вечните мъки в ада и ще те дари с изкупление на греховете ти. Защото — той прие строг и тържествен вид — идва царството Божие на нашия Йехова и се сбъдват свещените библейски пророчества. Изучаваш ли Библията, о, братко?
Артьом отново издаде нечленоразделен звук и руменият този път го погледна със съмнение.
— Когато пристигнем в Стражевата кула, ще се увериш със собствените си очи, че Свещената книга, дарена ни свише, е необходимо да се изучава и велики блага очакват върналите се на пътя на истината. Библията е скъпоценен дар на нашия Бог Йехова, тя може да се сравни единствено с писмо на баща до своята рожба — добави брат Тимофей за всеки случай. — Знаеш ли кой е писал Библията? — попита той малко по-строго.
Артьом реши, че няма смисъл повече да се преструва и честно поклати глава.
— За това и за много друго ще ти разкажат в Стражевата кула и ще ти се отворят очите за много неща — обеща му брат Тимофей. — Знаеш ли какво е казал Исус Христос, Божият син, на последователите си в Лаодика? — Той видя, че Артьом извръща поглед встрани и поклати глава с мек упрек: — Исус е казал: „Съветвам те да си купиш от мен мехлем за очи и да го втриеш в очите си, и ще можеш да виждаш.“ Но Исус не е говорел за телесна болест — подчерта брат Тимофей, вдигна показалеца си и гласът му застина на висока, интригуваща интонация, обещаваща удивително продължение на любознателните слушатели.
Артьом незабавно се направи на живо заинтересуван.
— Исус е говорел за духовната слепота, която трябва да се изцели — разтълкува загадката Тимофей. — Така и ти, и хиляди други заблудени странствате в неведение, защото сте слепи. Но вярата в истинския Бог, нашия Йехова, е този мехлем за очите, от който те ще се отворят широко и ще видят истинския свят, защото ти си зрящ физически, но сляп духовно.
Артьом си помисли, че един мехлем за очи би му свършил добра работа преди четири дни. Тъй като той не отговаряше нищо, брат Тимофей реши, че тази сложна идея изисква осмисляне и мълча известно време, позволявайки му да осъзнае чутото.
Но след пет минути отпред се мярна светлина и брат Тимофей прекъсна размишленията му, за да му съобщи радостната вест.
— Виждаш ли светлинките в далечината? Това е Стражевата кула. Пристигнахме.
Всъщност не беше никаква кула и Артьом почувства леко разочарование. Беше просто спряла насред тунела съвсем обикновена композиция, чиито фарове светеха слабо в тъмнината и осветяваха близките петнайсетина метра. Когато брат Тимофей и Артьом се приближиха към композицията, срещу тях от кабината на машиниста се спусна дебел мъж със същата такава роба, прегърна човека с румените бузи и също се обърна към него с „възлюбени братко мой“, от което Артьом си направи извода, че това е по-скоро някакъв вид обръщение, отколкото признание в любов.
— Кое е това чадо? — попита с нисък глас дебелият и се усмихна на Артьом.
— Артьом, новият ни брат, който иска да крачи по пътя на истината заедно с нас, да изучава светата Библия и да се отрече от дявола — обясни руменият Тимофей.
— Тогава позволи на стража на Кулата да те приветства, о, възлюбени мой братко Артьом! — избоботи дебелакът и Артьом отново се изуми, че той също не забелязва нетърпимата воня, с която вече беше пропита цялата му същност.
— А сега — каза брат Тимофей, докато те, без да бързат, се придвижваха през първия вагон, — преди да попаднеш на срещата на братята в Залата на Царството, трябва да очистиш тялото си, защото нашият Бог Йехова е чист и свят и очаква неговите поклонници също да съхраняват духовна, нравствена и физическа чистота, а също така и чистота в мислите. Ние живеем в нечист свят — той огледа със скръбно лице дрехите на Артьом, които наистина бяха в плачевно състояние, — и за да останем чисти в очите на Бога, от нас се искат сериозни усилия, братко мой — заключи той и избута Артьом в стаичка с пластмасови стени, изградена близо до входа на вагона. Тимофей го помоли да се съблече, после му връчи отвратително миришещо парче сив сапун и пет минути го полива с вода от гумен маркуч.
Артьом се стараеше да не мисли от какво е направен сапунът. Във всеки случай той не само разяждаше кожата, но и унищожаваше отвратителната миризма, излизаща от тялото. След приключването на процедурата брат Тимофей даде на Артьом относително нова роба, подобна на тази, която самият той носеше, и погледна неодобрително окачената на шията му гилза, виждайки в нея езически талисман, но се ограничи само с упрек в погледа.
