Тогава се дочу силен грохот, който отекна в ушите им като гръмотевица.
Веднага след това триумфалният вой на скимарите се превърна в уплашено грухтене. Борк се събуди пръв от летаргията си и трескаво допълзя до края на пласта железни отпадъци. Отначало видя само онзи тип с белега на лицето, който лежеше изкривен на земята и не се помръдваше. Кръв шуртеше от шията му.
В същия момент сърцето на Борк подскочи от радост. Само на хвърлей камък разстояние позна Арак, който стоеше между рус мъж със странни дрехи и някаква тъмнокоса жена.
Чужденецът сочеше с ръката си неколцина маймуночовеци, които с грухтене се приближаваха към него. Изведнъж нещо между пръстите му изтрещя. Един от скимарите беше запокитен от някаква невидима сила и падна безжизнен на земята.
Първобитната орда беше обзета от безпокойство. За момент, изглежда, зверовете преценяваха дали да прегазят новодошлите с директна атака, но Сивата козина възпря събратята си със силен гърлен крясък. След това двама скимари грабнаха тялото на Йола и го замъкнаха между планините от железни отпадъци.
След миг и останалите маймуночовеци се оттеглиха в различни посоки. Взеха със себе си онзи с белязаното лице и останалите мъртви. След секунди изчезнаха между останките от коли, сякаш никога не ги е имало…
Матю Дракс претърсва още половин час автомобилното гробище, но не откри нито неандерталците, нито трупа на Йола. Маймуночовеците или наистина бяха избягали в околната степ, или се бяха скрили дотолкова навътре в грамадата железни отпадъци, че беше невъзможно да бъдат открити.
Във всеки случай изглеждаше, че нямат желание да нападат отново.
Мат с бързи крачки се върна между хълмовете скрап назад при джипа, пред който се бяха събрали Аруула и отхвърлените.
— Благодарим за помощта ти, велики Маддракс — поздрави го Борк. — Без теб и гърмящата ти ръка всички щяхме да сме загубени!
От приветствието Мат едва ли разбра нещо повече освен името, което Аруула му беше стъкмила при първата им среща и с което междувременно беше свикнал. Очевидно вече беше разговаряла с хората. Сега му преведе и Мат кимна приятелски на Борк, преди да отговори:
— Трябва да изчезваме оттук колкото е възможно по-бързо, преди маймуночовеците да се върнат. В това трудно за ориентиране място могат да ни нападнат по всяко време.
— Но как да им избягаме? — попита отчаян главата на семейството, а Аруула преведе. — На открито тези зверове са по-бързи от нас!
— Но аз нямам достатъчно място в джипа, за да взема цялата ти фамилия — призна Мат. — Трябва да измислим нещо друго.
Отхвърлените го погледнаха с упование. Човек, който можеше да убива страшните скимари само с ръката си, сигурно знаеше как да намери изход от всяка ситуация.
Мат се почувства малко неудобно под натиска на тези очаквания. Нервно се огледа в автогробището. Когато под някакви железни детайли откри стар кабриолет „Крайслер“, хрумна му една идея.
— Помогнете ми да извадя този… скелет на бръмбар — посочи той на стоящите наоколо хора, които незабавно се заеха за работата с пламенно въодушевление.
Мат изобщо не се опита да обяснява на мъжете и жените, че се намират на автомобилно гробище. Това щеше да е само ненужна загуба на време. Преди всичко, защото в езика на странстващите народи нямаше думи за техническите понятия от неговото време.
И така, той помоли да се освободи „скелетът“ на кабриото. Убеди се, че джантите все още се въртят — фамилията трябваше да се лиши от комфорта на гумите — и със здраво конопено въже завърза колата за джипа.
— И Макгайвър не би могъл да го направи по-добре — ухили се доволно той, когато разгледа импровизираното ремарке.
— Макгайвър ли? — попита Аруула. — Някакъв бог от твоето минало ли е?
— По-скоро от детството ми — посмекчи пилотът. Преди да изпадне в затруднението да обяснява принципа на действие на телевизията, каза на фамилията да сяда в колата.
