милиона години, и при това са го разрешили веднъж завинаги. Хвалите се, че през цялото време се развивате и това ваше развитие е безгранично. А на нас не ни остава нищо друго, освен да се смеем с пълен глас. Та вие търсите онова, което толкова отдавна е открито, патентовано и се използува от памтивека, а именно: разумното устройство на обществото и смисъла на съществуванието…
Едик професионално се беше превърнал целия в слух, а Федя, отхапвайки с великолепните си зъби от кочана, рече:
— Аз, разбира се, съм слаб диалектик, но от малък у мен са изградили представата, че човешкият разум е най-висшето творение на природата. Ние в планината сме свикнали да се боим от човешката мъдрост и да се прекланяме пред нея, и сега, когато до известна степен се образовах, продължавам непрестанно да се възхищавам на онази смелост и на онази изобретателност, с които човекът вече е създал и продължава да създава така наречената втора природа. Човешкият разум, това е… това е… — Той поклати глава и замълча.
— Втората природа! — злъчно рече Дървеницата. — Третата стихия, четвъртото царство, петото състояние, шестото чудо на света… Някой наистина велик представител на човечеството би могъл да попита: а за какво ви са две природи? Замърсихте едната, а сега се опитвате да я замените с друга… Та нали ви казах, Фьодор: втората природа — това са патериците за недъгавия. Колкото до разума… Не вие трябва да говорите, нито пък аз да ви слушам. Сто века тези мехове, пълни с хранителни смески, си чешат езиците и празнословят за разума, а и досега не могат да се разберат за какво става дума. Само в едно са единодушни: освен тях никой не притежава разум. И знаете ли кое е най-интересното?! Ако съществото е мъничко, ако може лесно да бъде отровено с някоя химическа гадост или просто смачкано с пръст, тогава изобщо не се церемонят с него. Ами, естествено, такова същество може да има само инстинкти, примитивна раздразнителност и низша форма на нервна дейност… Типичен мироглед на самовлюбени олигофрени. Но нали те са разумни, нали трябва всичко да обосновават, за да могат да размажат насекомото без угризения на съвестта! И да знаете, Фьодор, само как се обосновават. Да речем, осата е снесла яйцата си в дупката и мъкне храна за бъдещото потомство. Какво правят тия бандити? По най-варварски начин открадват снесените яйца, а после, изпълнени с идиотско задоволство, наблюдават как нещастната майка запушва с цимент празната дупка. Ето, казват, осата е глупачка, не знае какво върши, защото има само инстинкти — слепи инстинкти, разбирате ли? — и нито капчица разум, така че, когато се наложи, може да й се свети маслото. Усещате ли как с помощта на нагласената терминология нещата се преиначават. Априорно се предполага, че целта в живота на осата е да се размножава и да опази потомството си, а щом не е способна разумно да се справи дори основната си задача, какво можеш да искаш от нея? Те, хората, се интересуват от космоси-мосмоси, от фотосинтези-мотосинтези, а жалката оса само се размножава, и то на равнището на примитивния инстинкт. На тези бозайници и през ум не им минава, че духовният свят на осата може да е богат и пребогат, че в краткия си живот тя е длъжна да преуспее — иска й се да преуспее! — и в науката, и в изкуствата. На тези топлокръвни не им стига умът, че тя просто няма нито време, нито желание да обърне внимание на своите дечица, още повече, че те дори не са дечица, а неразумни яйчица… Е, разбира се, при осите съществуват правила, норми на поведение, морал. Тъй като по самата си природа осите гледат твърде лекомислено на въпроса за продължаването на рода, законът естествено предвижда известно наказание за непълноценното изпълнение на родителските задължения. Всяка порядъчна оса е длъжна да изпълни определена последователност от действия: да изкопае дупка, да снесе яйца, да надонесе парализирани гъсеници и да запуши дупката. Всичко това се следи, съществува негласен контрол, осата винаги има предвид, че зад най-близкия камък може да се крие инспектор-съгледвач. Разбира се, тя вижда, че са й откраднали яйцата, или че са изчезнали хранителните запаси, но нали не може да снесе втори път яйца и изобщо няма намерение да си губи времето да възстановява хранителните запаси. Като осъзнава напълно цялата безсмисленост на действията си, тя се прави, че нищо не е забелязала, и продължава да изпълнява програмата докрай, защото никак не я блазни перспективата да се разтакава из всичките деветдесет и девет инстанции на Комитета за защита на вида… Представете си само, Фьодор: шосе, прекрасна гладка магистрала, ширнала се от хоризонта до хоризонта. Някакъв експериментатор слага напреко на пътя заграждение с табела: „Заобиколи!“. Видимостта е чудесна, шофьорът много добре вижда, че на затворения участък абсолютно нищо не го заплашва. Дори се досеща, че това е нечия глупава шега, но съблюдавайки правилата за благоприличие и нормите за поведение на примерния водач, свива на отвратителния банкет, друса се по ровините, дави се в мръсотията или в прахта, губи сума време и нерви, за да излезе отново на същото това шосе на двеста метра по-нататък. Защо? Ами причината е все тази: човекът е послушен, точно спазва закона и не иска да се влачи по разните му там инстанции на КАТ. Пък и нали той, също като осата, има основания да предполага, че заграждението е капан и ей там, в ония храсти, може да се крие контролният орган с мотоциклета си. А сега си представете, че потайният експериментатор слага преградата, за да установи равнището на човешкия интелект, и този експериментатор е също такъв самовлюбен глупак като разрушителя на гнездото на осата… Ха-ха-ха! До какви изводи би стигнал той, а! … — От възторг Бърборан започна да тропа с лапичките си по масата.