Удивително беше и това, че в тази странна мотриса, заседнала кой знае кога насред тунела и служеща сега за пристан на братята, има вода и тя тече под такова налягане. Но когато Артьом се поинтересува що за вода тече през маркуча и как са успели да направят подобно устройство, брат Тимофей само се усмихна загадъчно и заяви, че стремежът да се угоди на Господ Йехова наистина подтиква хората към героични и славни постъпки. Обяснението беше повече от мъгляво, но на Артьом му се наложи да се задоволи с него.
После преминаха във втория вагон, където между наредените отстрани твърди канапета бяха сложени дълги маси, в момента празни. Брат Тимофей се приближи към един човек, който чародействаше над големи тенджери, от които се надигаше съблазнителна пара, и се върна с паница с някаква каша, оказала се напълно годна за ядене, макар че Артьом така и не успя да определи произхода й.
Докато трескаво гребеше горещата течност с очукана лъжица, брат Тимофей го съзерцаваше с умиление и не пропусна възможността да вметне:
— Не си мисли, че не ти се доверявам, братко, но отговорът ти на въпроса ми за вярата в Бог прозвуча неуверено. Нима можеш да си представиш свят, в който го няма Него? Нима нашият свят би могъл да възникне от само себе си, а не в съответствие с мъдрата Негова воля? Нима цялото безкрайно разнообразие на форми на живот, цялата красота на земята — той кимна с брадичката си към литургийната зала, — всичко това може да е възникнало случайно?
Артьом огледа внимателно вагона, но не намери в него други форми на живот, освен готвача и тях самите. Връщайки се отново към паницата си, той само издаде скептично ръмжене.
— Ако това не те убеждава в Неговото съществуване — продължи енергично брат Тимофей, — помисли си за друго. Та нали ако в този свят няма прояви на Божествената воля, това ще означава… — гласът му леко застина и едва след няколко дълги секунди, през които Артьом съвсем изгуби апетит, завърши: — Това ще означава, че хората са предоставени сами на себе си и в нашето съществуване няма никакъв смисъл, и няма никаква причина да го продължаваме… Това ще означава, че сме съвсем сами и няма кой да се грижи за нас. Това ще означава, че сме потопени в хаос и няма ни най-малка надежда за светлина в края на тунела… Страшно е да се живее в такъв свят. Невъзможно е да се живее в такъв свят.
Артьом не му отговори нищо, но тези думи го накараха да се замисли. До този момент той виждаше живота си именно като пълен хаос, като верига от случайности, лишени от връзки и смисъл. И макар че това го угнетяваше и съблазънта да се довери на всяка простичка истина, способна да изпълни живота му със смисъл, да беше голяма, смяташе това за малодушие и сам, през болка и съмнение, правеше себе си по- силен чрез мисълта, че животът му не е нужен на никого освен на него самия, че всеки жив човек е длъжен да се противопоставя сам на безсмислието и хаоса на битието. Обаче в момента изобщо не му се искаше да спори с ласкавия Тимофей.
Настъпи сито, умиротворено, благо състояние, Артьом чувстваше искрена признателност към човека, който го бе взел — уморен, гладен, смърдящ, беше поговорил топло с него, а после го бе нахранил и му беше дал чисти дрехи. Искаше му се да се отблагодари по някакъв начин и затова, когато онзи пожела да го отведе на събранието на братята, Артьом скочи с готовност от мястото си, показвайки с вида си, че с удоволствие ще отиде и на това събрание, и изобщо — където и да било.
За събранието беше отреден следващият, трети поред вагон. Той беше препълнен с хора, най-различни на външен вид, но предимно облечени със същите такива роби. В средата на вагона имаше малък подиум и човекът, застанал на него, се издигаше наполовина над главите на останалите и почти допираше глава в тавана.
— Сега е важно за теб да слушаш всичко — каза наставнически на Артьом брат Тимофей, като правеше път на двамата с ласкави докосвания и увличаше младежа след себе си в най-гъстата част на тълпата.
Ораторът беше доста стар, на гърдите му се спускаше благообразна сива брада, а дълбоко разположените очи с непонятен цвят гледаха мъдро и спокойно. Лицето му, нито слабо, нито пълно, бе издълбано с дълбоки бръчки, но това не го правеше старчески безпомощно и безсилно, а мъдро и излъчващо
