— Обида на човечеството, обида на отговорен орган, типично безделие, чието място е зад решетките — не е ли твърде много това, другари? Не проявяваме ли в случая мекушавост, безсилие, буржоазен либерализъм и абстрактен хуманизъм? Още не знам какво мислят по този повод моите уважаеми колеги и нямам представа какво решение ще бъде взето по това дело, но като човек кротък по природа, макар и принципен, ще си позволя да се обърна към вас, гражданино Бърборан, с няколко напътствени думи. Фактът, че вие, гражданино Бърборан, сте се научили да говорите, или по-точно да дрънкате на руски, може, разбира се, още известно време да ни служи за основание да се въздържаме в нашето отношение към вас. Но ви предупреждавам: Пазете се! Не опъвайте струните прекалено силно!
— Да се смачка тоя паразит! — изръмжа Головодов с прегракнал глас. — Къде ми е кибритът? Сега ще му дам аз… — И взе да се тупа по джобовете.
Бърборан пребледня като мъртвец. Едик — също. Той трескаво бърникаше в реморализатора. А аз не можех и не можех да намеря изход от задънената улица.
— Не-не, другарю Головодов — мръщейки се гнусливо, рече Заврънкулкис. — Аз съм против незаконните действия. Какви са тия линчове? Та ние с вас не сме в Тексас. Действията ни трябва да се оформят законно. Преди всичко, ако, разбира се, Лавър Федотович няма нищо против, следва да рационализираме гражданина Бърборан като необяснено явление, което като такова ще бъде в нашата компетенция…
При тези думи глупакът Бърборан засия. О, тщеславие!…
— По-нататък — продължи Заврънкулкис — следва да квалифицираме рационализираното необяснено явление като вредно и следователно подлежащо на сваляне от отчет в процеса на утилизацията. По- нататъшната процедура е съвсем проста. Съставяме акт примерно със следното съдържание: акт за сваляне от отчет на говорящата дървеница, наричана по-нататък Бърборан…
— Правилно! — дрезгаво изрева Головодов. — Дайте да му видим сметката с печата!
— Това е произвол! — тихо изписка Бърборан.
— Моля ви! — нахвърли се Заврънкулкис. — Какво значи произвол? Ние ви сваляме от отчет съгласно параграф седемдесет и четвърти от приложението за изписване на отпадъците, където абсолютно ясно е казано…
— И въпреки това е произвол! — пищеше Дървеницата. — Палачи! Жандарми!…
И в този миг най-после ме осени идея.
— Прощавайте — казах аз. — Лавър Федотович! Много ви се моля, намесете се! Вижте как се разпиляват кадрите!
— Гррмм — едва чуто измуча Лавър Федотович. На него така му се гадеше, че му беше все едно.
— Чухте ли? — казах аз на Заврънкулкис. — И Лавър Федотович е абсолютно прав! Трябва да придаваме по-малко значение на формата и по-съсредоточено да се вглеждаме в съдържанието. Наранените ни чувства нямат нищо общо с интересите на народното стопанство. Каква е тая административна сантименталност? Че тук да не е пансион за благородни девици? Или пък сме на курсове за повишаване на квалификацията?… Да, гражданинът Бърборан е още твърде далеч от съвършенството. Но нима това означава, че сме длъжни да го сваляме от отчет поради непотребност? Чувате ли се какво предлагате, другарю Заврънкулкис? Да не би случайно тутакси да можете да извадите от джоба си втора говоряща дървеница? Или може би сред вашите познати има и други говорящи дървеници? Че откъде се пръкна у вас тази господарска изнеженост, тази чистоплътност? „На мене, виждате ли, не ми харесва говорящата дървеница, дайте да изпишем тая говоряща дървеница като непотребна…“ Ами вие, другарю Головодов? Да, виждам, вие сте човек, доста пострадал от дървениците. Дълбоко ви съчувствувам за вашите преживявания, но питам аз: може би вие вече сте намерили средство за борба с кръвосмучещите паразити? С тези пирати в леглата, с тези гангстери в народните сънища, с тези вампири в занемарените хотели…
— Ами нали това казвам и аз — рече Головодов. — Да се смаже без повече приказки… Актове някакви си, хайде де…
— Не-е-е, другарю Головодов! Не ще позволим! Не ще позволим, възползувайки се от заболяването на научния консултант, вместо административно-научните методи тук да се въвеждат и да се прилагат методите на грубото администриране. Не ще позволим отново да тържествуват волунтаризмът и субективизмът! Нима не разбирате, че присъствуващият тук гражданин Бърборан се явява единствената засега възможност да започнем възпитателна работа сред тези настървени безделници? Някога, преди време, една дървеница — доморасъл талант — тласнала дървениците-вегетарианци да направят завой на сто и осемдесет градуса към техния днешен отвратителен модус вивенди. Та нима нашата съвременна, образована дървеница, черпеща могъщи сили от теорията и практиката, не ще е способна да ги накара да направят обратен завой? Снабдена с грижливо съставени инструкции, въоръжена с най-новите постижения на педагогиката, чувствуваща зад себе си поддръжката на цялото прогресивно човечество, нима тя няма да стане лостът на Архимед, с чиято помощ ще можем да тласнем назад историята на дървениците, да ги върнем в горите и в тревите, в лоното на природата, към чистото, простото и невинно съществуване? Моля комисията да вземе под внимание тези съображения и внимателно да ги обмисли.
