помня също, че съм водачът на тези хора. Но… трябва ми напомнят за… за… имената им. И какво съм им наредил.
— Да, той ни е водачът — каза Бет. — Защото винаги може да измисли къде да нападнем. И къде да се преместим преди да ни удари поредната метла.
— Орон е отреп от дванадесет години — каза Фейдал.
Изглежда, го смяташе за комплимент. Стен реши, че сигурно е права.
— Значи си беглец — каза Орон. — И искаш да се присъединиш към нас?
Стен се поколеба, погледна Бет и сви рамене.
— Разбира се. Защо не?
— Гарантираш ли за него, Бет?
Бет се изненада. Обикновено в такива случаи имаше изпитание… и разпити. Защо сега Орон държеше да заложи само на нейната дума? Хвърли поглед към Стен, който очакваше отговора й. И го видя. Беше изписано на лицето му. Не го интересуваха нито отрепите, нито Орон. Той явно бе убеден в своите способности да оцелее и без тях. Беше тук заради… заради нея.
Стен усети как сърцето му подскочи, когато тя кимна.
— Взимаме ли го в екип?
Бет срещна очите на Орон. И изведнъж се засмя.
— Да.
— Бет ще е твоят партньор в екипа — обърна се той към Стен. — Прави каквото тя… ти покаже… и ще живееш. Сега седни… вземи си вино. И ми разкажи… историята си.
Стен прие подадената му чаша с вино и се изтегна на пода. Започна да разказва, като от време на време мяташе поглед към Бет.
Глава 12
— Искам да гледкам живино, мамии, искам живино.
Сестрата в Яслите се затича към момченцето, с топла усмивка на лицето. Прегърна го и натисна един бутон. Стената просветна, превърна се в екран и по него заскачаха нарисуваните герои. Четиринадесетгодишното момченце се закиска от възторг.
Родителите на Бет я бяха продали на Компанията преди няколко цикъла. Цената: договорите им бяха скъсани и двойката мигрита бе освободена да напусне Вулкан. И двете страни смятаха сделката за успешна.
Обикновено Компанията предпочиташе децата на мигритата да отрасват в средата на мигрита. Но имаше и изключения. Психът — психиатърът на Компанията — чак подсвирна, когато видя индекса на природна интелигентност на Бет. Представители на Компанията се обърнаха към родителите на момичето и ги убедиха, че ще отиде на много по-добро място. Те я целунаха и я поставиха в леглото. Бет се събуди в детските Ясли на компанията, обкръжена предимно от по-малки от нея деца. Компанията обикновено ги взимаше петгодишни, но индексът на Бет беше впечатляващ. И решиха да рискуват с осемгодишно дете.
За пръв път в живота си Бет беше буквално задушена от любов и внимание. Майките в Яслите я прегръщаха, целуваха я и й даваха какви ли не играчки. Много малко постъпки носеха наказания или суров укор. Въпреки това Бет не се доверяваше на Майките нито за миг. Никой обаче не го разбра, тъй като Бет още от малка се беше научила да се държи кротко, да отговаря само когато я попитат и да прави всичко, което поискат от нея.
На Бет й беше нужно време, докато разбере какво толкова я ужасява тук. Бяха другите деца… другарчетата й.
Стен пристъпи край Бет и надникна надолу към склада. Беше точно според модела на Орон. Извисяващи се редици с подредени един върху друг сандъци и товарни тръби, пълни с какво ли не — от облекла до луксозни хранителни продукти, предназначени за теховете и екзеците. Място, където хора не стъпваха, тъй като цялата работа беше поверена на роботи, от дребните инвентаризиращи чиновници до гигантските, с мозъци на идиоти товарачи.
Бет и още един отреп се заеха да оглеждат алармената система.
Орон им бе описал плана си и после попита имат ли предложения.
— Не, Стен — бе възразил той, след като го изслуша внимателно. — По този начин… няма никакво… измъкване. Виж.
Пръстите му проследиха модела на вътрешността на склада.
— Да се блокират изходите със сандъци. Но дори да сте сигурни, че са блокирани, все пак трябва… да допуснете, че някой ще може да проникне. Трябва да сте подготвени… да му се противопоставите. Да си подсигурите друга… — Той замърда нервно с пръсти, за да намери подходящата дума. — Тактика… За да бъдеш добър отреп, трябва да познаваш тактики. Дори когато планът ти е… съвършен… трябва да допускаш, че може да се провали. Никога не трябва да се набутваш в ситуация, от която няма никакъв… изход.
Стен кимна. И Орон започна да му обяснява как да подсигурят гърба си.
— Тук ще осигурим резервен изход… поставяме… наблюдатели… тук… и тук.
Бет намери първото алармено устройство и го обезвреди. Друг отреп вече сваляше филтърния екран. Надолу се плъзна въже и мигове след това всички от групата се озоваха на пода на склада.
Бет даде знак на Стен да я последва към един компютърен терминал. Останалите трима започнаха да проверяват за други скрити алармени устройства.
— Не бива да оставяме никакви следи, че сме били тук — прошепна му момичето.
Пръстите й зашариха по клавиатурата на терминала. Най-напред тя извика програмата УКАЗАНИЯ ПО СИГУРНОСТТА и заповяда на детектора на човешки тела да пренебрегне присъствието им. После извика СКЛАДОВА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ. Проучи я внимателно, отбеляза си нещо и въведе промени в списъка.
— Можем да вземем ето тези неща. Никой няма да забележи липсата им.
Даде знак на останалите и те почнаха да събират плячката.
Тъкмо когато мъкнеха последния сандък към скупчената под отвора на тръбата готова за изнасяне плячка, се чу скърцащ звук. Всички скочиха да си намерят укритие.
Охраняващият бот се затъркаля на завоя, с изпънати встрани пипала на сензорите, готови да засекат човешки форми на живот. Отрепите затаиха дъх, когато пипалата се залюляха във въздуха. Най-сетне те се прибраха в металното туловище и ботът се затъркаля към изхода.
Но изведнъж изскърца и се закова на място. Един от отрепите тихо изстена — когато се бе хвърлил да се скрие, беше оставил един сандък насред пътеката. Бръмченето на мотора на охраняващия автомат се усили. От металното тяло се изпружи зашеметяваща палка и сензорите на бота щръкнаха и се завъртяха, за да открият причинителя на това безредие. Алармите мълчаха. Машината все още не беше сигурна. Макар да бе невероятно, някой от ботовете товарачи можеше да е оставил сандъка неподреден.
Бет даде знак на Стен — посочи му нагоре, към върха на подредените покрай стената сандъци. Измъкнаха се безшумно от скривалището си и се прилепиха до редицата. Тя стъпи на ръцете на Стен и се закатери по накамарените сандъци. Стигна догоре и се сниши по корем — и изведнъж един от сандъците под нея изпука силно.
Ботът се завъртя към източника на звука.
Бет грабна един от сандъците и го хвърли върху него. Зашеметяващата палка на бота щръкна нагоре и сандъкът се натресе в нея. Целият склад се изпълни с най-ужасната воня, която Стен бе помирисвал. От разбития сандък върху бота се заизлива течност и той започна да се върти безпомощно на място.
Стен подхвана Бет, която скочи долу. Ботът спря лудешкото си въртене и немощно изпружи зашеметяващата си палка.
Стен погледна Бет. Тя му се ухили и храбро излезе пред сензорите на машината. Автоматът изобщо не я забеляза. Стен я последва. Останалите също излязоха и започнаха да пъхат сандъците с плячка в тръбата. Зад тях ботът немощно размахваше оръжието си.
