— Гррмм — каза Лавър Федотович. — Какви въпроси ще има към докладчика?
— Аз нямам въпроси — заяви Головодов, който вече се беше убедил, че Кътинчо не хапе, и веднага бе станал безочлив. — Ама смятам, че това си е обикновен крокодил с крила и нищо повече. И не е хубаво дето другарят научен консултант се опитва тука да ни хвърля прах в очите… И друго има. Забелязвам, че комендантът е взел да развъжда в колонията любимци и да ги изхранва за сметка на държавата. Е, то се знае, не искам да кажа, че при него там има някаква семейственост или той, да речем, взема подкуп от този крокодил, но фактът според мен е налице: крокодилът с крила е най-простото нещо, а пък го гледат значи като писано яйце. Той трябва да бъде изгонен от колонията, нека отива да работи…
— Че как така ще работи? — каза комендантът, силно обезпокоен за съдбата на Кътинчо.
— Ами така! У нас всички работят! Я го виж само какъв здравеняк е. Трупи да му дадеш да носи в дъскорезницата… или да товари камъни. Да не би да речеш, че мускулите му са слабички, а? Знам ги аз тез крокодили, всякакви съм ги виждал… и крилати, и какви ли не други…
— Че как така? — страдаше комендантът. — Та нали все пак той не е човек, та нали все пак той е животно. На диета е…
— Нищо, у нас и животните работят. Конете например. Нека стане кон! На диета бил… Ето, и аз съм на диета, ама заради него още не съм обядвал… — Но Головодов усети, че този път прекали с лъжите. Заврънкулкис го гледаше насмешливо, пък и позата на Лавър Федотович го накара да се замисли. Като взе пред вид всички тези обстоятелства, Головодов внезапно направи рязък завой: — Чакайте, чакайте! — ревна той. — Кой Кътин е тоз тука? Не е ли същият онзи Кътин, дето излапа крушките в клуба, а?… Ами да, онзи същият е! Безобразие — и никакви мерки, значи, не са били взети спрямо него, а? Ти, другарю Зъбко, не се измъквайте, ти на мене откровено ми кажете: бяха ли взети мерки?
— Бяха — сприхаво рече комендантът.
— И какви именно?
— Дадоха му очистително — каза комендантът. Явно беше, че той ще се бори за Кътинчо на живот и смърт.
Головодов удари с юмрук по масата и от страх Кътинчо се напика. Тогава се ядосах и изкрещях, вече направо към Лавър Федотович, че това е гавра с ценния научен експонат. Заврънкулкис също заяви, че протестира, защото другарят Головодов пак се опитва да натрапи на Тройката неприсъщи за нея функции. Лавър Федотович пък си облиза бледия показалец и с рязко движение прелисти няколко страници в своята кожена папка — при него това беше сигурен признак, че е силно разгневен. Надигаше се буря.
— Едик! — прошепнах умоляващо.
Едик, който внимателно следеше развитието на събитията, бързо вдигна реморализатора и се прицели в Лавър Федотович. А Лавър Федотович стана и взе думата.
Той разказа за задачите на поверената му Тройка, произтичащи от нейния нараснал авторитет и нарасналата й отговорност. После предложи на присъствуващите да разгърнат още по непримирима борба за повишаване на трудовата дисциплина, против бюрократизма, за издигане на моралния облик на всички без изключение, за конструктивна критика и конструктивна самокритика, срещу безотговорността, за укрепване на противопожарната безопасност, против главозамайването, за личната отговорност на всеки, за образцов ред в отчетността и срещу подценяването на собствените сили. Народът ще ни бъде благодарен, ако започнем да изпълняваме тези задачи още по-активно, отколкото досега. Народът няма да ни прости, ако не започнем да изпълняваме тези задачи още по-активно, отколкото досега. Какви конкретни предложения ще бъдат направени по отношение на организацията на работата на Тройката в съответствие с променените условия?
Не без злорадство наблюдавах как работата с конкретните предложения се закучи. Головодов по навик се изсили и предложи да се нагърби с по-високи задължения: например във връзка с нарасналия авторитет на Тройката комендантът, другарят Зъбко, би могъл да се задължи да увеличи работния си ден до четиринайсет часа, а научният консултант, другарят Избегало, би могъл да се откаже от обедната си почивка. Тази проява на партизанщина не беше посрещната с ентусиазъм. Напротив предложението се сблъска с яростната съпротива на споменатите лица. Избухна кратка престрелка и когато димът се разсея, между другото стана ясно, че времето за обедната почивка отдавна е настъпило.
