Приказка за Тройката

Членовете на Тройката следяха с голям интерес неговите действия. Професор Избегало по бащински благодушно сияеше, ровейки с изискани и плавни движения на пръстите в брадата си, за да отстрани някакъв боклук. Едик беше изпаднал в спокойна, сега вече напълно осъзната печал. В това време дядката бодро затрака по клавишите и отново издърпа листа.

— Моля, заповядайте отговора. Заврънкулкис прочете:

— „При мене вътри… хм… има не… неонка.“ Това пък какво е? Неонка?

— Айн секунд! — възкликна изобретателят, грабна листа и отново изтича до машината.

Работата тръгна. Машината даде неграмотно обяснение какво е неонова лампа, после отвърна на Заврънкулкис, че пише вътри съобразно граматичните правила, след това…

Заврънкулкис: Според коя граматика?

Машината: Ами според нашенската си руска грмтк.

Головодов: Известен ли ви е Бабкин, Едуард Петрович?

Машината: Съвсем не.

Лавър Федотович: Гррмм… Какви предложения има?

Машината: Да ме признайте за научен факт.

Старецът тичаше и печаташе с неимоверна бързина. Комендантът възторжено подскачаше на стола и ни показваше палеца си. Едик бавно възстановяваше душевното си равновесие.

Головодов (раздразнено): Така не мога да работя. Какво се мотае постоянно назад-напред като муха без глава.

Машината: Понеже съм целеустремена.

Головодов: Абе махнете го от мене този ваш лист! За нищо не ви питам, не можете ли да разберете?

Машината: Тъй верно, мога.

Членовете на Тройката най-сетне проумяха, че ако искат днешното заседание все някога да свърши, трябва да се въздържат да задават въпроси, в това число и риторични. Настъпи тишина. Дядката, който доста се поумори, приседна на страничната облегалка на креслото и, дишайки на пресекулки с полуотворена уста, взе да се бърше с носната си кърпа. Избегало гордо се оглеждаше.

— Имам предложение — внимателно подбирайки думите си, каза Заврънкулкис. — Нека научният консултант да направи експертиза и да ни докладва своето мнение.

Лавър Федотович погледна Избегало и величествено сведе глава към него.

Избегало стана.

Избегало любезно се озъби.

Избегало притисна дланта на дясната си ръка до сърцето.

Избегало заговори.

— Такова… — каза той. — Неудобно може да се получи, Лавър Федотович. Все пак нали суизан рекомандатьор сьо нобъл виьо3. Ще тръгнат приказки… такова… шуробаджанащина, ще рекат, протексион… А между другото случаят е ясен, достойнствата са налице, рационализацията… такова… беше осъществена в хода на експеримента… Не бих искал да се излага на опасност доброто начинание, да се убива инициативата. Как ще бъде по-добре? По-добре ще бъде, ако експертизата я направи незаинтересовано лице… такова значи… странично. Ето тук, сред представителите отдолу забелязвам другаря Александър Иванович Привалов… (Трепнах.) Той е компетентен другар по електронните машини. И не е заинтересован. Нека той да я направи. Предполагам, че така тя ще бъде с по-голяма стойност.

Лавър Федотович взе бинокъла и започна по ред да ни оглежда. Живналият Едик умоляващо прошепна: „Хайде, Саша! Дай им да разберат! Та това е чудесна възможност!“

— Имам предложение — каза Заврънкулкис — да помолим другаря представител отдолу да окаже съдействие в работата на Тройката.