Седнах. Пребледнял от възторг, Едик ми показа гордо вирнатия си палец. Бърборан стоеше на колене и изглежда горещо се молеше. Що се отнася до Тройката, поразена от моето красноречие, тя беше онемяла. Заврънкулкис ме гледаше с радостно изумление. Явно беше, че смята идеята ми за гениална и сега трескаво обмисля възможните пътища да завладее командните висоти в това ново и нечувано мероприятие. Вече му се привиждаше как съставя обширна, изключително детайлна инструкция, мислено пред очите му вече се рееха безброй глави, параграфи и приложения, във въображението си той вече даваше консултации на Бърборан, организираше курсове по руски за особено надарените дървеници, представяше си как го поставят начело на Държавния комитет за пропагандиране на вегетарианството сред кръвосмучещите, чиято все по-разширяваща се дейност обхващаше също комарите и папатаците, мокриците, щръклиците, ободите и къщните хапещи мухи.
— И горските дървеници, да ви кажа, не са цвете за мирисане… — измърмори консервативният Головодов. Той вече се беше предал, но не искаше да си го признае и се заяждаше за дреболии.
Изразително свих рамене.
— Другарят Головодов изхожда от тясноместнически категории — възрази Заврънкулкис и тутакси се измъкна с едни гърди напред.
— Никак не са тясноместнически — опъна се Головодов. — Много са широки дори… тези… как бяха де… Абе те вонят! Но разбирам, че този въпрос може да се подработи в процеса на мероприятието. Думата ми е за друго, дали можем да разчитаме на този… на шмекера… Абе някак си несериозен ми се вижда… и тъй като гледам, никакви заслуги няма…
— Има предложение — каза Едик. — Може би трябва да създадем подкомисия за проучване на този въпрос начело с другаря Заврънкулкис, а конкретната работа да възложим на заместник-председател. За такъв бих предложил другаря Привалов, като незаинтересован и обективен човек.
В този миг Лавър Федотович внезапно стана. С просто око се виждаше, че е много зле след вчерашното премеждие. През обичайното му каменно изражение прозираше най-обикновена човешка слабост. Да, гранитът се беше пропукал, бастионът леко се беше наклонил на една страна, но все пак, въпреки всичко, той се извисяваше могъщ и непреклонен.
— Народът… — рече бастионът, болезнено присвивайки очи. — Народът не обича да се затваря между четири стени. Народът има нужда от простор. На народа са нужни поля и реки. На народа са нужни вятър и слънце…
— И луна! — добави Головодов, гледайки предано бастиона отдолу нагоре.
— И луна — потвърди Лавър Федотович. — Здравето на народа трябва да се пази, то принадлежи на народа. Народът има нужда от работа на чист въздух. На народа му е задушно без чист въздух…
Още нищо не разбирахме, дори Головодов се губеше в догадки, но проницателният Заврънкулкис вече беше събрал книжата, опакова бележника си и прошепна нещо на коменданта. Комендантът кимна и, изпълнен с уважение, делово попита:
— Народът обича да върви пеша или да пътува с автомобил?
— Народът — провъзгласи Лавър Федотович — предпочита да пътува с открит автомобил. Изразявайки общото мнение, предлагам настоящето заседание да се отложи, а вместо него сега да се проведе набелязаното за тази вечер заседание извън постоянното седалище по съответните дела. Другарю Зъбко,
