож с извито острие. Бе изработен във формата на миниатюрен ятаган и веднага привлече погледа й. Бе спестила пари за бои и четки, но забрави за тях и се впусна в оживен пазарлък с испанеца, придружен с обичайните ръкомахания и отчаяни усилия да свали цената. Накрая й хрумна една блестяща идея:
— Ако се появя с това бижу довечера на бала в чест на победителите, още утре тук ще дойдат всички придворни дами и ще изкупят цялата ви стока.
Испанецът мигом схвана изгодата и продаде миниатюрния ятаган на половин цена. Бриана бе на седмото небе от щастие. Освен това извитият нож й вдъхваше сигурност — с него би могла да отблъсне всеки нападател.
Принцеса Изабел веднага се зарадва:
— Ето виждате ли! Успях да наложа новата мода! Бедфорд побърза да последва примера ми!
Принцесата си хареса една чучулига и купи птицата, заключена в клетка. Безсърдечният продавач увери Нейно Височество, че птицата ще пее от изгрев до залез слънце. След няколко минути на Изабел й омръзна да носи клетката и я тикна в ръцете на Бриана. На тръгване си спомни за покупката и обърна глава назад към клетката, която за нейна изненада се оказа празна.
— Ключалката е била счупена! — излъга Бриана. Сърцето й бе запяло от щастие, когато мъничката чучулига се зарея в синьото небе.
На бала в чест на победата облеклата на кавалерите бяха не по-малко разкошни от тези на дамите. Мнозина от рицарите бяха захвърлили наметалата, стигащи чак до бедрата, и сега се перчеха в изящни жакети, къси и пристегнати в кръста. Ясно се очертаваха извивките на прасците и бедрата, но най- скандална гледка представляваха набъбналите очертания на половите им органи. Духовенството се сдоби с повод за нова вълна от проповеди срещу суетата, разгула и безнравствеността.
Кралското семейство, заемащо издигнатия подиум в дъното на залата, привличаше неудържимо погледите на всички присъстващи. Никой не можеше да отрече, че кралят бе блестящ в царствения си костюм в лазур и злато, толкова прилепнал, сякаш бе изрисуван с бои върху тялото му. Едуард III не отстъпваше по изящност на всеобщия любимец — Черния принц. Тази вечер принцът както винаги се появи в черен жакет, но тесните опънати панталони изумиха придворните дами — едното му бедро бе скрито под бяла коприна, а другото — под черна.
Късата туника на принц Джон, скроена по последната мода, бе с бродерия във вид на зелени листа. До него седеше ефирната Бланш Ланкастър с туника, чиито ръкави бяха украсени със смарагди. И този път нейният баща, Хенри Ланкастър, бе избран за маршал на турнира — той единствен от присъстващите в
