Баща ми вече не може да се отметне от думата си.
— О, моля те, Едуард! — възкликна Джоан. — Ако кралица Филипа го помоли да им пощади живота, нима очакваш да й откаже? Тя е бременна, а той е извънредно загрижен за нея и се стреми да задоволи всяко нейно желание.
— Не познаваш нрава на баща ми, скъпа. Но понеже аз самият нищо не мога да ти откажа, ще говоря с майка си за това.
— Прекрасно! — отвърна Кристиан. — Винаги съм вярвал, че с добросърдечност се постига много повече, отколкото с отмъщение. Никой смъртен не може да проумее колко силно оръжие е славата на благородния характер. Мога да ви се закълна, Ваше Височество, че ако пощадите живота на първенците на Кале, жителите на града ще приветстват с фанфари вас и баща ви, когато се появите начело на тържественото шествие по улиците на града.
На следващата сутрин принц Едуард се срещна с краля и кралицата. Необходима му бе доста голяма доза смелост, за да се опълчи срещу баща си — един от най-темпераментните владетели от династията на Плантагенетите, но след като успя да го убеди да прояви снизходителност, склонността на Едуард III към пищни зрелища отново взе връх и кралят заповяда да се организира спектакъл, за който бъдните поколения да разказват с възторг.
Кралят, заобиколен от своите пълководци и от най-добрите воини, заедно с кралицата сред многобройната й свита от бляскави придворни дами прие шестимата пратеници на обсадения град. На крепостната стена се открояваше зловещата фигура на кралския палач с ужасяващата секира в ръка. Шестимата парламентьори бяха изтощени от глад, прегърбени, с изпити лица. Първият, Джон Дер, падна на колене, а останалите побързаха да последват примера му.
— Ние ви поднасяме ключовете на града и се оставяме на вашата милост, за да спасим живота на останалите наши съграждани, които изтърпяха нечувани страдания.
Красивото лице на краля се изкриви от гняв. Вдигна ръка и палачът наостри слух в очакване на последната кралска заповед.
— За вас милост няма да има. Останалите жители на града ще бъдат пощадени.
В следващия миг кралица Филипа падна на колене пред крал Едуард III и изрече сърцераздирателните слова на предварително съчинената молба. Шестимата нещастници ахнаха от изненада, но не посмяха да поемат дъх в очакване на кралската воля. Кралят се замисли, без да бърза с отговора, накрая вдигна ръка към палача. Ала в следващия миг промени решението си и предаде пленниците на милостта на кралицата.
От тълпата се надигнаха възторжени възгласи в чест на смелата кралица и милостивия крал. Макар да очакваха, че Едуард III ще остави свой гарнизон в града, за жителите му сега този изход бе за предпочитане от възвръщането им под скиптъра на френския крал.
Джон Дер, притежател на най-хубавата къща в Кале, предложи гостоприемството си на Нейно Величество — ако тя благоволи да отседне в града — и Филипа побърза да се възползва от любезната покана.
От този ден Кале стана владение на английската корона. Луи, граф Фландърски, също бе принуден да стане васал на Едуард III. Часове наред пълководците и най-заможните жители на Фландрия убеждаваха графа, че бъдещето на страната е немислимо без съюз с Англия. Техните тъкачници не можеха да работят без английската вълна.
— Къде се намира Брюге? — обърна се принцеси Изабел към майка си.
— На около сто или сто и двадесет километра оттук, по протежение на бреговата линия. Не е далеч от Гент, моя любим град, където се роди брат ти Джон.
— Но защо Луи не е дошъл в Кале? — сърдито попита Изабел.
Търпелива като всяка любяща майка, Филипа започна да й обяснява:
— Годежът трябва да се извърши във Фландрия, понеже това е родината на граф Луи. Освен това манастирът в Брюге е древен, изграден върху осветена земя. Всеки годеж е преди всичко религиозна церемония, а след това акт за сключване на граждански договор.
