залата бе скромно облечен в дълга мантия, поръбена с хермелинова кожа.
Кралица Филипа бе толкова наедряла, че всички в двора с трепет очакваха раждането на следващият Плантагенет. До нея принцеса Изабел никак не приличаше на девойка, чието сърце е разбито. Тя флиртуваше с един млад гасконски благородник, сражавал се при Креси под бойните знамена на Англия. Бернар Ези бе син на граф д’Албре24, отдавнашен съюзник на англичаните. Изабел почти не докосна вечерята си. Не откъсваше поглед от мъжествения гасконец, който също й бе посветил цялото си внимание.
Изабел изгаряше от желание да причини болка на някой мъж. Измяната на граф Луи Фландърски я бе наранила за пръв път в живота й. Единственият лек за засегнатото й самолюбие бе отмъщението. Избра си жертва и се зае да разбие сърцето му.
Бриана и Робер седяха до принц Лайънъл. За щастие принцът все още не бе успял да се напие.
Подари благодарствена усмивка на Робер — навярно годеникът й се е бръкнал доста надълбоко, за да убеди поета да съчини толкова нежна любовна балада в нейна чест.
Слугите чевръсто разчистиха масите и прибраха дървените подпори, така че балът можеше да започне. Кралица Филипа изчака кралят да открие бала — първият му танц бе с принцеса Изабел, — след което се оттегли в покоите си. Бе усетила силна болка в кръста, но с нито един жест не издаде страданието си — не искаше да разваля празненството на съпруга си. Всички придворни дами застинаха в очакване да бъдат удостоени с покана за танц от Негово Величество или от приказно красивия Уелски принц.
Бриана прие поканата за танц на принц Лайънъл и още от втората стъпка разбра защо го наричат Лайънъл Вола. Въздъхна с облекчение, когато Робер й се притече на помощ. Макар че годеникът й бе прекалено едър, за да бъде грациозен танцьор, Бриана бе благодарна, че сега танцуваше с него.
Танцът бе общоприета форма на ухажване и флиртуване, защото етикетът позволяваше доста интимности — докосване, шепот и дори някоя и друга бегла целувка. Не бяха изключение смелчаците, които си изпросваха чорап или жартиера, за да ги окачат с нескрита гордост на ризниците си преди началото на турнира. Бриана отказа на молбата на принц Лайънъл да му даде някоя по-интимна част от тоалета си. За щастие вниманието на Робер бе погълнато от сложните фигури на танца.
Докато танцуваше с принц Едуард, Бриана побърза да се осведоми за Джоан.
— О, тя се чувства прекрасно. Двамата решихме, че искаме една малка дъщеричка.
— Толкова ми липсва Джоан — тъжно промълви Бриана.
Ръцете му болезнено стиснаха нейните.
— За Бога, ако знаете на мен колко ми липсва, лейди Бедфорд. Да се разделя с нея за мен е все едно да ми отрежат ръката. Брат й, Едмънд, ми обеща да се грижи за Джоан до завръщането ми. Нямам търпение да я видя отново и много скоро ще замина за Франция.
— Нима цялата армия ще се върне във Франция?
— Да. Славните победи ни осигуриха значително предимство. Аз ще отплавам за Франция веднага след турнира, а след няколко дни ще потегли и армията. Ще се радвам, ако дойдете при нас във Франция, Бриана. Знам, че Джоан много ви липсва, както и вие на нея.
Внезапно в средата на залата настана суматоха. Танцът бе прекъснат и вместо музика се разнесе тревожен шепот. Кралят танцуваше с Катерин де Монтегю, когато жартиерата й от синя коприна, бродирана с диаманти, падна в краката на Негово Величество, плъзна се и се завъртя на полирания под.
Бузите на Катерин пламнаха от срам. Едуард III Плантагенет, кавалер до мозъка на костите си, се наведе, взе жартиерата и я закрепи за ръкава на жакета си. Улови многозначителните погледи на присъстващите и възкликна:
— Срам и позор за онзи, който таи недостойни мисли!