Лавър Федотович сложи бинокъла настрана и си даде съгласието. Сега всички гледаха мен. Естествено за нищо на света нямаше да се забъркам в тази история, ако не беше старецът. Сьо нобъл виьо толкова жалостиво мигаше на парцали със зачервените си клепачи и целият му вид така явно обещаваше до края на живота си да се моли на господа за мен, че не издържах, станах и се приближих до машината. Дядката радостно ми се усмихваше. Огледах агрегата и казах:

— Е, добре… Налице е пишеща машина „Ремингтън“, произведена в хиляда деветстотин и шеста година и сравнително добре запазена. Шрифтът е от преди революцията и също е в добро състояние. — Мярнах умоляващия поглед на старчето; въздъхнах и щракнах це-ка ключето. — Накратко казано, за съжаление в тази печатаща конструкция няма нищо ново. Има само много стари…

— Вътри! — изчурулика дядката. — Погледнете вътри, дето са анализаторът и мислителят…

— Анализатор — казах аз. — Никакъв анализатор няма. Има токоизправител, серийно производство, също доста стар. Неонова лампа — обикновена. Це-ка ключе. Хубаво це-ка ключе, ново. Така-а… Налице е и захранващ кабел. Много хубав захранващ кабел, съвсем нов… И това май е всичко.

— А изводът ви? — живо се осведоми Заврънкулкис.

Едик ми кимна насърчително и аз му дадох да разбере, че ще се постарая.

— Изводът е — казах, — че в описаната машина „Ремингтън“, към която са добавени токоизправител, неонова лампа, це-ка ключе и захранващ кабел, няма нищо необяснимо.

— А аз? — изписка старецът.

Едик ми показа как трябва да му духна под опашката, но не можех да направя това.

— Ама то се знае… — замънках. — Извършена е огромна работа… (Едик се хвана за главата.) Естествено, разбирам… намеренията са добри… (Едик ме изгледа с презрение.) Ама наистина — казах аз, — човекът се е постарал… наистина не бива така…

— Срамота, за бога, съвземи се — отчетливо рече Едик.

— Не… Защо пък… Ами нека човекът да си работи, щом му е интересно… Само казвам, че тука няма нищо необяснимо… Пък и общо взето дори е остроумно…

— Какви въпроси ще има към ВРИД научния консултант? — осведоми се Лавър Федотович.

Доловил въпросителната интонация, дядката се изправи на задните си крака и понечи да се понесе в галоп към машината си, но аз го задържах, като го улових за кръста.

— Правилно — каза Головодов. — Дръжте го така, че то инак наистина не може да се работи. В края на краищата не сме на вечеринка с въпроси и отговори. И изобщо засега я изключете, няма какво да ни подслушва.

Освободих едната си ръка, щракнах це-ка ключето, лампата угасна и старецът се усмири.

— При все това обаче, аз имам въпрос — дълбокомислено продължи Головодов. — Ама как става така, че все пак тя отговаря?

Зяпнах го като побъркан. Едик дойде на себе си и сурово присвил очи, заразглежда членовете на Тройката. Избегало беше доволен. Той измъкна от брадата си дълга треска и я натика между зъбите си.

— Разните му там токоизправители, це-ка ключета — говореше Головодов — всичко това другарят ВРИД доста добре ни го обясни. Само едно нещо не обясни: фактите той не обясни. А имаме безспорен факт — щом зададеш въпрос, тутакси получаваш отговор. Пък вие, другарю ВРИД, казвате, че нямало нищо необяснено. Тука значи нещата не се връзват. Не можем да разберем какво все пак казва науката по този повод.

Науката в мое лице си глътна езика. Головодов ме смаза, закла ме, направо ме уби и ме закопа. Затова пък Избегало реагира мигновено.

— Такова… — рече той. — Нали това казвам: с голяма стойност е начинанието. Има необясним елемент в него, порив отдолу… Затова и му дадох рекомандация. Такова… — каза той на стареца. — Обясни, мон шер, на другарите кое как става там.

Старецът сякаш се взриви.

— Пред вас е най-великото достижение на неутронната мегалоплазма! — обяви той. — Роторът на полето по подобие на дивергенцията се самоградуира по обиколката на спина и там, вътри, трансформира материята на въпроса в спиритуални електрически вихри, от