Е, сега вече няма нужда да обяснявам, че съперничките ни няма да проспиват времето между две големи състезания, няма нужда да обяснявам колко трудно ще ни бъде. Обявявам отново две седмици срок за размисъл. Всяка да си помисли ще може, или няма да може да издържи. Която не може, сега да се откаже, защото в последния момент не приемам — не мога и не искам. Знае се много добре какво точно значи „тежко“, затова добре да си помислят. Влагам много труд в подготовката на всяка. Наистина ще ме заболи много, ако се оттегли някоя от онези три, които точно сега станаха истински големи гимнастички, точно сега, когато стигнаха до майсторството. Но да го направи в последния момент, то вече ще бъде предателство към отбора, към себе си и към мене. Случвало се е някоя в последния месец да се ядоса и да каже: „Ами аз се отказвам.“ Тогава наистина ставам и груба, и неприятна, и не знам какво говоря и какво правя от яд. Как така! Че това време, което съм загубила за нея, съм могла да отделя за друго момиче, нека да е малко, но което няма да ми казва в последния момент, когато вече нямам избор — „Не мога, не искам.“
Затова след връщане от голямо състезание давам две седмици за размисъл. Време, достатъчно да се изтрезнее от радостта или болката, време, достатъчно да си припомниш кое най не си можел да понасяш, кое все пак те е задържало в залата.
Тренировките продължават, гледам видеозаписите от току-що миналото състезание, вече живея плътно с новите композиции, които преди това са се зараждали и все съм ги оттласквала за после, защото ми предстои голяма битка. Сега това „после“ вече е дошло и ме завладява мощно, всепоглъщащо.
Започва прослушването на музиката. Стойчо отначало слуша с интерес, после му омръзна, след това вече му става непоносимо, не знае къде да се скрие. Понякога търси убежище в стаята на Аглика. Предпочита да слуша „Копче за сън“, „Седемте козлета“ и всичко друго, само не тази музика, която аз слушам. Казва, че не може да разбере как издържам. Не може да приеме, че на мене ми е приятно, не ми се налага да издържам. Не може да види това, което аз виждам през музиката. Вярно, слушам понякога по двайсет пъти едно и също и неизвестно защо в един момент казвам — ами да, точно това ми трябва. Друг път от първото прослушване нещо ме грабва и направо го отделям. Натрупала съм десетки касети. Музиката се слуша през нощта, след работа, понякога до два, понякога до три-четири часа. Би трябвало на другия ден да съм пребита от умора. Не! Точно тогава съм най-бодра. Изглежда, уморяват повече от всичко грижите, неприятностите. Когато нещо ти носи радост, то ти дава и бодрост.
Момичетата са в чудесно бойко настроение. Разбира се, остават и трите. Диляна и Даниела също вървят чудесно. Обявявам, че вече минаваме на пълна двойна програма. Ще подготвяме по една композиция за Световната купа, втора — за световното първенство. Никакви протести. Напротив, приемат го с ентусиазъм. Страшно обичат новите постановки. Аз също. Така че в залата цари небивала хармония. Изглежда, права е поговорката — давам двама небити за един бит. Вярно, не сме победени, но приеха Ставангер едва ли не като поражение. Настроиха се страхотно бойко. Мисля, че така пълно щастлива бях, когато поех този отбор…
Слушам класическа музика, големи автори и по-малко известни. Слушам музика от мюзикъли, от филми, фолклорна, българска, руска, гръцка, испанска… Попадам на музика от филма „Горещ вятър“ и едва не подскачам от удоволствие. Точно това е за Ани. Нямам търпение да отида на другия ден в залата и да й пусна касетата. Филмът имаше голям успех у нас — представям си какво е било в Югославия. Турнирът за Световната купа е в Белград. Не, наистина страхотна находка. Ани слуша презрително и пита още по- презрително: „И мислите, че аз ще играя на тази кръчмарска музика?“ За няколко секунди онемявам от изненада и обида. — Ти ще играеш точно на тази кръчмарска музика… Спирам касетофона и продължавам тренировката, а съм така кипнала, че просто не виждам какво става пред очите ми. На няколко пъти трябва да се извиня на Даниела. Прощавай.
