поведение в присъствието на Тройката, изразило се в нахалството на другаря Константинов да плюе по пода, а също така задето е загубил административния си нюх. Другарят К. К. Константинов получи предупреждение, записано в делото му, за ходене с обувки по тавана. На Заврънкулкис беше направена устна бележка за системно превишаване регламента на изказванията, а на Головодов — за нарушаване на административната етика, изразило се в опит да бъде наклеветен другарят К. К. Константинов. На Избегало устно беше обърнато внимание, че се е явил в строя небръснат.
— Има ли други предложения? — осведоми се Лавър Федотович. Головодов тутакси се завря в него и му зашепна нещо на ухото. Лавър Федотович го изслуша и завърши: — Има също така предложение да се напомни на някои представители отдолу за необходимостта по-активно да участвуват в работата на Тройката.
Сега вече всеки си получи заслуженото. Никой не беше забравен и нищо не беше забравено. Атмосферата моментално се разведри и всички — дори комендантът — се развеселиха. Само Едик се навъси, потънал в тежки мисли.
— Следващият — каза Лавър Федотович. — Докладвайте, другарю Зъбко.
— Дело номер второ — взе да чете комендантът. — Фамилия: черта. Име: черта. Презиме: черта. Прякор: Кътин. Година и място на раждане: не са установени. Вероятно — Конго.
— Абе той да не е ням, а? — благодушно се осведоми Головодов.
— Не може да говори — отвърна комендантът. — Само квака.
— По рождение ли е такъв?
— Ами, изглежда, да.
— Наследствеността му трябва да е сбъркана — промърмори Головодов. — Затуй се е хванал с бандитите. Присъдите много ли са?
— На кого? — слисан попита комендантът. — Моите ли?
— Не, бе, защо твоите? Неговите… На бандита. Как му беше прякорът? Крачун ли?
— Протестирам — нетърпеливо рече Заврънкулкис. — Другарят Головодов изхожда от предубеждението, че прякори имат само бандитите. А между другото в параграф осми, глава четвърта, част втора на инструкцията се препоръчва да се дават прякори на необяснените явления, които се идентифицират като живо същество, непритежаващо разум.
— А! — каза разочаровано Головодов. — Куче някакво. А пък аз си мислех, че е бандит. Когато там завеждах взаимоспомагателната каса на театралните дейци при ВТО12, имах значи един касиер…
— Протестирам! — високо и сърцераздирателно изхлипа Заврънкулкис. — Това е нарушение на регламента! Така и до среднощ няма да свършим!
Головодов си погледна часовника.
— Наистина, ей — каза той. — Извинявам се. Давайте нататък, братче, до къде беше стигнал?
— Точка пета — зачете комендантът. — Националност: птеродактил.
Всички изтръпнаха, но времето ги притискаше и никой не обели нито дума.
— Образование: черта — продължи да чете комендантът. — Владее ли чужди езици: черта. Професия и месторабота в настоящия момент: черта. Бил ли е в чужбина: вероятно да…
— Ох, туй е лошо — промърмори Головодов. — Лошава работа! Трябва да сме бдителни, ей… Птеродактил казвате? Това пък какво е — бял ли е той? Или черен?
— Ами, как да кажа, той значи е такъв един, сивкав — обясни комендантът.
— Аха — каза Головодов. — И не може да говори, само квака… Е, добре, давайте нататък.
— Кратка същност на необясненото явление: смята се за измрял преди петдесет милиона години.
— Колко? — поиска да се увери, че е чул добре, Заврънкулкис.
— Ами тука е пише петдесет милиона години — плахо рече комендантът.
— Малко несериозна ми изглежда тази работа — промърмори Заврънкулкис и погледна часовника си. — Ама четете де! — изпъшка той. — Четете по-нататък!
— Данни за най-близките роднини: вероятно всички са измрели. Постоянно местожителство и адрес: Китежград, Колонията на необяснените явления.
— Регистриран ли е? — строго попита Головодов.
— Ами може да се каже, че в известен смисъл е регистриран — отвърна комендантът. — Откакто се появи и откакто го записаха в книгата за почетни гости, оттогава пребивава, значи. Ще рече, че Кътинчо вече свикна тука. — В гласа на коменданта прозвучаха нежни нотки: той явно покровителствуваше Кътинчо.