— Има мнение — каза в заключение Лавър Федотович, — че е време да се пристъпи към почивка и обяд. Заседанието на Тройката се прекъсва до осемнадесет, нула-нула… — После изключително благодушно рече на коменданта: — А пък вашия крокодил, другарю Зъбко, ще вземем да го предадем в зоологическата градина. Как мислите?
— Ех! — героично каза комендантът. — Лавър Федотович! Другарю Вуняков! В името на бога… на спасителя наш… та нали в града няма зоологическа градина!
— Ще има! — обеща Лавър Федотович и тутакси демократично се пошегува: — Градска градина имаме, детска градина също имаме, а сега ще имаме и зоологическа. Тройката обича троицата.
Лавър Федотович натика в чантата председателските си принадлежности, надигна се иззад масата и достолепно се отправи към изхода. Като събориха заплесналия се Заврънкулкис, бутайки се един друг, Головодов и Избегало се втурнаха през глава да му отворят вратата.
— Бифтекът е месо — благосклонно им съобщи Лавър Федотович.
— С кръв! — предано извика Головодов.
— Е, защо пък с кръв? — дочу се гласът на Лавър Федотович вече от приемната.
Двамата с Едик отворихме широко всички прозорци. Откъм стълбището се чуваше: „Не е така, ако позволите, Лавър Федотович… Бифтек без кръв, Лавър Федотович, че то е по-лошо, отколкото да си пийнеш, пък да не хапнеш…“ „Науката смята, че… такова… с лучец значи…“ „Народът обича хубавото месо… бифтеците например…“
— В гроба ще ме вкарат тия — загрижено рече комендантът. — Гибел ще ми докарат на главата, мор, глад и седемте наказания египетски…
Дело № 15 и Сесията извън постоянното седалище
Вечерното заседание не се състоя. Официално ни беше съобщено, че Лавър Федотович, както и другарите Головодов и Избегало, по време на обяда са се натровили с гъби и лекарят е препоръчал на всички да лежат до утре сутринта. Но комендантът, който винаги се стремеше да вниква в нещата, не повярва на официалната версия. Той се обади пред нас в ресторанта на хотела и поговори със своя кум, метрдотела. И какво излезе? Стана ясно, че по време на обяда Лавър Федотович и професор Избегало подели практическа дискусия срещу другаря Головодов относно преимуществата на добре изпечения бифтек в сравнение с бифтека алангле и в стремежа си да изяснят на практика кое от тези състояния на бифтека — с кръв или без кръв — е най-любимото на обществеността, а следователно и най-перспективното, изяли по четири експериментални порции от фонда на главния готвач, поливайки ги с коняк и галещо гърлото пилзенско пиво. Сега се чувствували много зле, тръшнали са се като умрели и поне до сутринта нямало да могат да се покажат на публично място.
Комендантът ликуваше като ученик, който току-що е чул, че любимият му учител внезапно и тежко се е разболял.
Разделихме се с него, купихме си по една кофичка сладолед и се прибрахме в хотела. Цялата вечер прекарахме в стаята, обсъждайки положението. Едик призна колко прав е бил Кристобал Хозевич — вече ни беше ясно, че Тройката е много по-костелив орех, отколкото бяхме предполагали. Разумната, рационалната страна на нейната психика се оказа свръхестествено консервативна и при това — свръхустойчива. Наистина, тя се поддаваше на въздействието на мощното реморализиращо поле, но щом Едик го изключеше, психиката им се завръщаше в първоначалното си състояние.
Предложих на Едик изобщо да не изключва полето, но той отхвърли предложението ми. Тройката разполагаше с твърде ограничени запаси от разум, доброта и усет за вечното, така че имаше опасност всяко по-продължително въздействие на реморализатора да ги изчерпи до капка. Трябва да ги научим да мислят, каза Едик, а не да им помагаме да мислят, ама те не щат да се учат. Но все пак не всичко е загубено. Остава емоционалната страна на психиката им, областта на чувствата. Щом не можем да пробудим техния разум, трябва да се опитаме да пробудим съвестта им. И тъкмо с това той, Едик, имал намерение да се захване още на следващото заседание.
