Продължихме да обсъждаме този въпрос, докато в стаята не нахлу, без да почука, силно възбуденият Бърборан. Оказа се, че е подал заявление Тройката да го приеме извън каналния ред, за да обсъди едно негово предложение. Комендантът току-що му връчил призовката и сега само надниква при нас, за да разбере дали утре имаме намерение да присъствуваме на сутрешното заседание, което обещава да стане историческо. Утре ще разберем всичко. Утре ще научим какво представлява Дървеницата Бърборан. Когато благодарното човечество започне да го носи на ръце, той няма да ни забрави. Бърборан крещеше, размахваше крачета, тичаше из стаята и пречеше на Едик да се съсредоточи. Наложи се да го хвана за яката и да го изнеса в коридора. Той не се обиди, Бърборан стоеше над тия неща. Утре всичко ще стане ясно, обеща ми той, после попита за номера на покоите на Головодов и си тръгна. Легнах си, а Едик, застелил на масата лист хартия, още дълго се рови в разглобения реморализатор.
Когато извикаха Бърборан, той не се появи веднага в стаята за заседания. Чухме как се препира в приемната с коменданта, изисквайки някакъв там церемониал, някакъв повишен пиетет, както и почетен караул. Едик се разтревожи, та бях принуден да изляза в приемната и да кажа на Дървеницата да престане с превземките си, че ще му пати главата.
— Но аз искам да направи поне три крачки, за да ме посрещне! — пенеше се Бърборан. — Хайде нека няма караул, но нали все пак трябва да се спазват някакви елементарни правила! Та аз не искам да ме чака пред вратата… Да направи три крачки, за да ме посрещне, и да си свали шапката!
— Ти за кого говориш? — попитах го, сащисан.
— Как за кого? За тоя, вашия… дето е там главен при вас? За Вуняков?!
— Идиот! — процедих през зъби. — Искаш ли да те изслушат? Тръгвай веднага! Имаш на разположение трийсет секунди!
И Дървеницата се предаде. Мрънкайки под носа си, че най-безогледно били нарушени всички правила, той влезе в стаята за заседания и нахално, без да поздрави никого, се разположи на демонстрационната маса. Лавър Федотович — с размътени и пожълтели след вчерашния обяд очи — тутакси грабна бинокъла и заразглежда Дървеницата. Между две оригвания на вмирисано Головодов страдалчески изхленчи:
— Ама какво има да говорим с него? Че нали вече всичко си казахме… Та той само ще ни размъти главите…
— Един момент — каза Заврънкулкис, бодър и розовичък както винаги. — Гражданино Бърборан — обърна се той към Дървеницата. — Тройката сметна за възможно да ви приеме извън процедурния ред и да изслуша вашето, както пишете, извънредно важно заявление, Тройката ви предлага да бъдете колкото се може по-кратък и да не й отнемате много от скъпоценното работно време. Какво имате да ни заявите? Слушаме ви.
Като опитен оратор Дървеницата проточи паузата с няколко секунди. После шумно си прибра краката под тялото, гордо се изпъчи, изду бузи и заговори:
— Историята на човешкото племе — започна той — е съхранила на своите страници доста позорни свидетелства за варварство и недомислия. Груб необразован войник е заклал Архимед. Въшливи попове са изгорили Джордано Бруно. Побеснели фанатици са преследвали и тормозили Чарлз Дарвин, Галилео Галилей. В историята на дървениците също се споменава за жертви на невежеството и обскурантизма. Всички помнят какви нечувани мъки изстрада великият енциклопедист Сапукъл, посочил на нашите предци, горските и полските дървеници, пътя към истинския прогрес и разцвет. В забрава и нищета си отидоха от тоя свят Имперутор, създателят на теорията за кръвните групи, Рексофоб, който реши проблема с плодовитостта, Пулп, открил анабиозата. Варварството и невежеството на двете наши племена не биха могли да не повлияят и действително съдбоносно повлияха на взаимоотношенията между нас. Напусто загинаха идеите на великата дървеница, утописта Платун, който проповядваше идеята за симбиоза между дървеницата и човека и виждаше бъдещето на дървенишкото племе не по изначалния път на паразитизма, а по светлите пътища на дружбата и взаимопомощта. Знаем, че е имало случаи, когато човекът е предлагал на дървениците мир, защита и покровителство, издигайки лозунга: „Ние сме от една плът и кръв, вие и аз“, но жадните, вечно гладни дървенишки маси игнорираха този призив, безсмислено твърдейки: „Пили сме, пием и ще пием“. — Бърборан пресуши на един дъх чашата вода, облиза се и продължи, напъвайки се като на митинг: — Сега за първи път в историята на нашите племена се сблъскваме със ситуация, когато дървеницата предлага на човечеството мир, защита и покровителство, искайки в замяна само едно: признание. За първи път дървеницата намира общ език с човека. За първи път дървеницата общува с човека не в леглото, а около масата за преговори. За първи път дървеницата изисква не материални блага, а духовно общуване. Та нима на историческия кръстопът, пред поврата в нашите взаимоотношения, който може би ще извиси и двете племена до недосегаеми върхове, отново нерешително ще пристъпваме от крак на крак, отново ще играем по свирката на невежеството и взаимното отчуждение, ще отхвърляме очевидното и ще отказваме да признаем чудото, което се извършва пред очите ни? Аз, Дървеницата Бърборан, единствената говоряща дървеница във Вселената, единствената брънка на разбирателството между нашите племена, ви призовавам от името на милиони и милиони: Опомнете се! Захвърлете предразсъдъците, смачкайте с крак инертността, съберете в себе си всичко добро и разумно и с открит и ясен поглед погледнете в очите великата истина: Дървеницата Бърборан е изключителна личност, необяснено явление и може би дори необяснимо!
