лице на Бърбъна, изговарящо механично чуждите и непонятни думи.
Браминът го погледна смаяно.
— Откъде знаеш това?
— Беше откровение. Та там няма само една Книга, нали? Какво има в другите? — попита Артьом и загледа очаровано рисунката на Библиотеката.
— Останала е само една. Имало е три тома — предаде се най-накрая Данила. — Миналото, настоящето и бъдещето. Миналото и Настоящето са загинали безвъзвратно преди век. Останал е последният том, най- важният.
— И къде е той?
— Изгубен е в Главното хранилище. Там има повече от четирийсет милиона книги. Една от тях — на вид съвсем обикновена книга, със стандартна подвързия — е именно Тя. За да я разпознае човек, трябва да я разтвори и да я прелисти — според преданието страниците й настина са черни. Но за да се разлистят всички книги в Главното хранилище, са необходими седемдесет години от живота без сън и почивка. А хората не могат да останат горе повече от ден, така че никой няма да ти даде спокойно да си седиш и да разглеждаш всичките книги, които се пазят там. Но стига за това.
Данила си постла завивки на пода, запали свещта на масата и изключи осветлението. Артьом си легна неохотно. Кой знае защо, изобщо не му се спеше, макар и да не можеше да си спомни кога му се е удало да си отдъхне за последен път.
— Интересно, а когато се качваш към Библиотеката, вижда ли се Кремъл? — каза той в пустотата, защото Данила вече бе започнал да похърква.
— Разбира се, че се вижда. Само че не бива да го гледаш. Примамва те — промърмори браминът.
— Тоест как така те примамва?
Данила се надигна на лакът и недоволно намръщеното му лице попадна в жълтото петно светлина.
— Сталкерите разправят, че когато излизаш, не бива да гледаш към Кремъл. Особено към звездите на кулите. Щом погледнеш, вече не можеш да откъснеш поглед. А ако продължиш да гледаш, започва да те влече натам. Затова сталкерите никога не ходят сами във Великата библиотека, а поне по двама. Ако единият случайно погледне към Кремъл, другият веднага го разтърсва, за да му помогне да дойде на себе си.
— А какво има вътре в Кремъл? — прошепна Артьом, след като преглътна.
— Никой не знае, защото там само влизат, а още никой не се е връщал. Ако искаш, виж — там, на рафта има една книга, в която има интересна история за петолъчките и свастиките, включително и за тези върху кремълските кули. — Той стана, намери на рафта необходимата книга, отвори я на нужната страница и отново се мушна под одеялото.
След няколко минути Данила вече спеше, а Артьом, придвижил свещта по-близо, беше започнал да чете.
„… Бидейки най-малобройната и най-невлиятелната от политическите групи, борещи се за влияние и власт в Русия след първата революция, болшевиките не са били разглеждани като сериозни противници на никоя от съперничещите си страни. Те не са се ползвали от подкрепата на селяните и са се опирали само на малобройните си поддръжници сред работническата класа и във флота. В. И. Ленин, който се обучавал по алхимия и заклинания по викане на духове в тайни швейцарски училища, успял да намери главните си съюзници от другата страна на бариерата между световете. Именно в този период изплували първите пентаграми като символ на комунистическото движение и Червената армия.
Пентаграмът, както е известно, е най-разпространеният и достъпен за начинаещите вид портал между световете, допускащ в нашата реалност демони. При това създателят на пентаграма при умелото му използване установява контрол над призования в нашия свят демон, който е задължен да му служи. Обикновено, за да се контролира по-добре призованото същество, около пентаграма се чертае защитна окръжност и демонът не е способен да напусне периметъра й.
Не е известно точно как се е удало на предводителя на комунистическото движение да постигне това, към което са се стремели всички могъщи магьосници на всички епохи: установяване на връзка с демони повелители, на които се подчинява цяла орда от техни по-нисши събратя. Специалистите са убедени, че самите повелители, почувствали предстоящите войни и най-страшните за цялата история на човечеството кръвопролития, са се приближили до границата между световете и са призовали онези, които биха им позволили да съберат жътва от човешки животи. В замяна на това те са им обещали подкрепа и защита.