— Не — каза Федя. — Някак прекалено опростявате нещата, Бърборане. Наистина, когато човек кара автомобил, не може да блесне с интелект…
— Точно така — прекъсна го много хитрата Дървеница. — Също както не блести с интелект и осата, която снася яйца. Нали знаете, тази работа не опира до интелекта.
— Чакайте малко, Бърборане — каза Федя. — Постоянно ме прекъсвате. Искам да кажа… Ето на, вече забравих какво исках да кажа… Да! За да може да изпита истинска наслада от величието на човешкия разум, човек трябва да обхване с поглед всичко, съградено от този ум, всички завоевания на науката, всички постижения на литературата и изкуството. Например вие се изказахте пренебрежително за космоса, ама нали спътниците и ракетите са велика крачка, те будят възхищение, и съгласете се, че нито едно членестоного не е способно да извърши такова грандиозно дело.
Дървеницата презрително взе да мърда мустаците си.
— Бих могъл да ви възразя, че космосът изобщо не е нужен на членестоногите — рече Бърборан. — Обаче и на хората не е нужен, така, че дайте да оставим тази тема. Вие не разбирате най-простите неща, Фьодор. Всеки биологичен вид има своя мечта, произтичаща от историческото му развитие, която се предава от поколение на поколение. И осъществяването на тази мечта обикновено се нарича велико достижение. Хората са имали две изначални мечти: мечтата да летят изобщо, произтичаща от завистта им към насекомите, и мечтата да полетят към Слънцето, която пък се дължи на невежеството им, защото са предполагали, че то е на един хвърлей място. Но не бива да се очаква, че великата мечта на различните видове, а още повече на различните класове и типове живи същества, трябва да бъде една и съща. Смешно е да се предполага, че мухите от поколение на поколение са си предавали мечтата за свободен полет, октоподите — мечтата за морските дълбини, а пък ние — цимекс лектулария — сме копнеели за Слънцето, което не можем да търпим. Всеки мечтае за това, което е непостижимо за него, но обещава удоволствие. Известно е, че потомствената мечта на октоподите е свободно да пътешествуват по сушата, и там в своите влажни бездни, те много и ползотворно мислят по този въпрос. Извечната и зловеща мечта на вирусите е да постигнат абсолютно световно господство. И колкото и да са ужасни методите, които използуват сега, не можем да не им признаем с какво упорство, изобретателност и готовност за саможертва преследват великата си цел. Ами грандиозната мечта на паякообразните? Преди много милиони години те твърде прибързано и необмислено са се измъкнали от морето на сушата и оттогава ги измъчва мечтата пак да се върнат в родната стихия. Да можехте само да чуете техните песни и балади за морето! Сърцето ви направо би се пръснало от жалост и съчувствие. В сравнение с тези балади героичният мит за Дедал и Икар е просто забавен анекдот. И знаете ли какво стана? В едно-друго те сполучиха, при това по твърде изобретателен начин, защото изобретателните решения изобщо са присъщи на членестоногите. Те постигнаха своето, създавайки нови видове. Отначало сътвориха бягащи по водата паяци, после паяци-водолази, а сега ускорено работят по създаването на вододишащ паяк… Да не говорим пък за нас, дървениците. Ние сме постигнали своето отдавна: още когато се появиха на бял свят тези мехове, пълни с хранителни смески… Разбирате ли ме, Фьодор? Всяко племе си има своя мечта. Не бива да се хвалите с постиженията си пред своите съседи на планетата. Рискувате да изпаднете в смешно положение. Тези, на които вашите мечти са чужди, ще ви сметнат за глупаци, а пък онези, които отдавна са осъществили мечтата си, ще ви помислят за жалки дърдорковци.
— Не мога да ви отговоря, Бърборане — каза Фьодор, — но трябва да ви призная, че ми е неприятно да