Сега си спомням онова интервю по телевизията. Когато аз съм предложила на Анелия една музика, а тя — друга. Приела съм и станало идеално. Вярно, Анелия си беше избрала една испанска музика, която и на мене много ми хареса, но как само деликатно я предложи тогава: „Другарко, можете ли да я чуете, на мене много ми хареса и си мислех…“ Разбира се! Никога не съм твърдяла, че непременно аз трябва да избера музиката. Готова съм винаги да приема да прослушам и друга, да видя дали е по-добра. Зная, че е много важно състезателката да обикне това, което съм избрала. И все пак досега никога не съм чувала този упрек поне от тях, че не аз съм им избрала най-доброто. Вярно, Лнли не искаше да играе отначало на „Богдано“. Предложих й да си избере друга. Лили каза, че е размислила и все повече се виждала точно с „Богдано“.
И все пак защо някога Анелия можеше така мило, така тактично да поиска една смяна. Откъде е сега този тон и този език: „И вие си мислите, че аз ще играя на тази кръчмарска музика?“
Ами да, онова беше преди Мюнхен. Казваше го два пъти резервата Ани. Сега говори два пъти шампионката Анелия. Ето, че се случи и това, което ми се струваше най-невъзможно — звездната болест не отмина Раленкова, за която можех да се закълна, че е над тези неща, че е толкова и горда, и зряла, и изстрадала мястото си в този отбор, че винаги ще знае как да се държи.
Реших, че ще играе точно на музиката от „Горещ вятър“. Не само защото състезанието е в Белград, а защото си позволи така грубо да се държи. И ще играе, и ще ми се извини. Нищо повече не си казахме. Просто отложих нейната постановка.
Минаха няколко дни и Ани сама дойде да поиска касетата.
— Може ли да я чуя още веднъж?
— Можеш да я чуеш колкото пъти искаш.
След още няколко дни каза, че много й харесва — просто не може да си обясни, защо се е държала така, моли да я извиня…
Все още не можеше да ми мине обидата. Може би така ме заболя, защото от нея най-малко съм очаквала. Защо наистина на някого прощаваш всякакви глупости, а от друг и едната дума може да те нарани така дълбоко?…
По-късно Анелия играеше наистина с голямо удоволствие, личеше си, че тази музика й допада, доведе белградската публика до небивала екзалтация, беше благодарна за този избор…
Югославската федерация ни уведоми, че няма пари и отлага турнира за Световната купа. Това утежни работата. Разчитахме, че ще изиграем белградската програма и ще заработим вече нормално само по една — тази за Страсбург.
При второто отлагане вече не знаех как да кажа на момичетата. Илиана реши да се откаже. Чувствувала се уморена, не можела да издържи. Аз също бях уморена и не можех да гледам вече колко уморена е Илиана, затова реших, че може би така е най-добре, докато не са се заразили и другите от тази тежка умора. Всъщност струваше ми се, че Илиана не може да се съвземе от този удар — трета, когато е играла силно. За второто място в Мюнхен си даваше съвсем ясна сметка за собствената вина. Но сега? Казах й, че ако работи като Анелия, няма да има кой да я победи, че в Ставангер е играла силно, но ако беше натрупала това, което исках да натрупа като качества, като трудност в композициите, като сила, щеше да бъде съвсем друго…
— С този жребий?
Колко безсилна съм пред този въпрос! Какво мога да й кажа. Какво щях да казвам на другите след нея. Илиана напусна тренировките, но никак не ми се искаше да напуска залата. Предложих й да дойде да работи с малки момичета, да помага и в подготовката на големите.
Много ми се иска някое от моите момичета да стане голяма треньорка. Затова с голямо нетърпение очаквах как ще тръгне Илиана към тази професия. Разбира се, Илиана е още малка, не мога да искам зрял подход, не мога да искам чудеса. Искам само да разбера с колко желание, с колко търпение ще тръгне. И още нещо — какво ще иска, какво няма да иска да вземе от мене. Любопитно е все пак.
Убеждавам се непрекъснато, че не бива да се сърдя на никоя, ако отхвърли моята система и потърси друга. Убеждавам се, че ще гледам с любопитство, не с яд на това. Само едно няма да приема. Някоя да каже, че плановете й са в главата, защото това ще означава, че не е научила съвсем нищичко от мене — нещо, с което не мога да се съглася. Освен това означава, че няма сериозно намерение да става истински треньор.
Тръгва с голям ентусиазъм. То е естествено. Освен всичко на Илиана й е интересно. Вече треньорка! Малко важна в първите дни, но после я грабва работата и забравя да е важна. Има фантазия, измисля интересни неща, нови елементи, умее да покаже, да обясни, да изиграе. Как не! Самата Илиана Раева!
