— Това не е най-лошото, което може да ни сполети — каза Заврънкулкис. — Още по-лошо е, ако сто пъти ни проклинат другите.
— Внуците ни, а може би дори и децата ни, вече ще възприемат всичко като даденост.
— Не бива да ни бъде безразлично какво именно децата ни ще възприемат като даденост.
— Моралните критерии на хуманизма — каза Избегало, леко усмихнат.
— Други критерии нямаме — възрази Заврънкулкис.
— За съжаление — рече Избегало.
— За щастие, колега, за щастие. Всеки път, когато е прибягвало до други критерии, човечеството жестоко е страдало.
— Зная това. А как бих искал да не го знам. — Избегало погледна Лавър Федотович. — Въпросът, който решаваме тук, е поставен некоректно. Той се основава върху мъгляви понятия, върху неясни формулировки, върху интуицията. Като учен аз не се наемам да решавам този проблем. Това би било несериозно. Остава ми само едно: да бъда човек. С всички произтичащи от това последици. Аз съм против териториалния контакт… Това несъгласие не е задълго! — възбудено извика той и с цялото си тяло се наведе към неподвижния Пришълец. — Трябва правилно да ни разберете… Сигурен съм, че това несъгласие не е за дълго. Дайте ни малко време, та нали ние едва неотдавна се измъкнахме от хаоса, та нали все още сме до кръста в хаоса… — Той замълча и обори глава в ръцете си.
Лавър Федотович погледна Заврънкулкис.
— Мога само да повторя това, което казах преди малко — тихо рече Заврънкулкис. — Никой с нищо не успя да разклати убеждението ми. Аз съм против какъвто и да било контакт в исторически обозрими срокове… Абсолютно съм уверен — вежливо добави той, — че високодоговарящата се страна би възприела всяко друго наше решение като доказателство за нашата самонадеяност и социална незрялост. — Той леко се поклони по посока на Пришълеца.
— Вие? — въпросително рече Лавър Федотович.
— Категорично съм против какъвто и да било контакт — отвърна Головодов, продължавайки да пише. — Категорично и безусловно. — Той подаде на Зъбко поредната бележка. — Сега няма да се обосновавам, но ще моля да ми разрешите да кажа още няколко думи по този повод след десет минути.
Лавър Федотович внимателно постави диктофона на масата и бавно се изправи. Пришълецът също стана. Те стояха един срещу друг, разделени от огромната маса, отрупана със справочници, кутии за микрокниги и видеокасети.
— Трудно ми е да говоря — започна Лавър Федотович. — Трудно ми е, защото случаят навярно изисква тонът ми да бъде патетичен, а думите — не само точни, но и тържествени. Обаче тук, при нас, на Земята, по силата на определени обстоятелства през последния век всичко патетично явно се обезцени. Затова ще се постарая да бъда просто точен. Вие ни предложихте дружба и сътрудничество във всички аспекти на цивилизацията. Това предложение е безпрецедентно в човешката история, както е безпрецедентен и самият факт, че на нашата планета се появи извънземно същество, и както е безпрецедентен нашият отговор на предложението ви. Ние не можем да се съгласим с нито една точка от предложения от вас договор, отказваме да представим какъвто и да било контрадоговор и категорично настояваме напълно да се прекратят каквито и да било контакти между нашите цивилизации и между техни отделни представители. От друга страна, не бихме искали един такъв категоричен и недружелюбен по форма отказ да задълбочи пропастта между нашите култури, пропаст, която и без това е почти непреодолима. Ние смятаме да заявим, че по принцип признаваме идеята за контакт между различните цивилизации в космоса като полезна и многообещаваща. Ние смятаме да подчертаем, че от най-древни времена идеята за контакт е влизала в съкровищницата на най-свидните, на най-гордите замисли на нашето човечество. Ние смятаме да ви уверим, че вие в никакъв случай не бива да възприемате нашия отказ като враждебен акт, обусловен от прикрито недружелюбие или свързан с физиологични или някакви други инстинктивни предразсъдъци. Бихме искали да узнаете причините за нашия отказ, да ги разберете правилно и ако не ги одобрявате, в краен случай поне да ги вземете под внимание.
Изключително напрегнати, Избегало и Заврънкулкис гледаха Лавър Федотович, без да мигат дори. Головодов получи отговор на последната си бележка, грижливо подреди картончетата в пачка, очука я като тесте карти, и също устреми поглед към Лавър Федотович.