— Реших да пътуваме по море дотам — намеси се кралят. — В нейното състояние майка ти не може да язди сто километра в такава студена зима. Освен това ми се струва, че ти и дамите от свитата ти ще се чувствате по-удобно на борда на кораба „Томас“. Има и още нещо, за което съм се сетил, за да допринеса за удобството ти. — Кралят даде знак на един слуга, които донесе някакви кутии и ги остави в нозете на принцесата.
Принцеса Изабел вдигна капака на една от кутиите, надписани с нейното име, и извади разкошна самурена наметка с качулка, безкрайно полезна за студените зими във Фландрия. Същия подарък получи и кралица Филипа, но нейната самурена наметка бе по-светла.
— Скъпи мой, не биваше да харчиш толкова пари за мен! Нали трябваше да пестим всеки грош за довършване на кампанията във Франция?
— Стига, Филипа! Какъв крал съм аз, ако не мога да подаря на своята кралица една кожена наметка? Ето, вземи пример от дъщеря си — тя въобще не се замисли за цената.
— Нямаш право да говориш така, татко — възрази принцесата и изтича до огледалото. — Но все пак не ти ли се струва, че повече ще ми отива, ако дам да поръбят качулката с кожи от синя лисица?
— Твоята красота не се нуждае от нищо, за да изпъква — отвърна Едуард III, галантен както винаги.
Но щом се качиха на борда на кораба, на път към Брюге, принцеса Изабел едва се сдържа да не одере лицето на Джоан, обвито в качулката на наметка от синя лисица, поръбена с хермелинова кожа.
По време на морското пътешествие принц Едуард не си позволи да стои непрекъснато до нея, макар че безопасността и удобството на любимата му бе най-важното за него. Разбира се, сър Джон Холънд бе натоварен с почетната задача да надзирава гарнизона в Кале. Принцът му напомни да се погрижи за осигуряването на неколцина от най-преданите му сержанти като телохранители на младата дама. За Едуард тя бе най-скъпият му трофей от кампанията във Франция и той не скъпеше време, пари и хора, за да задоволява дори и най-дребните й прищевки.
Робер де Бошан, също задължен да остане в Кале, се постара така да уреди служебните си задължения, че винаги да дежури заедно със сър Джон Холънд. Макар де Бошан да се опитваше да го разсейва с анекдоти за французите и особено за нрава на дамите във френския двор, Холънд долавяше, че зад добродушните шеги на Робер се спотайваше неукротима амбиция. Освен това двамата млади благородници бяха принудени да споделят обща участ.
— Разбирам защо не си пожелал да придружаваш лейди Холънд до Брюге… Нали Черния принц сее нагърбил с всички грижи за нейната скъпоценна особа!
Холънд настръхна. Дълбоко в душата си копнееше за ласките и тялото на Джоан не по-малко отколкото обичаше богатството и службата си в двора, но не желаеше някой да наднича в спалнята му.
— Тя е братовчедка на принца. Освен това са приятели от детинство — тихо промълви Холънд.
— Не е необходимо да се преструваш пред мен, приятелю. Макар да се стараеха да го опазят в най- строга тайна, аз успях да науча, че бракът ти с Джоан е бил само за прикритие на незаконната им връзка. Иначе в борбата между претендентите за короната би настъпил драматичен обрат.
Холънд с дебелия бичи врат почервеня като рак. Разбираше много добре, че синът на граф Уорик няма да си позволи този дързък упрек, ако не разполагаше с някакви улики.
Робер де Бошан продължи да сее семената на омразата.
— Изслушай ме, приятелю мой, нещастието на един мъж винаги е за сметка на нечие чуждо щастие. Нито ти, нито аз няма да загубим, ако принц Едуард се провали в битката за английската корона. Принц Лайънъл ще наследи кралството и ще бъде следващият английски монарх, а ние с теб, Джон, ще се издигнем като първи благородници в двора. Властта ни ще бъде безгранична.
Едва сега сър Холънд започна да проумява колко опасен може да бъде този иначе привлекателен млад рицар.
— Само трябва да бъдем нащрек и да дебнем за първата благоприятна възможност. Струва ми се, че ще се разбираме отлично. Нашето приятелство може да се окаже доста изгодно и за двама ни.
Кралското семейство пристигна в стария манастир, лъхащ на строгост и аскетизъм. Благородниците от
