начина за измама: лъжлива религия, спиритизъм и национализъм. Ако една религия учи на лъжи за Бог, то тя служи на целите на Сатаната. Привържениците на лъжливи религии може да си мислят искрено, че са поклонници на истинския Бог, но в действителност те служат на Сатаната. Спиритизмът, когато хората призовават духове, за да ги пазят, да вредят на другите хора и да извършват чудеса. Зад всички тези действия стои зла сила, Сатаната! — гласът на Стареца затрепери от омраза и отвращение. — Освен това Сатаната мами хората, възбуждайки в тях крайна национална гордост и подбуждайки ги да се кланят на политически организации — старейшината вдигна предупредително пръст. — Понякога хората смятат, че техният народ или раса са по-добри от другите. Но това не е вярно.
Артьом потри шията си, но която все още си стоеше червеният белег. Не можеше да не се съгласи с последното изявление.
— Битува мнението, че политическите организации ще решат проблемите на човечеството. Убедените в това отричат Царството Божие. Но проблемите на човечеството ще бъдат разрешени само от Царството на Йехова. А сега ще ви кажа, о, братя, защо е необходимо да се съпротивляваме на Дявола. За да ви принуди да се отречете от Йехова, Сатаната може да прибегне към гонения и противодействие. Някой от вашите близки може да ви се разсърди за това, че изучавате Библията. Други могат да започнат да ви се присмиват. Но кому дължите вие живота си?! — попита старецът и в гласа му зазвънтяха железни нотки. — Сатаната иска да ви обърка! За да престанете да узнавате за Йехова! Не му позволявайте. Победете Сатаната! — гласът на Йоан забоботи като гръм. — Съпротивлявайте се на Дявола, докажете на Йехова, че сте за неговото властване!
Тълпата зарева възторжено.
С махане на ръцете си Йоан спря общата истерия, за да приключи събранието с последния, пети урок.
— Какво е замислил Бог за земята? — обърна се той към присъстващите, разпервайки ръце. — Йехова е сътворил земята, за да живеят хората на нея вечно и щастливо! Той е искал земята да бъде населявана от праведно, радостно човечество! Земята никога няма да бъде унищожена! Тя ще съществува вечно!
Артьом не издържа и изсумтя и веднага към него се насочиха гневни погледи, а брат Тимофей го заплаши с пръст.
— Първите хора, Адам и Ева, съгрешили, преднамерено нарушили закона на Бог — продължаваше ораторът. — Затова Йехова ги изгонил от рая и раят бил изгубен. Но Йехова не забравил за какво е сътворил земята. Той обещал да я превърне в рай, в който хората ще живеят вечно. Как Бог ще изпълни своя замисъл? — попита старецът самия себе си.
Съдейки по продължилата доста дълго пауза, сега беше ключовият момент на проповедта и Артьом целият се превърна в слух.
— Преди земята да стане рай, трябва да бъдат отстранени злите хора — произнесе зловещо Йоан. — На нашите предци им е било завещано, че очистването ще стане по време на Армагедон — Божията война за унищожаването на злото. После Сатаната ще бъде окован за хиляда години. Няма да остане никой, който да вреди на земята. Само Божият народ ще остане жив! Цар Исус Христос ще управлява земята хиляда години! — старецът обърна пламтящия си поглед към първите редици от слушащите го внимателно. — Разбирате ли вие какво означава това? Божията война по унищожаването на злото вече е приключена! Това, което се случи с тази грешна земя — това е Армагедон! Злото е изпепелено! Съгласно предреченото, ще оцелее само Божият народ! Ние, живеещите в метрото, сме Божият народ! Ние преживяхме Армагедон! Настъпва Царството Божие! Скоро няма да има нито старост, нито болести, нито смърт! Болните ще се избавят от недъзите си, старите отново ще станат млади! При хилядолетното управление на Исус верните на Бога хора ще превърнат земята в рай, Бог ще възкреси за живот милиони умрели!
Артьом си спомни разговора на Сухия с Хънтър за това, че равнището на радиацията на повърхността няма да намалее поне през следващите петдесет години, че човечеството е обречено, че ще властват други биологични видове… Старецът не поясни как именно ще се получи така, че повърхността на земята ще се превърне в цветущ рай.
