от които покрива своето направление, сражавайки се не за всеобщото спокойствие, а за собствената си кожа… Да, може да се бяга, да се отстъпва към центъра, да се взривяват тунелите, но тогава ще остава все по-малко жизнено пространство, докато всички останали живи не се съберат на една шепа място и не си прегризат взаимно гърлата.
Но ако ВДНХ не представлява нищо особено, ако има и други изходи на повърхността, които е невъзможно да се прикрият… Значи… Артьом се сепна и си забрани да мисли повече на тази тема. Това беше просто глас на слабостта, предателски, сладникав, подсказващ аргументи против продължаването на неговия Поход и стремежа му към достигане на Целта. Не биваше да се поддава — по този начин щеше да стигне до задънена улица.
За да се отърси от тези мисли, той отново се заслуша в разговора. Отначало обсъдиха шансовете за победа на някой си Пищова. После пресипналият започна да разказва, че някакви бандити нападнали „Китай-град“, избили доста народ, но притеклото се на помощ калужко братство все пак ги отблъснало и главорезите отстъпили към „Таганска“. Артьом понечи да възрази, че изобщо не са отстъпили към „Таганска“, а към „Третяковска“, но в този момент се намеси някакъв жилест тип, чието лице не се виждаше, и каза, че калужците изобщо са ги прогонили от „Китай-град“ и сега там управлява нова групировка, за която по-рано никой не е чувал нищо. Пресипналият заспори разпалено с него, а Артьом започна да се унася в сън. Този път не му се присъни абсолютно нищо и спа толкова дълбоко, че дори когато се разнесе тревожно свиркане и всички наскачаха от местата си, той така и не успя да се събуди. Навярно тревогата беше лъжлива, защото не последваха изстрели.
Когато най-накрая Марк го събуди, часовниците показваха шест без четвърт.
— Ставай, дежурството ни свърши! — разтърси той весело Артьом за рамото. — Да вървим, ще ти покажа прехода, където снощи не са те пуснали. Имаш ли паспорт?
Артьом поклати глава.
— Нищо, все някак ще оправим нещата — обеща Марк и наистина след няколко минути те вече бяха в прехода, а пазачът подсвиркваше умиротворено, подхвърляйки в дланта си два патрона.
Преходът беше много дълъг, по-дълъг дори от станцията. Покрай едната стена бяха наредени брезентови паравани и светеха доста ярки лампи („Ханза се грижи“ — усмихна се Марк), а покрай другата се точеше дълга, но висока не повече от метър преграда.
— Това, между другото, е един от най-дългите преходи в цялото метро! — заяви гордо Марк. — Каква е тази преграда, питаш? Не знаеш ли? Това е знаменито нещо. Половината от онези, които пристигат тук, идват да видят него. Почакай, сега е още рано. Ще започне по-късно. Изобщо кулминацията е вечерта, когато затварят входа към станцията и хората вече няма какво друго да правят. Но се случва и през деня да има квалификационно бягане. Наистина ли не си чул нищо за това? Тук имаме надбягване между плъхове, тотализатор! Наричаме го хиподрум. Виж ти, а аз си мислех, че всички знаят — учуди се той, когато най- накрая разбра, че Артьом не се шегува. — Ти изобщо обичаш ли игрите? Аз например съм играч.
На Артьом естествено му беше интересно да погледа надбягването, но той самият не беше особено хазартна личност. При това сега, след като бе проспал толкова много време, в него растеше и се сгъстяваше чувство на вина. Не можеше да чака да дойде вечерта, изобщо не можеше да чака повече. Трябваше да продължи напред, прекалено много време беше загубено напразно. Но пътят за Полиса минаваше през Ханза и този път вече нямаше да може да я избегне.
— Сигурно няма да мога да остана тук до вечерта — каза Артьом. — Трябва да тръгвам… към „Поляна“.
— Та това е през Ханза — каза Марк, примижавайки. — Как смяташ да минеш през Ханза, като нямаш не само виза, но и паспорт? Тук, приятелю, вече не мога да ти помогна. Но ще опитам да ти подхвърля една идея. Началникът на „Павелецка“ — не нашата „Павелецка“, а тази на Околовръстната линия — е голям почитател на същите тези надбягвания. Неговият плъх Пират е фаворит. Той се появява тук всяка вечер — с охрана и в пълния си блясък. Ако искаш, заложи лично срещу него.
— Но нали аз нямам какво да заложа? — възрази Артьом.