Да, славолюбието на това насекомо беше способно да порази и най-заспалото въображение. Чувствувах, че не върви на добро тази работа, и побутнах с лакът Едик да бъде готов. Наистина имаше известна надежда, че стомашната изнемога, в която бе изпаднала по-голямата и по-добрата част от Тройката, ще попречи на страстите да избухнат. Благоприятен фактор беше и отсъствието на Избегало, който се бе натъпкал дотам, че сега не можеше да стане от леглото. Лавър Федотович не се чувствуваше добре, беше блед и обилно се потеше. Заврънкулкис не знаеше какво да реши, поглеждаше го разтревожено и аз вече си мислех, че всичко ще се размине, когато внезапно Головодов продума:
— „Пили сме, пием и ще пием“… Че туй за кого беше? Та той говореше за нас, нечестивецът! За нашата кръв! За кръвчицата ни! А? — Той се огледа побеснял. — Ами че аз ей сега ще му светя маслото!… Не стига, че нощем не мога да спя от тях, ами сега и денем! Мъчители недни! — И яростно се задръгна. Бърборан се постъписа, но запази достойно поведение. Впрочем, с крайчеца на окото внимателно се озърна и успя да открие за всеки случай подходяща пролука. В стаята се разнесе силен мирис на скъп коняк.
— Кръвопийци! — изхърка Головодов, скочи и се втурна напред. Сърцето ми се сви. Едик ме хвана за ръката — и той се уплаши. Бърборан направо клекна от ужас. Но като се държеше за корема, Головодов профуча покрай демонстрационната маса, разтвори широко вратата и изчезна. После се дочу как изтрополи като кон по стълбището. Бърборан избърса студената пот от челото си и изнемощял провеси мустаци.
— Гррии — някак измуча продума Лавър Федотович. — Кой още иска думата?
— Разрешете на мен — каза Заврънкулкис и аз разбрах, че машината е заработила. — Заявлението на гражданина Бърборан ми направи твърде странно впечатление. Аз искрено и категорично съм възмутен. И работата не е само в това, че гражданинът Бърборан твърде изопачено разглежда историята на човечеството като история на страданията на отделни видни личности. Готов съм също да оставя да тежи на съвестта на автора неговото абсолютно несамокритично изказване за собствената му особа. Но неговото предложение, неговата идея за съюз… Според мен дори самата мисъл за такъв съюз звучи като кощунство и оскърбление. За какви ни вземате вие, гражданино Бърборан? Или може би вашето оскърбление е съвсем преднамерено? Лично аз съм склонен да го квалифицирам като преднамерено! Освен това току-що прегледах материалите от предишното заседание по делото на гражданина Бърборан и с огорчение установих, че според мен там липсва абсолютно необходимото частно определение по това дело. Това, другари, е наша грешка, това, другари, е наш пропуск, който сме длъжни да запълним колкото се може по- бързо. Какво имам предвид? Имам предвид простия и очевиден факт, че в лицето на гражданина Бърборан имаме работа с типичен говорящ паразит, тоест с шляещ се търтей без определено занятие, доставящ си необходимите средства за съществуване по осъдителни пътища, които напълно могат да се квалифицират като престъпни…
В този момент на прага отново се появи измъченият Головодов. Минавайки покрай Бърборан, го заплаши с юмрук, като промърмори: „Ще ти кажа аз на тебе, куче безопашато, шестокрако!…“ Бърборан само си сви главата в раменете. Най-после той разбра, че работата му е спукана. „Саша — шепнеше ми ми Едик, изпаднал в паника. — Саша, измисли нещо… Не мога да открия къде е дало на късо…“ Трескаво търсех изход, а в това време Заврънкулкис продължаваше:
