необяснима сила.
— Старейшината Йоан — с благоговение в гласа прошепна брат Тимофей на Артьом. — Много ти провървя, братко Артьом, проповедта тъкмо започва, ще получиш няколко урока веднага.
Старейшината вдигна ръка; шумоленето и шепотът веднага престанаха. Тогава той започна с дълбок, звучен глас:
— Първият ми урок за вас, възлюбени братя мои, е за това, как да узнаете какво иска от вас Бог. За целта отговорете на три въпроса: какви важни сведения съдържа Библията? Кой е авторът й? Защо трябва да се изучава?
Речта му се различаваше от превзетия маниер на изразяване на брат Тимофей: той говореше съвсем обикновено, подреждаше простичките си мисли в кратки изречения. Първоначално това учуди Артьом, но после той се огледа и видя, че повечето присъстващи са способни да разбират само такива думи, а руменият Тимофей би им направил не по-голямо впечатление, отколкото една маса или стена. Междувременно белокосият проповедник съобщи, че в Библията е изложена истината за Бога: кой е той и какви са законите му. След това премина към втория въпрос и разказа, че Библията е писана в продължение на хиляда и шестстотин години от около четирийсет различни човека, но всички тях ги е вдъхновявал Бог.
— Затова — заключи старейшината — авторът на Библията не е човек, а нашият Бог, живеещ на небесата. А сега ми кажете, братя, защо е необходимо да се изучава Библията? — И, без да дочака братята да му отговорят, разясни сам: — Защото познаването на Бога и изпълнението на волята му е залог за вашето вечно бъдеще. Не всички ще се радват на това, че изучавате Библията — предупреди той, — но не позволявайте на никого да ви попречи! — Той сурово огледа събралите се.
Настъпи минутна тишина, старецът отпи глътка вода и продължи:
— Вторият ми урок за вас, братя, е за това какъв е Бог. За целта ми отговорете на три въпроса: кой е истинският Бог и какво е името Му? Какви са най-главните Му качества? Как трябва да Му се кланяме?
Някой от тълпата искаше да отговори на първия въпрос, но започнаха да му шъткат яростно, а Йоан, сякаш нищо не се е случило, започна да отговаря сам:
— Хората се кланят на мнозина. Но в Библията пише, че има само един истински Бог. Той е създал всичко, което е на небето и на земята. Щом ни е дал живот, трябва да се кланяме само на Него. Как се казва истинският Бог? — извиси гласа си старецът и направи пауза.
— Йехова! — изрева гръмогласният хор.
Артьом се огледа стреснато.
— Името на истинския Бог е Йехова! — потвърди проповедникът. — Той има много титли, но само едно име. Запомнете името на нашия Бог и не го назовавайте страхливо, по титла, а направо, по името Му! Кой ще ми каже сега какви са основните качества на нашия Бог?
Артьом си мислеше, че точно сега в тълпата ще се намери някой, достатъчно образован, за да отговори на този въпрос. И един стоящ наблизо юноша вдигна ръка, за да отговори, но старецът го изпревари:
— Личността на Йехова се разкрива в Библията. Главните Му качества са любовта, справедливостта, мъдростта и силата. В Библията се казва, че Бог е милосърден, добър, готов да прощава, великодушен и търпелив. Ние, както послушни деца, трябва във всичко да Му подражаваме.
Казаното не предизвика възражения в събралите се и старецът, поглаждайки с ръка разкошната си брада, попита:
— А сега ми кажете: как трябва да се кланяме на нашия Господ Йехова? Йехова казва, че трябва да се кланяме само на Него. Не бива да почитаме образи, картини, символи и да им се молим! Нашият Бог няма да дели славата си с още някого! Образите са безсилни да ни помогнат! — гласът на говорещия се извиси страховито.
В тълпата зашумяха в знак на съгласие, а брат Тимофей обърна към Артьом радостното си сияещо лице и каза:
— Старейшината Йоан е велик оратор, благодарение на него братството ни расте с всеки изминал ден и се разширява числото на последователите на истинската вяра!
Артьом се усмихна кисело. Засега пламенните речи на старейшината Йоан не му бяха направили същото въодушевяващо впечатление като на всички останали. Но може би си струваше да послуша още?
