контрол.
Смесването на техните мисли беше болезнено.
Борк почувства как през тялото му премина пареща вълна от отвращение. Сякаш някой улавяше разума му с нечисти пръсти и ровеше дълбоко в най-закътаните му ъгълчета, за да ги извади навън. Мисловният свят на противника му го завлече в някакъв водовъртеж от чужди емоции, които заплашваха да залеят съзнанието му и да го запратят в подмолите на лудостта.
Борк напразно се опитваше да отхвърли атаката на животинските впечатления. Лицето му се изкриви от болка. Кожата на челото му така се изопна, че заплашваше да се скъса. Някакво неконтролирано треперене връхлетя тялото му, докато ръцете му безсмислено се мятаха във въздуха. От сгърчените му в спазъм гърди се изтръгна изтерзан вик, който излезе от изкривените устни само като полусподавено гъргорене.
Дали не беше загубил, преди още борбата истински да е започнала?
Като от безкрайна далечина ухото му долавяше шумовете на маймуночовеците, чиито лапи лудешки бързо дращеха по ламарините на автомобилите. Контактът причиняваше болка и на скимаря.
Борк с хъркане пое въздух с изнемощелите си дробове, вкара последните резерви от сили в тялото си и така укрепи почти парализирания си дух. В последното ъгълче на останалия разум се формира огнище на съпротива. Започна да нараства и с бясна бързина наедря — докато откъсна като було от себе си болката и я запрати обратно към противника си.
Подобно на мълния, импулсът се стрелна през мисловната им връзка и улучи чуждото съзнание. Скимарят подскочи съсипан, изгуби равновесие върху гладкия капак на двигателя и се плъзна надолу по бронята.
Борк трескаво се опитваше да прекъсне контакта. Мъчеше се да се откъсне от мислите си, но беше безпредметно.
Маймуночовекът се смъкна надолу по останките от колите и се стовари на гърба си върху пода на съборилия се „Мерцедес“. При това си счупи три ребра.
Борк усети бруталната болка сякаш се бяха изпотрошили собствените му кости. Извика измъчено, тогава най-после успя да прекъсне контакта.
Под него Сивата козина и другите скимари заобиколиха ранения си събрат.
Борк притисна юмруци към пулсиращите си слепоочия. Събра болките, които нервната система изпращаше посредством тялото му, и ги изстреля в глъбините на честотните вълни на маймуночовеците. Атаката продължи само няколко секунди, но подейства като нажежена игла, забита в примитивните мозъци.
Скимарите се завъртяха с фучене наоколо, но не видяха врага, на когото дължаха болките си. Само Сивата козина погледна побеснял към Борк и семейството му. Тогава протегна ръка нагоре и нададе приглушено изгрухтяване, за да подтикне събратята си. Други скимари незабавно запригласяха на ритмичните му звуци, докато проехтя многогласен хор, чието мрачно звучене се издигна към отхвърлените.
Подтиквани от общата омраза, първите маймуночовеци наскачаха върху долните автомобили, за да се покатерят сръчно нагоре по останалите без стъкла рамки.
Пред лицето на новите нападатели Борк се килна изтощено назад.
— Не мога повече — прошепна той. — Ако още веднъж се свържа с някой от тези духове, ще загубя разсъдъка си. Това за вас ще е по-скоро опасно, отколкото полезно.
Цила сложи успокоително ръка на тила му и нежно прошепна:
— Добре де. Всички ние знаем, че направи каквото можа. Звучеше доста примирено, сякаш вече беше приключила с живота си. Но какво ли трябваше да отговори на това Борк, за да й вдъхне кураж? Положението им беше безнадеждно.
Въпреки това Доран и Корак се захванаха да чупят парчета от мнимите черупки от насекоми и да ги хвърлят срещу скимарите.
Единственият резултат от бомбардировката с брони, ръждясали врати и части от двигатели всъщност беше, че двама нападатели изгубиха равновесие и паднаха долу. Останалите обаче не се впечатлиха от това, ами се катереха все по-нагоре. Също и белязаният тип с изпочупените ребра се беше приближил застрашително.
