Поклащайки глава, варварката последва двамата. Още след няколко крачки забеляза, че събирачите на дърва бяха преустановили заниманието си. Бяха навели глави настрана, сякаш се вслушваха в някакъв шум. Като по невидима команда погледнаха към Борк.
— Какво означава това? — попита Доран изненадано. — Този човек ни спаси! Как така…
— Маддракс реши да ни придружи, докато стигнем до племето ни — Борк грубо прекъсна зет си. — Сигурен съм, че всички ще се радвате да го чуете.
Одобрителното мърморене се усили, но не можеше да не се забележи, че някои от фамилията не бяха доволни от своя глава.
Дори и Арак погледна баща си с укор.
— Не стойте като пънове — нахока Борк събирачите на дърва. Напалете най-сетне огън и подгответе лагера за през нощта.
В настъпилата след това суетня изчезна застрашителното чувство, което изпитваше Аруула. Въпреки това многократно се опитваше да подслуша мислите на отхвърлените, за да узнае нещо повече за плановете им.
Усилията й обаче останаха напразни. Сякаш вътрешното й сетиво потъваше в някаква мека стена, която беше податлива и непонятна като тресавище. Накрая преустанови опитите си.
Вместо това помогна на Маддракс да издигне малка палатка от кожи на вакуда, в която щяха да спят заедно. Вечеряха оскъдно до лагерния огън, после се оттеглиха за сън.
Фамилията на Борк имаше нужда само от няколко завивки от космати кожи, с които си приготвиха постеля до пламтящия огън, за да използват взаимно телесната си топлина.
След като в палатката Аруула съблече всичко от себе си, с изключение на препаската, започна да наблюдава Маддракс как сваля летателния си костюм. Погледът й се плъзгаше по мускулестото му тяло, което беше много по-фино оформено, отколкото при мъжете от нейното племе.
Харесваше вида на светлата му, гладка кожа. Би предпочела да направи същото като фамилията на Борк и би се сгушила до Маддракс. Начинът, по който се протягаше полугола на светлината на джобното фенерче, би събудил същите желания у всеки друг мъж.
Но по необясними за нея причини в това отношение Маддракс винаги се държеше на дистанция от нея.
Може би не е трябвало да му се самопредлага веднага след неговото пристигане? Тогава бе отхвърлил офертата й и с това много я нарани.
По-късно й бе обяснил, че не иска да се свързва с нея, докато го смята за някакъв бог. Междувременно отдавна беше приела, че е човек и въпреки това между тях впоследствие не се случи нищо.
При това знаеше, че видът на добре оформеното й тяло кара кръвта на Маддракс да кипи. После, наблюдаваше го и когато той, обут само по гащета от фин, син плат, се вмъкваше в спалния си чувал. Макар и да искаше да го скрие от нея, много пъти забелязваше, че гащетата му — той ги наричаше шортс здравата се издуваха. Варварката знаеше от мъжете в нейното племе, че това е непогрешим признак за възбуда.
Какво още чакаше Маддракс? Сигурно не мислеше сериозно, че тя пак ще поеме инициативата? В никакъв случай! Сега той трябваше да я ухажва и Аруула беше твърдо решена най-малко шест пъти да му отреже квитанцията, преди да му окаже милостта да се съберат.
Гневните й мисли бяха посмекчени, когато видя как нейният спътник се изхлузи от маслиненозеления панталон. Погледът й се местеше по тренираните му крака, преди накрая отново да се закове върху гащетата му. Платът пак беше издут, но този път Маддракс, изглежда, не се чувстваше неловко от телесната си реакция.
Варварката се запита как ли изглежда надигналият се отдолу своот. Тя естествено вече на няколко пъти беше виждала голи мъже. Откакто беше полово зряла, мнозина събратя от племето й й демонстрираха своите мечове, за да я впечатлят с потентността си. Но тя все някак си очакваше Маддракс да й предложи нещо по-особено.
За да се откъсне от сладострастните си мисли, Аруула започна бързо разговор за внезапната промяна в намеренията му, но придружителят й не искаше и да знае за тази тема. Накрая дори се оплака от главоболие и напълно преустанови разговора.