На Артьом му се прииска да го попита що за растения ще цъфтят в този изпепелен рай и какви хора ще се осмелят да се качат на повърхността, за да го населят, и дали неговите родители са били деца на Сатаната, и затова ли са загинали във войната за унищожаването на злото, но си премълча. Изпълни го такава тъга и такова недоверие, че му запари на очите и той със срам усети как по бузата му се спуска една сълза. Събра сили и попита само:
— Кажете какво говори Йехова, истинският наш Бог, за безглавите мутанти?
Въпросът увисна във въздуха. Старейшината Йоан не удостои Артьом дори само с поглед, но застаналите наблизо го погледнаха уплашено и отчуждено и веднага около него се образува празно място, сякаш отново бе започнал да вони. Брат Тимофей понечи да го хване за ръката, но Артьом се изтръгна и като разбутваше тълпящите се братя, започна да се промъква към изхода. Няколко пъти се опитаха да го спънат, веднъж дори някой го удари с юмрук в гърба, подире му се носеше възмутен шепот.
Излезе от Залата на Царството и тръгна през столовата. Сега на масите седяха много хора, пред които имаше празни алуминиеви паници. Насред столовата ставаше нещо интересно и погледите на всички бяха насочени нататък.
— Преди да пристъпим към храненето, братя — говореше мършав невзрачен човек с крив нос, — нека да послушаме малкия Давид и неговата история, която ще допълни чутата днес проповед за насилието.
Той се отдръпна встрани и мястото му бе заето от пълничко чипоносо момче със сресани светли коси.
— Той беше побеснял и искаше да ме набие — започна Давид с онзи тон, с който обикновено децата разказват научено наизуст стихотворение. — Сигурно просто защото съм нисък на ръст. Аз отстъпих от него и закрещях: „Стой! Почакай! Не ме бий! Не съм ти направил нищо! С какво те засегнах? Ти по-добре разкажи какво се случи!“ — лицето на Давид прие многократно репетирано одухотворено изражение.
— И какво ти каза този ужасен бабаит? — намеси се развълнувано мършавият.
— Оказа се, че някой е откраднал закуската му и той просто иска да си излее яда на първия срещнат — обясни Давид, но нещо в гласа му караше Артьом да изпитва съмнения, че самото дете разбира смисъла на току-що казаното.
— И как постъпи ти? — продължаваше да разпитва мършавият, нагнетявайки напрежението.
— Просто му казах: „Ако ме набиеш, това няма да ти върне закуската“, и му предложих да отидем заедно при нашия брат готвач, за да му разкажем за случилото се. Помолихме го да даде още една закуска. След това той ми стисна ръката и оттогава винаги се държи дружелюбно с мен.
— Присъства ли тук мъчителят на малкия Давид? — попита мършавият с гласа на следовател.
Веднага се вдигна ръка и едър младеж, някъде около двайсетгодишен, с глупаво и злобно лице, започна да си пробива път към импровизираната сцена, за да разкаже какво чудесно въздействие са му оказали думите на мъничкия Давид. Не му се удаде лесно, момчето явно имаше по-големи способности от него в зазубрянето на думи, чийто смисъл не разбира. Когато представлението свърши и съпроводиха с одобрителни аплодисменти малкия Давид и разкаялия се бабаит, мършавият тип отново зае мястото им и се обърна задушевно към седящите:
— Да, кратките думи притежават огромна сила! Както се казва в Притчите, кратката реч чупи кости. Благостта и краткостта не са слабост, о, възлюбени братя мои, зад благостта се крие огромна сила на волята. И примерите от Светата Библия доказват това… — Той намери в зацапаната книжка нужната страничка и въодушевено се зае да чете някаква история.
Артьом продължи да върви нататък, съпроводен от смаяни погледи, и накрая се добра до първия вагон. Там никой не го задържа и той понечи да слезе на релсите, но стражът на Кулата, добродушният и невъзмутим дебелак, който радушно го бе посрещнал на идване, сега прегради пътя му с дебелото си туловище и смръщил гъстите си вежди, попита строго дали Артьом има разрешение да излиза. Нямаше как да го заобиколи човек.
След като изчака половин минута за обяснения, пазачът със сухо изпращяване стисна юмруците си и тръгна към Артьом. Младежът се огледа безсилно и в този момент си спомни историята на малкия Давид. Може би, вместо да се нахвърля върху грамадния страж, си струваше да го попита дали някой не му е откраднал закуската?
За щастие в този момент се приближи брат Тимофей, погледна ласкаво пазача и каза:
