вечер с лошия господин Дюк.
— Надявам се да не даваш воля на язвителния си характер — каза Питър и отвори вратата на колата.
— Имам язвителен характер, така ли? — попита Клеър, докато се настаняваше зад кормилото.
— Мисля, че имаш — усмихна й се Питър.
— Тогава ще внимавам много! — обеща тя. — Ще гледам да не кажа нито една дума, която да нарани душата на твоя бедничък Хари Дюк!
— Чудесно! Тук му е мястото да те предупредя, че и неговият език не е от най-безопасните. Не искам аз да съм виновен, ако случайно бъдеш жилната!
Клеър включи на скорост и фордът бавно пое по средата на улицата.
— Изгарям от нетърпение да се запозная с него, всичко ми звучи така обещаващо! Още отсега виждам как си седим около масата и си подмятаме язвителни забележки. Както и да е, това поне ще бъде нещо ново…
— Клеър Ръсел, ако продължаваш така, ще те отведа направо у дома! Май имаш нужда от едно здраво разтърсване!
— Да се надяваме, че господин Дюк ще съумее да ми го предостави!
— Не, по-скоро аз ще свърша тази работа!
— Май наистина ще се окажа противна — въздъхна Клеър и насочи форда сред потока от коли, който се носеше към центъра на града. — Защото мечтая именно ти да ме разтърсиш!
Питър вдигна ръце в шеговит израз на отчаяние.
Пета глава
Седнал в ъгъла на бара, Хари Дюк веднага ги забеляза. Очите му пробягаха любопитно по фигурата на Клеър, ръката му бавно остави чашата на тезгяха. Беше се изправила на вратата, Питър беше на крачка зад нея. Видя лицето й в профил и веднага усети странното й излъчване. В гърлото му се появи някаква топка.
Видяха го и започнаха да си пробиват път към него, а той внимаваше да не я зяпа прекалено настойчиво, макар много да му се искаше. Задържа очите си върху Питър, докато двамата се изправиха пред него и едва тогава я погледна. Срещна тъмните й внимателни очи и веднага побърза да отмести поглед.
— Ето ни и нас — каза Питър и в държанието му ясно пролича притеснението. — Хари, това е Клеър. Надявам се да се харесате…
Клеър беше доста смутена, тъй като изобщо не си го представяше такъв. Вече разбираше защо Питър го обожава, изпита раздразнение от факта, че този човек е твърде далеч от обичайния стереотип. Не очакваше да види нито късо подстриганата черна коса, нито внимателно подрязаните мустачки. А най-малко зелените очи с тежък поглед, които внимателно я оглеждаха. Подаде ръка и той я пое, още преди тя да си даде сметка, че е допуснала първата грешка.
— Здравейте — рече той. — Отдавна исках да се запозная с вас.
За пръв път в живота си Клеър се почувства неудобно, и в душата й нахлу някаква непонятна свенливост. Изпита гняв към себе си, а и към Питър, макар да си даваше сметка, че това не е справедливо.
Почувства развеселения поглед на Питър и това още повече я притесни. Трябва да кажа нещо! Не бива да стоя като глупачка пред тоя широкоплещест тип!
— Питър много ми е говорил за вас — започна тя, отчаяно търсейки подходящите думи. — Но аз… Аз съвсем не очаквах да бъдете… Да бъдете… — Млъкна и отправи безпомощен поглед към Питър.
— Явно е малко зашеметена от красотата ти — помогна й Питър с широка усмивка на уста.
— Не е това! — ядосано тръсна глава Клеър — Но аз… Аз бях чувала доста неща за вас и очаквах да видя… да видя един гангстер!
Хари Дюк не изглеждаше особено изненадан.
— Надявам се, че не сте прекалено разочарована — рече. — Сега вече разбирам защо Пит не ни е запознал досега… — Хвърли поглед към приятеля си и добави: — Как го правиш, по дяволите? Каква е тайната на твоя чар?
Питър махна на бармана.
— С нея е лесно — доволно се усмихна тай. — Тя е просто глупачка?
— Аз черпя — рече Дюк, видял приближаването на бармана. — Какво ще пиете?
Когато питиетата пристигнаха, Питър се настани удобно на столчето и отбеляза:
— Тук не е лошо. За пръв път влизам в това заведение…
— Всичко му е наред — изръмжа Дюк. — Белман не е от вчера в бранша… На горния етаж са разположени залите за хазарт. — Очите му се преместиха върху лицето, на Клеър: — Това интересува ли ви?
— Не — отвърна тя над тънката чашка с рубинена течност. — Аз не играя комар.
— Всички играят комар — погледна я настоятелно той, отбелязвайки си мислено странното чувство на дезориентация, което предизвикваше нейното присъствие. — Не винаги за пари, но играят…
— Така ли? — равнодушно попита тя и отмести поглед встрани.
— Разбира се. Борбата за щастие също е комар… Такова е положението и с всичко останало в живота — място в обществото, дом, работа… Не мислите ли така?
— Хари си има своя теория за тази неща — намеси се Питър. — Но ти не бива да я вземаш насериозно.
— Хората, за които говорите, са принудени да играят хазарт — отвърна тя. — Но те доста се различават от онези на горния етаж, които доброволно рискуват парите си.
— Вие май не одобрявате хазарта — иронично подхвърли Хари.
— Не го одобрявам — тръсна глава тя.
— Не забравяй, че Клеър е истински кръстоносец — намеси се отново Питър. — Не четеш ли материалите й в „Кларион“?
После махна с ръка на бармана за нови напитки.
— Не — поклати глава Хари. — Какво е положението на „Кларион“?
Въпросът беше предназначен за Клеър и тя леко сви рамене.
— Каквото е на цели Феървю — отвърна. — Уморен от живота, без желание за борба…
— Един жизнен вестник може да бъде изключително полезен за градчето — рече Люк. — Бих искал да купя „Кларион“…
— За съжалеше той отдавна е под контрола на един от вашите приятели комарджии — изведнъж се ядоса Клеър. — И именно затова няма желание за борба!
— Погрешно ме разбрахте — засмя се Дюк. — Аз не по-малко от вас желая Бентънвил да бъде прочистен. Питайте Пат, ако не вярвате…
— Истина е — рече Питър и отпи глътка от чашата си. — Хари е комарджия по рождение и именно затова не харесва това изкуствено стълпотворение. Няма да се учудя, ако някой ден и той обяви кръстоносен поход срещу този див хазарт.
Клеър беше леко объркана.
— Вярно ли? — попита тя. — Но защо тогава наистина не предприемете нещо?
Дюк остави чашата си на полираната повърхност на бара и се усмихна:
— Не е толкова лесно, трябва да имам причина да започна подобна война. Вероятно знаете, че тази организация е доста могъща и едва ли ще се помръдне от усилията на един човек. Има само един начин — първо се изолират главатарите, изхвърлят се по-далеч оттук, а едва след това се обръща внимание на по- дребните риби… Но да се пипнат тези главатари е трудна работа. Много хора ще си заминат с олово в корема…
— Според мен можете да го сторите, ако се обърнете с призив към народа. Успеете ли да прогоните политическата мафия, която управлява града, лесно ще можете и да го прочистите от дребната измет. Но насилието ще предизвика ново насилие и нищо повече…