— Заложи себе си, като слуга. Ако искаш, аз ще те заложа — очите на Марк проблеснаха хазартно. — Ако спечелим, ще получиш виза. Ако загубим — все пак ще попаднеш там и от теб си зависи как ще се измъкнеш. Вариант ли е? Вариант е.
На Артьом този план никак не му хареса. Да продава себе си в робство и при това да проиграва себе си в плъховски тотализатор — това беше някак обидно. Реши да опита да се добере до Ханза по друг начин. Въртя се няколко часа около сериозните граничари със сиви камуфлажни униформи — те бяха облечени по абсолютно същия начин, както и онези в „Проспект на мира“. Опитваше се да ги заприказва, но те отказваха да му отговарят. След като един от тях го нарече презрително едноок (което беше несправедливо, защото лявото му око вече бе започнало да се отваря, макар и да продължаваше дяволски да го боли) и му препоръча да се разкара, Артьом най-накрая изостави безплодните старания и започна да търси най- мрачните и подозрителни личности в станцията: търговци на оръжие, на мухоморки — всеки, който би могъл да се окаже контрабандист. Но никой не се наемаше да преведе Артьом в Ханза срещу автомата и фенера му.
Настъпи вечерта, която Артьом посрещна в тихо отчаяние, седнал на пода в прехода и потънал в самобичуване. През това време около него възникна оживление, възрастните се връщаха от работа, вечеряха със семействата си, детската глъчка беше все по-тиха, докато слагаха малките да спят, и най- накрая, след като затвориха портите, всички се изсипаха от своите палатки и паравани към пистите за надбягване. Тук имаше доста народ, над триста души, и не беше никак лесно да се намери Марк в такава тълпа. Хората гадаеха как ще бяга Пирата днес и дали Пищова ще успее да го мине поне веднъж; споменаваха се прякорите и на други бегачи, но тези двамата бяха извън конкуренция.
Към стартовите позиции се приближаваха важни собственици на плъхове, носейки грижливо гледаните си питомци в малки клетки. Началникът на „Павелецка-околовръстна“ не се виждаше и Марк също сякаш бе пропаднал вдън земя. Артьом дори се изплаши, че познатият му днес сигурно пак е в патрула и няма да дойде. Но тогава как е възнамерявал да играе?
Най-накрая в срещуположната част на прехода се появи малка процесия. Шествайки в съпровода на двама навъсени телохранители, без да бърза, с достойнство тресеше тлъстото си тяло остриган до кожа старец с пищни, добре поддържани мустаци, с очила и строг черен костюм. Единият от телохранителите държеше в ръка тапицирана с черно кадифе кутия с решетъчна стена, в която се мяташе нещо сиво. Това навярно беше знаменитият Пират.
Телохранителят понесе кутията с плъха към стартовата линия, а мустакатият старец се приближи до съдията, седнал зад една масичка, собственически прогони от стола му помощник-съдията, седна тежко на освободилото се място и започна благоприличен разговор. Вторият телохранител застана до него, с гръб към масичката, широко разкрачен и сложил длани върху късия черен автомат, окачен на гърдите му. На такъв солиден човек не само че не можеш да предложиш залог, но ще те е страх дори да се приближиш към него.
И в този момент Артьом видя как към тези почтени люде, без никакви церемонии, се приближава небрежно облеченият Марк, почесва отдавна немитата си глава и започва да обяснява нещо на съдията. От такова разстояние се разбираше само интонацията, но затова пък се виждаше добре как мустакатият старец отначало смутено поруменя, после направи надменна гримаса, а накрая кимна недоволно, свали очилата си и се зае грижливо да ги бърше.
Артьом започна да се промъква през тълпата към стартовата позиция, където стоеше Марк.
— Всичко е уредено — възвести радостно онзи и потри ръце.
На въпроса, какво точно има предвид, Марк поясни, че току-що е заложил лично срещу началника, твърдейки, че новият му плъх ще надбяга Пирата в първата серия. Наложило се е да заложи Артьом, съобщи Марк, но в замяна на това е поискал виза за цялата Ханза за него и за себе си. Началникът, наистина, е отхвърлил това предложение, заявявайки, че не се занимава с търговия с роби (Артьом въздъхна с облекчение), но добавил, че такива самонадеяност и наглост трябва да се наказват. Ако плъхът им загуби, Марк и Артьом ще трябва в течение на година да чистят тоалетните в „Павелецка-околовръстна“. А ако спечели — какво пък, ще получат по виза. Началникът, разбира се, беше абсолютно убеден, че вторият вариант е изключен и затова се бе съгласил. Решил бе да накаже самоуверените нахалници, дръзнали да предизвикат любимеца му.