Галантно подаде ръка на графиня Солсбъри и я отведе при съпруга й.
След минута кралят се качи на подиума и вдига ръка. Всички притихнаха.
— В нашите земи жартиерата отдавна се смята за символ на чест и благородство. Моят велик предшественик Ричард Лъвското сърце е разрешавал само на най-храбрите от рицарите си да носят жартиера на ризниците си при щурмуването на Сен Жан д’Арк. Рицарите, отличаващи се с доблест и смелост, са били прочути като рицарите на Синята лента. Аз обявявам учредяването на Ордена на жартиерата. Нека неговият девиз бъде:
За следващия танц Робер отново покани Бриана.
— Няма мъж в тази зала, който да не копнее да бъде удостоен с това най-високо отличие на английското рицарство, но щастливците ще бъдат само двадесет и пет.
От думите му девойката разбра, че годеникът й вече се счита за един от избраниците. Мислено се помоли мечтата му да се сбъдне, защото бе убедена, че в противен случай Робер ще бъде безкрайно разочарован.
— Познавам един мъж, който изгаря от желание да ми отнеме всичко, което притежавам. Незаконороденият син на баща ми не ни изпуска от погледа си въпреки загадъчната физиономия, която е застинала на лицето му. Но под тази маска, сигурен съм, той безспирно крои пъклени планове как да ме ограби. Успя да се приюти под крилото на баща ми с надежда да докопа някое от именията на рода Уорик. Представям си как ще се пръсне от злоба, когато един ден титлата остане за мен!
— О, Робер, не вярвам, че той таи лоши мисли към теб — протестира Бриана, като се опита — уви, без успех — да потисне чувството на вина, че тя е най-главната причина за свирепата омраза между двамата братя.
— Не можеш да ме разубедиш — зловещо се засмя де Бошан. — Надявам се, че в деня на сватбата ни ще се пръсне от злоба!
Пребледнялата девойка предприе отчаян опит да насочи разговора в по-безобидна посока.
— Робер, ти още не си ме помолил да ти подаря нещо мое, за да го сложиш на ризницата си като знак на моето благоволение в деня на турнира.
— Няма да приема нищо друго освен една от жартиерите ти.
Сърцето й се изпълни със смут, не знаеше дали да се чувства обидена или поласкана. Сетне с онзи внезапен порив на дързост, на който е способна само дълбоко обърканата душа, девойката бръкна под полите на роклята си и измъкна една от жартиерите си.
— Бих предпочел сам да си я взема — дръзко заяви Робер, — но знам колко си горда и няма да ми позволиш да те разсъблека преди първата ни брачна нощ.
— Благодарна съм за търпението ти, Робер. — Изрече го напълно сериозно, макар и със свито сърце. — Високо оценявам сдържаността ти. Ти си истински кавалер.
Принц Лайънъл отново заприказва Робер и Бриана махна с ръка на Адел, за да се измъкнат незабелязано.
На следващата сутрин всички камбани забиха, за да съобщят на поданиците, че тяхната кралица ги е ощастливила с още една принцеса. Бриана и леля й посетиха кралицата и бяха удостоени с честта да зърнат за миг най-младата английска принцеса, заспала във великолепната си люлка. Изабел, раздразнена от вниманието към новородената й сестричка, побърза да събере придворните дами, за да я придружат до арената на турнира. Поляните и пътищата около Уиндзор бяха претъпкани от прииждащи зрители. За участие в двубои се събраха най-смелите и най-опитните рицари от цяла Европа. Принцеса Изабел настоя всички дами да бъдат в нейната ложа и да приветстват победите на Бернар Ези. Ала Бриана не мислеше да се подчини на заповедта — щеше да се чувства много по-безопасно сред тълпата.