Отхвърлените си потърсиха места в кабриото. Арак поиска пак да седне в джипа при новите си приятели, но баща му го възпря. Това почетно място се полагаше на него, главата на фамилията.
След като Борк зае място на задната седалка, Мат запали колата. Отначало маневрираше внимателно в тесните пропасти между железариите, та импровизираното ремарке да не се удари в някоя от планините стари автомобили. След като остави автогробището зад себе си, даде малко повече газ, за да се махне колкото е възможно по-бързо от това място на смъртта.
Без да пита пътниците си, потегли отново в северна посока. Изхождаше от факта, че отхвърлените искат да се отдалечат колкото се може повече от своите преследвачи. Така Мат се върна към примитивното шосе и до свечеряване продължи да кара по старото трасе. Едва малко преди слънцето да се скрие зад хоризонта, спря. Тук можеха да устроят лагер за през нощта. Междувременно маймуночовеците бяха останали твърде далеч, за да представляват някаква опасност за тях.
Докато Цила заедно с останалите членове на фамилията търсеше дърва за огъня, Борк навести Мат и Аруула.
— Благодаря на Маддракс, че взе със себе си моята фамилия — обясни той, — но знам наблизо едно село, в което можем да намерим фреккойшери.
— Така става добре — преведе Аруула думите на Мат. — Колата ми има нужда от много храна, когато тегли товар. Но с удоволствие ще те закарам до това село. Тогава пътищата ни отново ще се разделят.
По изненаданото изражение в лицето на Борк се виждаше ясно, че не беше очаквал подобно изявление. Очите му се бяха присвили в тънки цепки, докато бавно отговаряше:
— Всъщност надявах се, че ще ни придружиш, Маддракс. Искаме да се върнем заедно при нашето племе и да ознаменуваме това с голям благодарствен празник в твоя чест.
При това предложение Мат смутено се почеса по главата.
— Боя се, че за това…
… нямам време — искаше да каже Мат. Но изведнъж го обзе желанието да отстъпи пред молбата на Борк. В крайна сметка за тези хора той беше бог. Тогава как би могъл да откаже празник в своя чест?
Мат объркано тръсна глава. Какво ли ставаше с него? Изведнъж всичките му аргументи, които бяха в полза на раздялата с фамилията на Борк, се бяха изпарили. Колкото и да се мъчеше, вече не можеше да си ги спомни.
Аруула погледна изненадано Мат, когато той престана да говори. Лицето му се изкриви. Варварката инстинктивно почувства, че нещо не е наред. Същевременно усети някакъв странен гъдел по тялото си. Досега никога не беше преживявала нещо подобно. Да не би това да е свързано с менталните способности, които беше забелязала у Арак? Дали и баща му не е ментално надарен?
Аруула с любопитство се вслуша, за да разбере какви мисли изпраща Борк. Но не успя да достигне до него. Нещо като тъмна сянка, подобно на кърпа се спусна над нейните сетива и й попречи. Преди варварката да си отдъхне от тази изненада, дойде и следващата.
— Добре — обяви Мат, но гласът му звучеше странно потиснато. — Ще придружим фамилията ти до вашето племе. Вече се радвам за празника, който искате да устроите в моя чест.
Аруула не вярваше на ушите си. По време на пътуването беше разговаряла с Мат и той бе дал ясно да се разбере, че иска възможно най-бързо отново да се съсредоточи в търсенето на другарите си. Как така се стигна до тази внезапна промяна в намеренията му?
— Но не искаше ли да продължиш да вървиш на север? — попита тя.
— Не! — сопна й се Мат. — Ще придружим тези хора! Или имаш нещо против?
Аруула беше изненадана от внезапната му агресивност. Какво ли ставаше с Маддракс?
— Не, естествено че нямам — отвърна тя. — Извинявай. Тогава се обърна към Борк и му преведе думите на Маддракс.
Мат потупа Борк приятелски по рамото. Мъжете отидоха заедно до лагера, на който отхвърлените трупаха дървата за огъня. Но Аруула усети, че близостта между двамата не е истинска. Все пак външно Мат създаваше впечатление, че го прави по своя воля.
