Глава XI
Мислейки си сега за обстановката, намирам я определено странна, макар че тогава, разбира се, не мислих така.
Вестъл беше лудо влюбена в мен и ужасена, че е на път да ме загуби. Аз бях лудо влюбен в Ив и сега аз бях ужасен, че ще я загубя.
Да, беше странно. Аз правех Вестъл да страда, а Ив правеше така, че аз да страдам. Но аз имах повече сили от Вестъл. Когато преодолях първият шок от разкриването, че Ив ме мами, ме обхвана злобен гняв. Нямах никакви намерения да се моля на Ив да не ме отхвърля. Бях решен да открия кой беше този мъж, колко дълго е продължавала тази афера, или дали беше нещо, което още не е станало афера. Бях решен да я спра и да си взема Ив със сила, ако е нужно.
Тя щеше да се срещне с този Лари в хотел „Атлантик“, в седем часа, в четвъртък. Нейната история, че трябва да бъде с майка си, беше очевидна лъжа. Щом можеше да си урежда среща с Лари, значи можеше и с мен.
Реших да бъда в хотела, когато се срещнат. Какво ще правя след това, оставаше да се види. Първо исках да видя този човек, който чакаше Ив да брои часовете до срещата им.
В четвъртък сутринта казах на Вестъл, че може да закъснея малко на връщане от офиса, но че ще се върна в добро време за приема. В шест и двадесет и се обадих от офиса.
— Вестъл, съжалявам, но сигурно ще дойда за приема доста по-късно.
— О, Чад! Защо?
— Един приятел от дните на военната служба току-що е дошъл в града. Не съм го виждал от години. Имаме да си кажем много неща. Ти можеш да се оправиш добре и без мен.
— Но, Чад, доведи и него. Ти… ти не можеш да ме оставиш…
— Разбира се, че можеш да се оправиш. Този приятел съвсем не подхожда. Той беше старши сержант и е груб, недодялан. Няма да ти хареса между твоите приятели. Ще се видим около единадесет. Ако мога да се отърва от него преди това, ще се върна по-рано. Засега довиждане.
И аз бързо затворих телефона, когато тя започна да протестира.
Бях взел „Ролса“ до офиса, тъй като моят „Кадилак“ беше на ремонт при Джо.
Хотел „Атлантик“ беше извън Идън Енд, на около дванадесет мили от Липъл Идън, а аз трябваше да имам транспорт.
Идън Енд беше игрище за туристи. То беше една бъркотия от автомобилни къмпинги, плавни бараки и този единствен хотел.
Хотелът беше едно типично гнездо за любов, всякакви видове двойки оставаха там и никакви неудобни въпроси не се задаваха. Щом си плащате в аванс, можете да получите стая, със или без багаж, със или без брачни връзки, за един час или за една година. Управлението не беше дребнаво. Аз самият бях ходил там от време на време с Глория и знаех обстановката твърде добре.
Оставих колата на един паркинг, на около сто метра от хотела и отидох пеш покрай плажа до входа.
Голямата градина беше пълна с посетители, седящи на маси, под сянката на шарени чадъри.
Заех една маса в сянката на едно дърво, накрая на тълпата и се огледах за Ив. Отне ми доста време, докато я открия.
Едва можах да я разпозная. Тя изглеждаше красива и привлекателна на Сан Марко, когато я видях за пръв път без очилата й и лишена от безвкусното й облекло, но сега изглеждаше далеч по-красива и привлекателна. Носеше светлосиня вълнена блуза и бяла пола. Начинът по който тази блуза показваше формите й, изсуши устата ми.
Наблюдавах с усилваща се ярост мъжа, който седеше с нея. Той имаше почти моето телосложение: едър, силен, с широки рамене. Беше рус и по-млад от мен. Изглеждаше по-добре. Носеше износено спортно яке и широки, твърди, кафяви панталони. Нямаше вид на човек, който може да икономисва някакви пари, и това откритие ми вдъхна внезапна надежда.
Наблюдавах ги може би един час.
Ив говореше оживено, но нейният компаньон изглеждаше потиснат. Той стоеше отпуснато на стола си и от време на време задушаваше с ръка прозявката си.
По едно време ми се стори, че е отегчен и изведнъж си помислих, че сигурно аз съм изглеждал така, когато се оплетох с Вестъл.
Колкото повече го наблюдавах, толкова повече се убеждавах, че той е отегчен от Ив. От време на време поглеждаше ръчния си часовник, когато тя не го гледаше. Забелязах също така, че Ив поддържаше насила разговора и аз почувствах изведнъж злорадство, наблюдавайки ги.
Около осем и петнадесет те станаха. Видях, че Ив бутна една пет доларова банкнота под чашата си, за да плати сметката.
Лари, ако това беше неговото име, се престори, че не я вижда. Не направи никакъв опит да повика сервитьора и да уреди сметката.
Тръгнаха към хотела, а аз след тях. Когато се качваха по стъпалата към ресторанта, Ив прекара ръката си под неговата, но след няколко крачки той отпусна ръката си и се отдалечи от нея.
Аз не влязох в ресторанта, а ги наблюдавах през прозорците.
Преди още вечерята да свърши, Ив беше се отказала от неравната битка и те довършиха вечерята си в мълчание.
Можех да видя, че на него му ставаше все по-скучно, докато на нейното бледо, красиво лице се изписа едно нещастно изражение, каквото виждах толкова често на лицето на Вестъл.
Когато си го мисля сега, беше наистина смешно: Вестъл беше нещастна заради мен, аз бях нещастен заради Ив, а Ив заради Лари. Да, беше точно смешно.
Когато свършиха яденето, видях, че Ив мушна няколко банкноти в ръката на Лари. Наблюдавах го как урежда сметката с парите, които тя му беше дала.
Видях, че тръгват към балкона и се скрих от погледа им.
— Ще слезем ли на плажа? — попита Ив, като се спряха на най-горното от стъпалата, които водеха към градината. Той поклати главата си.
— Съжалявам, но сега трябва да се връщам. Има един приятел с когото трябва да се срещна…
И така, аз не бях единственият, който трябваше да се срещне с някакъв подходящ приятел.
Видях как лицето на Ив стана изведнъж сурово.
— Лъжеш, Лари! Знаеш твърде добре…
— Добре, добре — прекъсна я той с негодуващ глас. — Значи лъжа. Може би не трябва да се срещна с приятел, но имам да върша работа. За Бога, спри да играеш на болно от любов дете и си върви в къщи. Ще се видим следващият четвъртък, ако мога да се измъкна.
— Но, Лари, аз не съм длъжна да се върна рано — каза тя внезапно и умолително. — Аз ти казах. Не си отивай сега. Хайде да отидем долу на плажа.
— За какъв дявол? Не съм в настроение за плажна авантюра тази нощ. Хайде да го отложим, за Бога, казвам ти, че имам работа да върша.
Той тръгна надолу по стъпалата, като я остави на балкона. Лицето й беше помръкнало от нещастие. Тя тръгна първо след него, след това се спря и с отчаяно свиване на раменете се приближи до плетения стол, на който бях седял, и се отпусна в него.