— Свършихте ли? — осведоми се Лавър Федотович. — Тогава има предложение делото да влезе.
Други предложения нямаше, комендантът вдигна щорите на прозореца и гальовно заподвиква:
— Кът-кът-кът-кът… Ей го на, седи на комина негодникът — нежно рече той. — Стеснява се… Много е стеснителен значи. Къ-ъ-ът! Кът-кът-кът… Излетя мошеникът — съобщи той, отстъпвайки от прозореца.
Дочу се свистене и шумол на вибрираща кожа, огромна сянка за миг закри небето и като потрепваше с разтворените си летателни ципи, Кътинчо плавно кацна на демонстрационната маса. После си прибра крилете, вирна глава, зина с дългата си зъбата паст и тихо изквака.
— Един вид здрасти казва — поясни комендантът. — Ве-е-ежлив е синковецът и всичко разбира.
Кътинчо огледа Тройката, срещна мъртвешкия поглед на Лавър Федотович и внезапно ужасно се засрами, похлупи се с криле, свря главата си до корема и взе свенливо да поглежда с едно око иззад кожените гънки. И това око — огромно, зелено, анахронично — приличаше на полуразтворена ирисова диафрагма. Направо очарователен си беше този Кътинчо. Впрочем, на трезва глава човек можеше да изгуби ума и дума, като го види. За всеки случай Головодов изтърва нещо и се пъхна под масата, откъдето промърмори: „А пък аз мислех, че е някакво квакащо куче…“
— Хапе ли? — предпазливо попита Заврънкулкис.
— Как може! — каза комендантът. — Кротко си е животинчето, всички го гонят, кой където свари… Естествено, ако се разсърди… Ама той никога не се сърди.
Лавър Федотович заразглежда птеродактила с бинокъла и с това окончателно го хвърли в смут. Кътинчо слабо изквака и главата му съвсем изчезна в крилете.
— Гррмм! — удовлетворено рече Лавър Федотович и сложи бинокъла настрана.
Обстановката се очерта благоприятно.
— Мислех, че е кон някакъв — мърмореше Головодов, пълзейки под масата.
— Разрешете да кажа няколко думи, Лавър Федотович — помоли Заврънкулкис. — В това дело виждам определени трудности. Ако се занимавахме с разглеждането на необикновените явления, без колебание първи бих вдигнал ръка за незабавното му рационализиране. Наистина крокодил с крила е доста необичайно явление в тукашните климатични условия. Нашата задача обаче е да разглеждаме необяснените явления и затова аз съм в недоумение. Има ли в дело номер две елемент на необясненост? Ако няма, тогава защо трябва да разглеждаме това дело? Ако пък, напротив, има, то тогава в какво всъщност се състои тя? Може би другарят научен консултант има да ни каже нещо по този повод?
Другарят научен консултант имаше какво да каже. На смесен френско-руски жаргон той съобщи на Тройката: че прическата на Мари Брийон неизменно е предизвиквала възхищението на всички, които се събирали на тържествените приеми у барон дьо Водрьой, и той, научният консултант, не можел да не признае този факт; че необяснеността на… таковата… на дадения льо птеродактил Кътин лежи, значи, в една плоскост с неговата необичайност, затова той, научният консултант, смята за свой горчив, но почетен дълг да напомни на другаря Заврънкулкис, че Платон е бил и си остава негов, на научния консултант, приятел, но за науката в негово лице, в лицето на научния консултант, истината е по-скъпа; че крилатостта на крокодилите или по-точно наличието на две или повече крила у някои крокодили и досега не е обяснено от науката, та затова той, научният консултант, би помолил вашия градинар да му покаже онези чудесни туберози, за които сте му говорили миналия петък; че накрая той, научният консултант, не вижда особени причини да се отлага рационализирането на това дело, но, от друга страна, би искал да си запази правото категорично да възрази против същото.
Докато Избегало дрънкаше, изкарвайки с пот на челото закръглената си на многостотин рубли заплата, аз търпеливо съставях плана на предстоящите бойни действия. Кътинчо много ми харесваше и едно ми беше ясно: ако веднага не се намесехме, на него лошо му се пишеше.