Аруула разочаровано се отпусна в меката си кожена завивка.
За нейна изненада Маддракс не изчезна в спалния си чувал, а плъзна поглед по тялото й, което беше обласкано от светлината на една лоена свещ. Изведнъж положи главата си върху голия й корем и заръмжа доволно. Без да размисля, варварката посегна към русия му перчем и нежно го погали.
— Ти уморен? — прошепна му.
Устните на Мат се свиха в някакво потайно ухилване.
— Зависи — отговори той двусмислено.
Преди тя да успее да реагира, той притисна устните си към пъпа й и го целуна. Аруула със затворени очи се наслади на нежния жест. Дишането й се ускори, когато след това Маддракс продължи нагоре и не спря и на гърдите й. В отговор на това плъзна фините си пръсти по шортите му, за да почувства коравината на възбудата му. Намеренията й при първите му аванси да го накара порядъчно да почака в неизвестност се бяха изпарили.
Маддракс смъкна останалите по тялото му дрехи. В очите му изведнъж заискри нещо животинско, което Аруула никога по-рано не беше наблюдавала у него. В този момент обаче беше доволна, че той смъква веригите на цивилизацията и дава воля на инстинктите си.
— Не знам как изобщо съм издържал до теб през всичките седмици, без да ти се нахвърля — изръмжа Маддракс със смесица от агресивно желание и любвеобилна нежност.
На Аруула и харесаха тези думи, когато легна до нея и започна да гали дългите й, синьочерни коси. Междувременно не само се беше повишила температурата в тясната палатка, но се беше разпалило и изпепеляващо желание в телата им. Сърбежът в скута й й сигнализира, че желае нещо повече от сладки приказки.
Плътният телесен контакт оказа въздействие и върху Мат. Аруула ясно усещаше как неговият своот притиска бедрото й.
Тогава плъзна ръце по врата му, притегли го плътно към себе си и притисна гърди към него. Изпускаше горещия си дъх във врата му и нежно хапеше ухото му.
— Внимавай — предупреди я Мат. — Ако продължаваш така, не мога да гарантирам за доброто си поведение.
— На това се надявам! — нашепна му в отговор. — Вече се страхувах, че няма да ме харесаш.
Матю си спести отговора. Вместо това покри лицето на Аруула с целувки. При това плъзна ръце по цялото й тяло.
Варварката се наслаждаваше на начина, по който я глезеше. Тя възбудено посегна към твърдата му мъжественост. При докосването Мат тихо изстена. Когато Аруула започна да го масажира с ръка, дишането му се ускори. Същевременно той отметна настрана кожената й препаска.
Нежно притегли пулсиращия залог към себе си. Мат внимателно проникна в нея.
Дефлорацията предизвика само кратък момент на болка, тогава варварката повдигна таза си, за да го поеме по възможност по-навътре.
Отначало той се движеше в нея внимателно напред и назад. Колкото повече го обземаше опиянението на сетивата, толкова по-малко Мат можеше да се отрича от варварското наследство на собствените си гени. Накрая желанието му стана толкова силно, че отхвърли тънката покривка на цивилизацията, за да се отдаде изцяло на нагона, който експлодира в него.
Тясната палатка беше изпълнена с възбуденото пъхтене на любещите се, допълвано от пляскащия шум на блъскащите се едно в друго тела. Все по-бързо и трескаво Мат проникваше в своята спътница.
На някоя по-цивилизована жена държанието на Мат би се сторило твърде бурно, но според Аруула той го вършеше със страст, за каквато си беше мечтала. И самата тя не реагираше по-малко пламенно, като обгърна таза му с бедрата си и заби голите си пети в задните му части, за да го притисне още по-плътно към себе си. Изрази без задръжки и с вик насладата си, защото най-сетне беше задоволен дълго потисканият й копнеж. В лицето на Маддракс най-после беше намерила мъжа, на когото искаше да се отдаде с всяка фибра на тялото си.
Разпалена до такава степен, не мина много време, докато върховният момент връхлетя като буря Аруула