— В третия ми урок ще ви разкажа кой е Исус Христос — изрече старецът. — И ето новите три въпроса: защо Исус Христос е наречен първороден син на Бога? Защо е дошъл на земята като човек? Какво ще направи Исус в близко бъдеще?
По-нататък се изясни, че Исус Христос е наречен първороден син на Бога, защото е бил първото творение на Бог, до въплъщаването си на земята е бил духовна личност и е живял на небето. Това учуди много Артьом: той беше виждал истинското небе само веднъж в съзнателната си възраст, в същия онзи ден в „Ботаническа градина“. Някой веднъж му бе говорил, че на звездите, може би, има живот. Не говореше ли за това проповедникът?
Когато този въпрос се изясни, старейшината Йоан призова:
— Но кой от вас ще ми каже защо Исус Христос, синът Божий, е дошъл на земята като човек? — и направи артистична пауза.
Сега вече Артьом започна малко по малко да разбира какво се случва наоколо и стана ясно кои от присъстващите са сред новообърнатите и кои вече отдавна посещават тези уроци. Ветераните никога не правеха опити да отговарят на въпросите на старейшината, а новаците, напълно обратното — стараеха се да покажат знанията си и се стремяха да се придвижат по-напред, викаха отговорите и размахваха ръце, но само докато старецът не започнеше да отговаря сам.
— Нарушавайки повелите на Бог, първият човек Адам извършил това, което в Библията е наречено грях — започна отдалече старейшината. — Затова Бог осъдил Адам на смърт. Постепенно Адам остарял и умрял, но той предал греха на всичките си деца и затова ние също остаряваме, разболяваме се и умираме. И тогава Бог изпратил първородния си син, Исус, за да предаде той на хората истината за Бога, съхранявайки съвършената непорочност, да даде на хората пример и да пожертва живота си, за да освободи човечеството от греха и смъртта.
Тази идея се стори много странна на Артьом. Защо първо е трябвало да наказва всички със смърт, за да пожертва после собствения си син и да върне всичко както си е било? И това, при положение че е всемогъщ?
— Исус се върнал на небето, възкресен като духовна личност. По-късно Бог го назначил за Цар. Скоро Исус ще отстрани от земята цялото зло и страдание! — обеща старецът. — Но за това — след молитвата, възлюбени братя мои!
Събралите се сведоха послушно глави и се отдадоха на тайнството на молитвата. Сега Артьом беше потопен в многогласното гъгнене, от което можеше да разпознае отделни думи, но общият смисъл постоянно му се изплъзваше. След петминутната молитва братята започнаха да разговарят оживено помежду си и очевидно преживяваха духовен подем. На Артьом му стана досадно, но реши засега да остане тук, защото най-убедителната част от урока можеше да предстои.
— И в четвъртата част от урока ще ви разкажа кой е Дяволът — заплашително предупреди старейшината и мрачно огледа присъстващите с пламтящите си очи. — Всички ли са готови за това? Всички братя ли са достатъчно силни духом, за да узнаят това?
Ето тук вече трябваше да се дава отговор, но Артьом не беше способен да издаде нито звук. Откъде да знае дали е достатъчно силен духом, ако изобщо не е наясно за какво става въпрос?
— И ето трите въпроса: откъде се е взел Сатаната Дявол? Как Сатаната мами хората? Защо трябва да се съпротивляваме на Дявола?
Артьом пропусна почти целия отговор на тези въпроси покрай ушите си, замисляйки се за това, къде се намира в момента и как може да се измъкне оттук. Чу само, че главният грях на Сатаната е, че той е поискал за себе си преклонението, което по право принадлежи на Бог. Освен това се усъмни дали Бог властва с право и отчита ли интересите на всичките си поданици, а също така дали поне един човек би съхранил беззаветната си преданост към Бог. Изказът на стареца сега се струваше на Артьом плашещо канцеларски и неподходящ за обсъждане на подобни въпроси. Брат Тимофей от време на време го поглеждаше внимателно и безуспешно се опитваше да открие в лицето му поне искрица, обещаваща скорошно просветление, но Артьом само ставаше все по-мрачен.
— Сатаната мами хората, за да му се кланят — проповядваше междувременно старецът. — Има три