Историята с финансирането на болшевишкото ръководство от германското разузнаване, разбира се, е истина, но би било глупаво и повърхностно да се смята, че В. И. Ленин и съратниците му са успели да наклонят везните на своя страна само благодарение на чуждестранните си партньори. Бъдещият комунистически вожд още тогава е имал неизмеримо по-силни и мъдри покровители от военните разузнавачи на кайзерова Германия.
Подробностите от тайното споразумение със силите на мрака, разбира се, са недостъпни за съвременните изследователи. Но резултатът от това споразумение е налице: съвсем скоро пентаграмите вече се слагат върху знамената, върху шапките на войниците от Червената армия и върху бронята на нейната все още малобройна военна техника. Всеки от тези пентаграми е отварял врата към нашия свят за демон защитник, който е пазел собственика на пентаграма от външни посегателства. Демоните получавали заплащането както си е редно — в кръв. Само през двайсети век по най-скромни изчисления в жертва били принесени около трийсет милиона жители на страната.
Договорът с повелителите на призованите сили много скоро оправдал себе си: болшевиките бързо взели властта и я укрепили и макар че самият Ленин, изпълняващ ролята на свързващо звено между двата свята, не издържал и загинал само на петдесет и четири годишна възраст, изгорен отвътре от адски пламък, последователите му продължили неговото дело без колебание. Скоро цялата страна била демонизирана. Слагали пентаграми на тръгващите на училище деца. На малцина им е известно, че първоначално ритуалът по приемането на октомврийчета включвал пробождане на детската плът с карфицата на значката. По такъв начин демонът на октомврийската «звездичка» вкусвал кръвта на своя бъдещ господар, веднъж завинаги влизайки в сакрална връзка с него. Когато пораснело малко и станело пионер, детето получавало нова пентаграма. На него вече се виждала част от същността на Договора: щампованият в злато портрет на Вожда бил обхванат от пламъка, довел до гибелта му. По такъв начин на подрастващото поколение му се напомняло за подвига и саможертвата. После следвал Комсомолът и накрая на избраника му се отварял пътят към жреческата каста — Комунистическата партия.
Безброй призовани духове отбранявали всичко и всички в съветската държава: децата и възрастните, зданията и техниката, а самите демони повелители се разположили в гигантските рубинени пентаграми върху кулите на Кремъл, доброволно съгласявайки се да са заточени в името на увеличаването на своето могъщество. Именно оттам започвали минаващите през цялата страна невидими силови линии, които я предпазвали от хаоса и разрухата и подчинявали жителите й на волята на обитателите на Кремъл. В известен смисъл целият Съветски съюз се превърнал в една гигантска пентаграма, защитна окръжност на която станала държавната граница.“
Артьом се откъсна от страницата и се огледа. Свещта вече догаряше и започваше да дими. Данила спеше дълбоко, обърнал се с лице към стената. Артьом изпъна крайници и отново се върна към книгата.
„Решаващо изпитание за съветската власт станал сблъсъкът с национал-социалистическа Германия. Защитавани от не по-малко древни и могъщи сили от Съветския съюз, облечените с доспехи тевтонци за втори път през хилядолетието успели да проникнат надълбоко в нашата страна. На техните знамена този път бил начертан обърнатият наопаки символ на слънцето, светлината и процъфтяването. Танковете с пентаграми върху куполите и досега, петдесет години след Победата, продължават вечната си битка с танковете, носещи свастика — в музейните панорами, на екраните на телевизорите, върху карираните листове, откъснати от ученически тетрадки…“
Свещта мигна за последен път и угасна. Време беше да спи.
Ако се обърнеше с гръб към паметника, между полуразрушените сгради можеше да се види част от висока стена и силуетите на островръхите кули. Но Артьом не биваше да се обръща и да ги гледа — добре му бяха обяснили това. А и беше забранено да се оставят без надзор вратите при стъпалата, за да може в случай на нужда да се даде сигнал за тревога, защото загледаш ли се — край, и ти самият пропадаш, и