— Трябва да обединим силите си, тогава може би ще успеем да отблъснем тези зверове — предложи Цила.
Борк кимна. Шансът беше незначителен, но все пак нещо по-добро, отколкото бездейно да чакат да бъдат разкъсани на парчета.
Трескаво стисна с дясната си ръка своя амулет, докато с лявата докосна рамото на Корак. Останалите членове на семейството последваха примера му. Всеки от тях докосна парчето камък на врата си, със свободната си ръка се опираше върху най-близкия си съсед, докато кръгът от мъже, жени и деца се затвори.
Заедно се концентрираха върху сияйната сила, която пламтеше в телата им. Обединиха я в огън, който търсеше път да излезе на свобода. Борк събра в едно невидимата сила, която извираше от телата им, и я запрати надолу. Там улучи капака на някаква главина, който се намираше сред натрупаната стена от железарии.
Сякаш грабната от невидима ръка, изкривената ламарина беше запратена нагоре и подобно на въртящо се фризби, полетя към оня с белязаното лице, който тъкмо се катереше по „фиат“-а. Металният отпадък се стовари с трясък в окосмения му врат.
Изненадан, белязаният отпусна хватката си от бронята, за която се държеше, и падна през два реда автомобили надолу, преди инстинктивно да се вкопчи за дръжката на отворената врата на някакво „Рено“.
Без изобщо да мисли за ужасната атака срещу себе си, незабавно се метна нагоре, за да продължи нападението си.
С голяма мъка Борк успя да вдигне във въздуха още два капака и една броня. Макар че всеки път улучваше някой скимар, не можа да задържи нападението на ордата. Най-предните маймуночовеци вече се показаха в края на първия ред коли.
Същевременно телепатичният кръг на семейството му се разпадна. Корак и Доран се изгубиха под ударите на скимарите, като същевременно и те ги заудряха с всичка сила по лицето и гърдите.
Йола, напротив, беше твърде бавна.
С писък се опитваше да се измъкне от типа с белязаното лице, тогава съществото я сграбчи за краката и я завлече в края на реда коли. Доран понечи да се притече на помощ на жена си, но не се приближи достатъчно. Още маймуночовеци се протегнаха откъм края на реда и заудряха безпомощната си жертва. Косматите им юмруци барабанеха глухо върху жената.
Йола с хъркане се килна настрана. От ъгълчето на устата й потече тънка струйка кръв. Скимарите грабнаха безжизненото тяло и го хвърлиха надолу.
— НЕ! — изръмжа Доран и поиска да се хвърли срещу зверовете. Борк и Корак го сграбчиха в последния момент за ръцете и със сила го предпазиха да не се втурне към гибелта си.
— Твърде късно е! — извика Борк на своя зет. — Тя отдавна е мъртва!
Едва сега забелязаха, че отново са сами върху планината от железни отпадъци. Скимарите се бяха оттеглили долу, за да отпразнуват триумфа си с шумно грухтене.
Семейството колебливо се приближи до края на пласта коли. Но онова, което видяха долу, накара повечето от тях да се отдръпнат с погнуса.
Скимарите се събраха с грухтене около мъртвата и с камъни и метални парчета разбиха черепа й. Когато Борк разбра, че маймуночовеците искат да се докопат до мозъка на сестра му, ужасен, отвърна поглед.
Значи такава беше съдбата, която очакваше всички! Повдигаше му се, но празният му стомах нямаше какво да избълва. В гърлото си почувства само горчивия вкус на жлъчка.
— Знаят добре, че не можем да им избягаме — изрече Цила онова, което мнозина мислеха.
— Тук горе сме на толкова сигурно място, колкото в килер.
Борк кимна. Тогава се присъедини към останалите, които примирено стояха по покривите на колите. Мляскащите шумове, които достигаха до тях отдолу, дадоха на всички да разберат ясно, че ако не станеше чудо, оставаше им единствено да очакват края си.