— Неравенството между нашите цивилизации е огромно — продължи Лавър Федотович. — Не говоря за биологичното неравенство — за това, че природата явно ви е надарила значително по-щедро от нас. Не си заслужава да говоря и за социалното неравенство — вие отдавна сте преминали този етап на общественото развитие, в който ние едва сега навлизаме. И, разбира се, изобщо не говоря за неравенството в научно- техническата област — та дори по най-скромните сметки вие сте ни изпреварили с няколко века. Ще говоря за прякото последствие от тези три аспекта на неравенството — за огромното психологическо неравенство, в което се крие главната причина за неуспеха на нашите преговори. Нас ни разделя титаничната революция в масовата психология, за която ние едва сега започваме да се готвим и за която вие навярно отдавна вече сте забравили. Психологическата пропаст между нас не ни позволява да си изградим вярна представа за целите на вашето появяване тук и ние не можем да разберем защо на вас са ви нужни дружбата и сътрудничеството с нас. Та нали ние едва-едва сме се измъкнали от състоянието на непрекъснати войни, от света на кръвопролитията и насилието, от света на лъжата, подлостта и користолюбието, още не сме измили от себе си мръсотията на този свят и когато се сблъскваме с явления, чиято същност разумът ни не е способен да разкрие, когато не ни остава нищо друго, освен да се осланяме само на нашия огромен, но все още неовладян опит, нашата психология ни подтиква да градим модел на явленията по наш образ и подобие. Грубо казано, ние не ви се доверяваме, така както все още не се доверяваме и на самите себе си. Нашата масова психология се основава на егоизма, утилитаризма и мистиката. Да установим и да разширяваме контактите с вас означава преди всичко да се изправим пред опасността недопустимо да усложним и без това сложното положение на нашата планета. Нашият егоизъм, нашият антропоцентризъм, възпитаваната в продължение на хилядолетия с помощта на религиите и наивните философски системи наша увереност в изначалното ни превъзходство, в нашата изключителност и в това, че сме избраници — всичко това заплашва да породи чудовищен психологически шок, изблик на ирационална ненавист към вас и на истеричен страх от вашите невъобразими възможности, чувството за огромно унижение, че царят на природата внезапно се е строполил от трона в калта. Нашият утилитаризъм ще породи у огромна част от населението стремеж лекомислено да се възползува от материалните блага на прогреса, паднал от небето без никакви усилия, даром, като ще заплаши безвъзвратно да пристрасти човешката душа към тунеядството и потребителството, а, бога ми, нали днес и без това отчаяно се борим с това, като последица от нашия собствен научно-технически прогрес. Що се отнася до нашия закоравял мистицизъм, до неизлечимата ни слабост да се надяваме на добрите богове, на добрите царе, на добрите герои, до вечната ни надежда, че ще се намеси авторитетната личност, която ще дойде, ще ни отърве от всички грижи и ще свали от нас цялата отговорност, що се отнася до тази обратна страна на нашия егоизъм, то вие навярно не можете да си представите какъв ще бъде в този смисъл резултатът от вашето постоянно присъствие тук, на нашата планета. Надявам се, че сега вече сам виждате как разширяването на контакта заплашва да унищожи и малкото, което с огромен труд засега сме успели да постигнем в областта на подготовката за революция в психологията. И вие сте длъжни да разберете, че не във вас, не във вашите достойнства и вашите недостатъци се крие причината за нашия отказ да влезем в контакт — тя е само в нас, в нашата неподготвеност. Ние ясно разбираме това и като отказваме категорично да разширим контакта с вас днес, съвсем нямаме намерение да абсолютизираме това положение. Затова ние от своя страна предлагаме…
Гласът на Лавър Федотович се извиси и всички станахме.
— Ние предлагаме точно петдесет години след вашето излитане да уговорим среща на пълномощни представители на двете цивилизации на северния полюс на планетата Плутон. Надяваме се дотогава да бъдем по-подготвени за добре обмислено и благотворно сътрудничество между нашите цивилизации.
Лавър Федотович свърши и седна, и ние всички седнахме.
Прави останаха само Головодов и Пришълеца.
— Присъединявайки се изцяло и напълно към съдържанието и формата на изложеното току-що от председателя — рязко и сухо заговори Головодов, — смятам за свой дълг обаче да разсея всякакви съмнения у високодоговарящата се страна по отношение на нашата решителност с всички средства да не
